Аргумент към авторитета

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Аргументът към авторитета или позоваване на авторитет или апел към нелегитимен авторитет (на латински: Argumentum ad verecundiam – „аргумент към скромност“) в логиката, реториката и критичната мисъл е вид грешна логическа аргументация в математическата логика, съгласно която някакво твърдение се твърди за вярно заради това, че се потвърждава от авторитетен източник.[1][2]

Грешка е налице, когато посоченият авторитет в действителност не е легитимен авторитет по обсъждания въпрос; когато не е квалифициран да даде надеждни твърдения за обсъжданото.[3][4] Този аргумент е важна част от т.нар. неформална логика.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път аргументът е използван от английския философ Джон Лок в неговия труд „Опит върху човешкия разум“ (Essay Concerning Human Understanding, 1690, кн. IV, ч. XVII). Латинската дума verecundia означава „скромност“, а изразът Argumentum ad verecundiam – буквално „аргумент към скромност“. Лок обяснява донякъде афористично смисъла на употребения термин така:

Когато някои хора постигнат високо обществено положение, другите считат за нескромно да омаловажават достойнството им и да полагат на съмнение авторитета им.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Александрова, Д. (1997). Риторическата аргументация – същност на продуктивния диалог в обучението. Сп. „Педагогика“, бр. 5, стр. 43.
  2. Bassham, G., et al. (2011). Critical thinking: a student’s introduction. New York, NY: McGraw-Hill. ISBN 978-0-07-340743-2, pp. 69.
  3. Fallacy: Appeal to Authority // The Nizcor Project. Архивиран от оригинала на 2012-09-02. Посетен на 7 септември 2012. (на английски)
  4. Jackson, D., & Newberry, P. (2012). Critical Thinking: A User’s Manual. Boston, MA: Wadsworth. ISBN 978-0-495-81407-8, pp.94-101.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]