Аристотел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аристотел
Aristoteles Louvre.jpg
Копие на бюст от Силанион
древногръцки философ
Роден 384 пр.н.е. Стагира, Гърция
Починал 7 март 322 пр.н.е. Халкида, Гърция
Философия
Епоха античност
Школа Класическа гръцка философия
Основни интереси Етика, Метафизика, Математика
Аристотел в Общомедия

Аристотел (на старогръцки: Ἀριστοτέλης, на гръцки: Αριστοτέλης) е древногръцки философ, един от най-големите гении на Античността и е наричан "Баща на науката". Ученик на Платон и учител на Александър Македонски, Аристотел е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха. В науката той изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология и физика. Във философията той пише за естетика, етика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се още с образование, чуждоземни обичаи, литература и поезия. Съчиненията му са на практика енциклопедия на древногръцкото познание.

Биография[редактиране | edit source]

Аристотел е роден през 384 г. пр. н.е. в древногръцкия град Стагира на Халкидическия полуостров,[1] откъдето идва прозвището му Стагирит. Баща му Никомах е личен лекар на цар Аминта III, баща на Филип II Македонски. Аристотел израства в царския двор, а когато е на 15 години, баща му умира и той е поверен на грижите на своя роднина Проксен. През 367 година пр.н.е. отива в Атина и там става ученик в школата на Платон, където престоява 20 години, до смъртта на учителя си през 347 година пр.н.е.

След като напуска Атина, Аристотел отива, заедно с Ксенократ, при своя съученик Хермий, владетел-тиран на град Атарней в Мала Азия, където престоява три години от 347 до 345 пр.н.е. и основава първото си философско училище. През този период той пътува с Теофраст до остров Лесбос, където двамата изследват местната флора и фауна. В Атарней Аристотел се жени за Пития, осиновена дъщеря или племенница на Хермий, от която има дъщеря, също наречена Пития.

През 343 г. пр.н.е., след смъртта на Хермий, Аристотел напуска Атарней и по покана на Филип II става възпитател и учител на сина му, бъдещият Александър Велики, който тогава е на 13 години.[2] В Древна Македония той преподава не само на Александър, но и на други благородници, сред които и бъдещите царе Птолемей и Касандър. Аристотел окуражава бъдещите източни завоевания на Александър, а отношението му към света е силно етноцентрично. Той съветва ученика си да бъде „водач за гърците и деспот за варварите, да гледа на първите, като на приятели и роднини, а да се отнася към вторите, като към зверове или растения“.[3]

През 335 година пр.н.е. Аристотел се връща в Атина, където основава своята Ликейска школа, където преподава в продължение на 12 години. По това време умира съпругата му и той живее с нейната бивша робиня Херпилис, от която има един син, Никомах. Според някои източници има връзка и с бъдещия филолог Палефат.[4]

Смята се, че по време на своя престой в Атина Аристотел съставя повечето си съчинения.[2] Запазените до днес са главно трактати, които първоначално не са предназначени за публикуване, а служат като помощно средство при преподаването. Най-значимите сред тях са „Физика“, „Метафизика“, „Никомахова етика“, „Политика“, „За душата“ и „Поетика“.

Освен че работи в почти всяка област на познанието по това време, Аристотел има значителен принос към повечето от тях. В природните науки той работи в областта на анатомията, астрономията, географията, геологията, ембриологията, зоологията, метеорологията и физиката. В областта на философията пише за държавно управление, естетика, етика, икономика, метафизика, психология, реторика и теология. Изучава също образованието, чуждестранните обичаи, литературата и поезията. Според някои изследователи той е последният човек в историята, който е знаел всичко, което е можело да се знае по неговото време.[5]

В края на живота си Александър Македонски е обхванат от подозрения за заговор срещу себе си и отправя писмени заплахи към Аристотел. Философът публично изразява пренебрежението си към претенциите на Александър за божественост, а неговият родственик Калистен е екзекутиран за измяна. Според разпространена в Античността легенда, Аристотел има връзка с внезапната смърт на Александър, но за това няма надеждни доказателства.[6]

След смъртта на Александър през 323 година пр.н.е., в Атина се засилват антимакедонските настроения и Аристотел става една от техните жертви. Той е обвинен, че не почита боговете и заминава за имението на майка си в Халкида. Заявява, че няма да позволи атиняните да прегрешат два пъти пред философията,[7] намеквайки за смъртната присъда на Сократ. Година по-късно той умира от естествена смърт в Халкида.

Аристотел оставя завещание, в което иска да бъде погребан до съпругата си, а за главен изпълнител на волята си оставя своя ученик Антипатър.[8] Школата му продължава съществуването си, като по негово желание старият му приятел и ученик Теофраст заема ръководното място.

Философия[редактиране | edit source]

Разделение на науките[редактиране | edit source]

Аристотел разделя човешкото знание на три вида - теоретично (обхваща това, което днес наричаме "наука"), техническо (обхваща занаятите и изкуствата) и практическо знание (обхваща сферата на морала и политиката). В съответствие с това разделение той говори и за три вида науки (epistemai) - теоретически, технически и практически. Целта на теоретическите науки е знанието заради самото знание. Целта на техническите науки е създаването на красиви и полезни предмети. Целта на практическите науки е постигането на доброто за индивида (сферата на морала) и за обществото (сферата на политиката).

Теоретическите науки са:

Техническите науки са:

Практическите науки са:

Политика[редактиране | edit source]

Във всяка държава, във всяко общество Аристотел намира три вида власт:

  1. Законодателна
  2. Административна
  3. Съдебна власт

От тях най-важна е законодателната власт.

Политеята за Аристотел е идеалната обществена наредба, идеалното общество, държава. При нея има материално изравняване на бедните и богатите, а средното съсловие е господстващо. Тук младите са войници, по-възрастните стават управляващи, а останалите са занаятчии, търговци и земеделци. За да няма в държавата недоволство, бунтове и неуредици, тези, които са упълномощени да управляват не трябва да използват властта и обществените си длъжности за лично обогатяване и привилегии.

Логика[редактиране | edit source]

Аристотел е създателят на логиката. Логиката не попада в триделната класификация на науките. Тя е универсалният инструмент (organon), който гарантира истинното познание във всички науки и с който всички те си служат. В своето съчинение Първа аналитика той развива първата теория за формално-валидното умозаключение. По-нататък в традицията логическите му ръкописи са били обединени в т.нар. „Органон“, като редом с „Първа аналитика“ от особена важност за развитието на логиката са били „Категории“ (кратко съчинение, което е било схващано като Аристотеловото учение за понятието) и "За тълкуването" (кратко съчинение, което е било схващано като Аристотеловото учение за съждението).

Съчинения[редактиране | edit source]

Съчиненията на Аристотел могат да се разделят на няколко групи според областта на тематиката си.

Аристотел, бюст от Лизип, римско копие от оригинала

Органон (Логически съчинения)[редактиране | edit source]

  • "Категории"
  • "За тълкуването"
  • "Първа Аналитика"
  • "Втора Аналитика"
  • "Топика"
  • "Софистически опровержения"

Физика[редактиране | edit source]

  • Физика (физически съчинения)
    • "Физика"
    • "За небето"
    • "За възникването и загиването"
    • "Метеорологика"
    • "За Космоса"
Аристотел, детайл от "Атинската школа" на Рафаело
  • Психологика (психологически съчинения)
    • "За душата"
    • "За усещането и усещаното"
    • "За спомнянето и паметта"
    • "За съня"
    • "За гадаенето по сънища"
    • "За краткостта и продължителността на живота"
    • "За младост, старост, живот и смърт, и дишане"
    • "За дъха"
  • Биологика (Биологически съчинения)
    • "История на животните"
    • "За частите на животните"
    • "За движенията на животните"
    • "За походката на животните"
    • "За раждането на животните"
„Аристотел пред бюста на Омир“, картина от Рембранд

Метафизика[редактиране | edit source]

Етика и политика[редактиране | edit source]

Реторика и поетика[редактиране | edit source]

Като фрагменти от загубени Аристотелови съчинения са останали части от диалозите "За философията", "Евдем", "Протрептикус", "За справедливостта" и "За доброто раждане". Към съчиненията на Аристотел спадат и следните, макар авторството на някои от тях да е спорно:

  • "За цветовете"
  • "Физиогномика"
  • "За растенията"
  • "Механика"
  • "Проблеми"
  • "За неделимите нишки" и др.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. McLeisch 1999, с. 5.
  2. а б Russell 1972.
  3. Green 1991, с. 58-59.
  4. Smith 1870, с. 88.
  5. Neill 1995, с. 488.
  6. Green 1991, с. 379, 459.
  7. Jones 1980, с. 216.
  8. Haase 1992, с. 3862.

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Аристотел в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.