Ареометър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ареометър

Ареометърът е уред за измерване на плътността на течности.

Правилно и неправилно отчитане

Описание[редактиране | edit source]

Обикновено представлява херметизирана стъклена тръба, долната част на която е запълнена с определено количество оловни тежести при калибрирането за постигане на необходимото относително тегло на уреда. Горната, по-тънка част е градуирана със специфична ска̀ла според конкретното му предназначение. Тъй като плътността на течностите е в пряка зависимост от температурата, на всички ареометри е отбелязана номиналната температура, при която се правят измерванията (обикновено 20оС), а в някои има вграден термометър.

При измерване на плътността уредът се потапя в мензура с течност и се отчита по скалата (там където се пресича с нивото на течността). Скалата нараства отгоре надолу. При мерене на спиртни градуси скалата е обратно - по-ниска плътност - по-висок градус.

Смята се, че ареометърът е изобретен от Хипатия от Александрия.

Основни разновидности[редактиране | edit source]

  • Лабораторен ареометър
  • Спиртомер
  • Лактометър
  • Захаромер