Ариарат III (Кападокия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Ариарат.

Ариарат III
Ἀριαράθης Γ'
цар на Кападокия
Сребърна монета на Ариарат III (Кабинет на медалите, Париж)
Сребърна монета на Ариарат III (Кабинет на медалите, Париж)

Роден
3-ти век пр.н.е.
Починал
предполага се 220 г. пр.н.е.
Семейство
СъпругаСтратоника III
ДецаАриарат IV
Ариарат III в Общомедия

Ариарат III (на старогръцки: Ἀριαράθης, Ariaráthēs, Ariarathes III.; † 220 пр.н.е.) е първият владетел на Кападокия през 255 пр.н.е. – 220 пр.н.е., който взема царската титла (basileus). Произлиза от династията Ариаратиди/Отаниди.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Ариарат III става през 255 пр.н.е. съ-регент на баща си Ариарамна II, който успява да отблъсне селевкидското господство.

Ариарат III се жени за Стратоника III, дъщеря на селевкидския цар Антиох II и Лаодика I и се нарича от около 250 пр.н.е. цар.

След смъртта на баща му през 225 пр.н.е. той поема едноличното владение в Кападокия. Във вътрешните селевкидски конфликти за трона Ариарат се съюзява с Антиох Хиеракс, който не побеждава брат си Селевк II. Ариарат обаче, според Диодор, спечелва Катаония към Кападокия.

На трона го последва синът му Ариарат IV Евсеб.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]