Арванитика
| Арванитика αρbε̰ρίσ̈τ | |
|---|---|
| Страна | Арванитохория, един регион на Гърция |
| Регион | Южна Европа |
| Говорещи | 0,5 милиона |
| Писменост | латиница, Гръцка азбука |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски ПалеобалканскиАлбански Албано-Тоски | |
| Официално положение | |
| Регулатор | Няма |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | Няма |
| ISO 639-2 | Няма |
| ISO 639-3 | Няма |
Арванитиката (на гръцки: αρβανίτικα) или Арванитският език според някои гръцки трактовки е албано-тоски диалект, който се говори основно в Атика и прилежащата ѝ област, наричана Арванитохория.[1]
Приема се от етнолингвистите за разновидност на южноалбанския тоски говор, но не трябва да се бърка с диалекта на чамите в исторически Епир.
През 1382 г. каталанската компания започва масово легално заселване на арванитите в пустинята на Атика и частичното запълване на демографската ѝ празнина. Оттогава Атика, с изключение на Атина, става чисто арванитска. През 1570 г., според една османска хроника, в каазата на Атина има 52 села. През 1835 г. общото население на селата в Атика достига приблизително 8300 души. Атина от началото на XIX век е град на румелийци, арванци и турци. Неговите румелийски жители тогава са говорили на диалект, принадлежащ към южноалбанската тоска диалектна група с общи лингви. Тази група включва румелийците от Егина, южна Евия, Мегара, Мани и може би тези от Оропос и Тива.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Arvanitika at Ethnologue (15th ed., 2005)
- ↑ Το 1382, επί Καταλανών, άρχισε η νόμιμη μαζική εγκατάσταση των Αρβανιτών στην έρημη Αττική και η μερική πλήρωση του δημογραφικού κενού. Από τότε η Αττική, εκτός από την Αθήνα γίνεται καθαρά αρβανίτικη. Το 1570, σύμφωνα με ένα οθωμανικό κατάστιχο, υπάρχουν στον καζά της Αθήνας 52 χωριά. Το 1835 ο συνολικός πληθυσμός των χωριών της Αττικής φτάνει περίπου τα 8.300 άτομα. Η Αθήνα των αρχών του 19ου αιώνα είναι μια κωμόπολη Ρωμιών, Αρβανιτών και Τούρκων.