Арбанашко
| Арбанашко Арбанашко | |
| — село — | |
 Изглед към част от къщите в селото | |
  Арбанашко | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Старо Нагоричане |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 1150 m |
| Население | 40 души (2002) |
| Пощенски код | 1302 |
| Арбанашко в Общомедия | |
Арбанашко (на македонска литературна норма: Арбанашко) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Средорек в най-западните склонове на планината Герман.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Селото е споменато като Арбанаси в Първа Архилевицка грамота от 1354/5 година като дарение от севастократор Деян в полза на църквата в Архилевица. През 1378 – 1379 година наследниците на Деян – Йоан и Константин Драгаш – даряват църквата Архилевица с всичките ѝ имоти на манастира Хилендар в Света гора.[1]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратово от 1618/1619 година селото е отбелязано под името Арбанашка с 15 джизие ханета (домакинства).[2]
В края на XIX век Арбанашко е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Арбанашко е населявано от 280 жители българи християни.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арбанашко има 280 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4] Други данни сочат, че по това време селото, което брои 42 къщи, става сърбоманско.[5]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[6]
По време на Първата световна война Арбанашко е част от Рамновска община има 239 жители.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 40 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 38 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Арбанашко
Бойко Христов, български опълченец, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[9]- Петър Караманов, български просветен и обществен деец
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха. София, Гал-Ико, 1997. ISBN 9548010674. с. 57.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 255.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911 година, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София 1995, с. 494
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 12 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
| ||||||||
