Ариарат III (Кападокия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ариарат.

Ариарат III
Ἀριαράθης Γ'
цар на Кападокия
Сребърна монета на Ариарат III (Кабинет на медалите, Париж)
Сребърна монета на Ариарат III (Кабинет на медалите, Париж)

Роден
Починал
предполага се 220 г. пр.н.е.
Семейство
Съпруга Стратоника III
Деца Ариарат IV
Ариарат III в Общомедия

Ариарат III (на старогръцки: Ἀριαράθης, Ariaráthēs, Ariarathes III.; † 220 пр.н.е.) е първият владетел на Кападокия през 255 пр.н.е. – 220 пр.н.е., който взема царската титла (basileus). Произлиза от династията Ариаратиди/Отаниди.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Ариарат III става през 255 пр.н.е. съ-регент на баща си Ариарамна II, който успява да отблъсне селевкидското господство.

Ариарат III се жени за Стратоника III, дъщеря на селевкидския цар Антиох II и Лаодика I и се нарича от около 250 пр.н.е. цар.

След смъртта на баща му през 225 пр.н.е. той поема едноличното владение в Кападокия. Във вътрешните селевкидски конфликти за трона Ариарат се съюзява с Антиох Хиеракс, който не побеждава брат си Селевк II. Ариарат обаче, според Диодор, спечелва Катаония към Кападокия.

На трона го последва синът му Ариарат IV Евсеб.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]