Ариарат III (Кападокия)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ариарат.
| Ариарат III Ἀριαράθης Γ' | |
|---|---|
| цар на Кападокия | |
 Сребърна монета на Ариарат III (Кабинет на медалите, Париж) | |
| Роден |
3-ти век пр.н.е.
|
| Починал | предполага се 220 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Съпруга | Стратоника III |
| Деца | Ариарат IV |
| Ариарат III в Общомедия | |
Ариарат III (на старогръцки: Ἀριαράθης, Ariaráthēs, Ariarathes III.; † 220 пр.н.е.) е първият владетел на Кападокия през 255 пр.н.е. – 220 пр.н.е., който взема царската титла (basileus). Произлиза от династията Ариаратиди/Отаниди.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Ариарат III става през 255 пр.н.е. съ-регент на баща си Ариарамна II, който успява да отблъсне селевкидското господство.
Ариарат III се жени за Стратоника III, дъщеря на селевкидския цар Антиох II и Лаодика I и се нарича от около 250 пр.н.е. цар.
След смъртта на баща му през 225 пр.н.е. той поема едноличното владение в Кападокия. Във вътрешните селевкидски конфликти за трона Ариарат се съюзява с Антиох Хиеракс, който не побеждава брат си Селевк II. Ариарат обаче, според Диодор, спечелва Катаония към Кападокия.
На трона го последва синът му Ариарат IV Евсеб.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Диодор, Bibliotheca, xxxi. 3.
- Страбон, Geography, xii. 1.
- Помпей Трог, Prologi, xxv.
- Юстин, Epitome of Pompeius Trogus, xxvii. 3.
- Smith, William, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, Ariarathes III, Boston, (1867)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Ariarathes III, livius.org