Ариадне (бронепалубен крайцер, 1900)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
SMS Ariadne
SMS Ariadne.jpg
„Ариадне“ под огъня на британските линейни крайцери, 28 август 1914 г.
Флаг Германия Германия
Клас и тип Бронепалубен крайцер от типа „Газеле“
Производител Корабостроителница на AG Weser в Бремен, Германия
Живот
Заложен 1899 г.
Спуснат на вода 10 август 1900 г.
Влиза в строй 18 май 1901 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 28 август 1914 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 105,1 m
Ширина 12,2 m
Газене 4,93 m
Задвижване 2 трицилиндрови парни машини с тройно разширение, 10 котли
2 винта
8 000 к.с.
Скорост 21,5 възела
(39.8 km/h)
Водоизместимост 3 017 t (стандартна)
Броня щитове оръдия: 50 mm
на палубата: 25 mm (по скосовете до 50 mm)
на бойната рубка: 80 mm
Екипаж 257 души
Далечина на
плаване
3560 морски мили на ход 10 възела
Въоръжение
Артилерия 10×105 mm (SK L/40)
Торпеда 2×450 mm ТА
SMS Ariadne в Общомедия

Ариадне (на немски: SMS Ariadne[1]) – немски бронепалубен крайцер от времето на Първата световна война, петия поред кораб от серията крайцери на типа „Газеле“, построени за Имперския германски флот. В 1899 г. е заложен на стапелите на корабостроителницата „AG Weser“ в Бремен, спуснат на вода август 1900 г., май 1901 г. влиза в състава на Хохзеефлоте (Флота на откритото море). Въоръжен е с батарея от десет 105 mm оръдия и два 450 mm торпедни апарати. Развива скорост от 21,5 възела (39,8 km/h). През мирните години носи разузнавателна служба в Хохзеефлоте. След началото на Първата световна война участва в патрулирането на Хелголандския залив. На 28 август британския кралски флот атакува линията на патрулите. В последващия бой „Ариадне“ е атакуван от два линейни крайцера и потъва. Около 200 члена на екипажа загиват, само 59 души са спасени в морето.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

„Ариадне“ е заложен по договор „D“, корпуса е заложен в „AG Weser“ в Бремен 1898 г. Спуснат на вода на 10 август 1900 г., след което започват довършителните работи. На 18 май 1901 влиза в състава на флота на откритото море[2]. 105,1 m дълъг, 12,2 m широк, с газене от 4,11 m, водоизместимост 3006 t при пълно бойно натоварване[3]. Двигателната установка се състои от две „Компаунд“ трицилиндрови парни машини производство на AG-Germania. Тя развива мощност от 8 хиляди конски сили (6 kW), кораба развива скорост 21,5 възела (39,8 km/h). Парата за машините се образува в девет водотръбни котли система „Марин“. Крайцера може да носи 560 тона въглища, което осигурява далечина на плаване 3560 морски мили (6 610 km) на скорост в 10 възела (19 km/h). Екипажа се състои от 14 офицера и 243 матроса[2].

Въоръжението на крайцера са десет 105 mm скорострелни оръдия система SK L/40 на единични опори. Две оръдия са в редица на носа, шест по бордовете, по три на всеки борд и две в редица на кърмата. Общия боезапас са 1000 изстрела, по 100 на оръдие. Оръдията са с прицелна далечина на стрелбата 12 200 m. Също кораба е въоръжен с два 450 mm торпедни апарати с пет торпеда. Апаратите са корпуса на кораба под водата[4]. Кораба е защитен от бронирана палуба дебела от 20 до 25 mm. Дебелината на стените на рубката е 80 mm, оръдията са защитени с тънки щитове с 50 mm дебелина[5].

Служба[редактиране | редактиране на кода]

След влизането в строй „Ариадне“ е приписана към разузнавателните сили на Хохзеефлоте[4]. 1905 г. „Ариадне“, близнаците му – крайцерите „Медуза“ и „Амазоне“, както и броненосния крайцер „Принц Хайнрих“ получават назначение в дивизията на крайцерите[6]. Цялата си служба в мирното време той прекарва в германски води. След началото на войната, през август 1914 г., „Ариадне“ е отзована от състава на флота и преминава на патрулна служба в Хелголандския залив[4].

На 23 август няколко командира предлагат на британското командване план за нападение на линията на патрулите с участието в атаката на леки крайцери и миноносци от харвичката ескадра (Harwich Force) под командването на Реджиналд Тирит. Поддръжка на корабите на ескадрата трябва да оказват подводници и линейните крайцери на вицеадмирал Дейвид Бити и свързани с тях леки кораби. Плана е одобрен, атаката е насрочена за 28 август[7]. Британските сили напускат базите си на 26 август, първи излизат подводниците. На следващото утро в морето излиза по-голямата част от надводните кораби. 7-ма ескадра крайцери, със заповед да поддържат харвичската ескадра излиза по-късно през деня[8].

„Ариадне“ в битката в Хелголандския залив.

Сутринта на 28 август за „Ариадне“ идва смяна, той напуска патрулната линия и пуска котва в устието на река Везер, като подкрепление на патрулните крайцери и миноносци[9]. Получавайки известие за атаката на британците „Ариадне“ и другите крайцери вдигат пара и се устремяват на помощ на немските патрули. В 13.40 „Ариадне“ среща крайцера „Щетин“ но след по-малко от 20 минути пристигат линейните крайцери на адмирал Бити, преследващи крайцера „Кьолн“ и откриват огън по „Ариадне“. „Ариадне“ завива надясно и бяга. След няколко попадения от британците, един от снарядите уцелва предното котелно отдление. Във въглищния бункер започва пожар и пет от котлите излизат от строя, скоростта на крайцера пада до 15 възела (28 km/h). Двата линейни крайцера се приближават и продължават обстрела от разстояние 3 km (най-добрата дистанция за стрелба с право мерене за оръдията от техния калибър). „Ариадне“ води ответен огън, но без успех[10].

Пожар обхваща носа и кърмата на кораба. Екипажа на крайцера затопява предния снаряден погреб, за да не се детонират боеприпасите. В 14.15 британците спират огъня и позволяват на „Ариадне“ да се оттегли. Оцелелите моряци се събират на бака и се готвят да напуснат кораба. Скоро (до 15.00) пристига крайцера „Данциг“ и започва да приема на борда оцелелите, след време към спасителните работи се присъединява крайцера „Щралзунд“. В 16.25 „Ариадне“ се преобръща, макар още известно време да е над водата[11]. Спасени са девет офицера (в т. ч. и капитана). Действията на спасителите са усложнени от взривове на боеприпаси на палубата на „Ариадне“, което не позволява на лодките да се приближат до крайцера[12].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. на немски: Seiner Majestat Schiff Кораб на негово величество.
  2. а б Gröner, pp. 99 – 101
  3. Gröner, p. 100
  4. а б в Gröner, p. 101
  5. Gröner, p. 99
  6. Courtney, p. 22
  7. Halpern, pp. 30–31
  8. Staff, p. 5
  9. Staff, p. 4
  10. Staff, pp. 21–22
  11. Staff, p. 24
  12. Staff, p. 25

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SMS Ariadne (1900)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.