Аристагор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Аристагора (на старогръцки: Ἀρισταγόρας ὁ Μιλήσιος, Aristagoras497 пр.н.е.) е тиран на Милет в Мала Азия през края на 6 век пр.н.е. и началото на 5 век пр.н.е.

Той е син на Молпагора и братовчед и зет на тирана Хистией от Милет и заема мястото му, когато Хистией е извикан в Суза от персийския цар Дарий I. [1] В началото е верен васал на Персия. [2]

Той се старае, заедно с персийския военачалник Мегабат, да завладее отново остров Наксос, който е вдигнал бунт срещу Персия. [3] Четири месечната обсада на Наксос (499 пр.н.е.) обаче приключва с провал[4].

За да не бъде наказан от персийците, той обявява през 500 пр.н.е. Йонийското въстание и поход срещу персийската столица Суза. [5] Големите му планове обаче се провалят. Въстанието е потушено от персийския военачалник Харпаг и малоазиатските гръцки градове са завладени отново от персите.

Аристагор бяга с други колонисти в Тракия и пада убит там през 497 пр.н.е.в. при боеве срещу тракийското племе Едони близо до по-късния Амфиполис.

Един друг Аристагор е персийски тиран на Кима в Йония.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Херодот, Histories, 5, 23+24
  2. P.B. Manville, „Aristagoras and Histiaios: The Leadership Struggle in the Ionian Revolt,“ The Classical Quarterly 27 (1977): 80 – 91. http://www.jstor.org/stable/638371. (accessed February 14, 2010), 80 – 81.
  3. Херодот, Histories, V, 320.
  4. Херодот, История. V, 33, 34
  5. ГХеродот, V. 35

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Edwards, I. E. S. The Cambridge Ancient History. Cambridge [England]: Cambridge University Press, 1970.
  • Georges, Pericles B. „Persian Ionia Under Darius: The Revolt Reconsidered.“ Historia: Zeitschrift für Alte Geschichte 49, no. 1 (2000): 1 – 39.
  • Herodotus. The Histories. Translated by Aubrey de Sélincourt. London: Penguin Books, 1954.
  • Lang, Mabel. „Herodotus and the Ionian Revolt.“ Historia: Zeitschrift für Alte Geschichte 17, no. 1 (1968): 24 – 36.
  • Manville, P.B. „Aristagoras and Histiaios: The Leadership Struggle in the Ionian Revolt.“ The Classical Quarterly 27 (1977): 80 – 91. http://www.jstor.org/stable/638371. (accessed February 14, 2010)
  • Murray, Oswyn. „The Ionian Revolt.“ Cambridge Ancient History IV. 2nd edition. Cambridge: Cambridge University Press, 1988. 461 – 490.
  • Arthur Keaveney, (1988). The Attack on Naxos: A 'Forgotten Cause' of the Ionian Revolt.
  • Alan Lloyd, (2004). Marathon: The Crucial Battle That Created Western Democracy. London:Souvenir Press. ISBN 0-285-63688-X
  • Pericles B. Georges, „Persian Ionia Under Darius: The Revolt Reconsidered,“ Historia: Zeitschrift für Alte Geschichte 49, no. 1 (2000): 1 – 39.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • William Smith, Aristagoras, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, 1870.