Ариоалд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Един умбо на лангобардите, Северна Италия, VII век

Ариоалд (Arioald) е крал на лангобардите от 626 г. до 636 г.

През 626 г. крал Адалоалд, католик, е обявен за луд и премахнат, след което отива във Византия и е убит. На престола застава неговият зет Ариоалд от династията на Coupa, трети херцог на Торино, женен за католичката Гундеперга (* 605; † 640), дъщеря на кралица Теодолинда, сестра на Адалоалд. Ариоалд е арианец.

Сключва съюзен договор с краля на франките Дагоберт I и тръгва с него против славяните на източната граница.

Обвинява в изневяра жена си и я затваря за 3 години в малък замък, но я пуска на свобода чрез намесата на меровинга Хлотар II.

Лангобардите заедно с франките участват в нападението над славянското царство на Само (Държава на Само).

След смъртта на Ариоалд през 636 г. за наследник е избран Ротари, херцог на Бреша.

Източници[редактиране | редактиране на кода]