Ариф Хикмети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ариф Хикмети
албански бунтовник
Роден
Починал
1915 г.

Ариф Хикмети или Ариф Незири (на албански: Arif Hiqmeti или Arif Neziri) е албански бунтовник, водач на проосманското Албанско селско въстание от 1914 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в кумановското село Лояне в Османската империя, днес в Северна Македония.[1] Баща му е търговец. Хикмети получава начално образование при ходжата в селото. От малък показва интелект и добри комуникационни умения. Връзките на баща му му позволяват да учи право в Истанбулския университет.[1] След като завършва, Хикмети става агент на Хилми паша.[2]

Османски агент[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на своите умения и знанието на няколко езика, той става таен агент на Османската империя. Хикмети показва твърда подкрепа за религиозната политика и природата на империята, както и неодобрение на националистическите идеи, които се появяват сред балканското народи.[2] В началото на XX век Хикмети е изпратен в региона Малесия, за да убеди лидерите на албанските бунтове за независимост да приемат официалните османски постове, които им се предлагат и да спрат бунтовете. След като не успява да намери споразумение с лидерите на Малесия, Хикмети започва да посещава много мюсюлмански религиозни сгради и семейства в района с албанско население, разпространявайки проосманска пропаганда.[2] В 1910 година Хикмети с някои свои сътрудници организира в центъра на Скопие среща, на която се изказва против Битолския конгрес и приемането от него на латиница за писане на албански. По същата причина през следващите седмици са проведени срещи и в други населени места с албанско население. Според съвременните документи събранията намират много малко поддръжници сред обикновените хора.[3]

Албанско селско въстание[редактиране | редактиране на кода]

След като Албания обявява независимост, в 1914 година Хикмети участва в селското въстание, водено от Хаджи Камили, и което има за цел отстраняването на принц Вилхелм Вид от власт.[1] Бунтът събира подкрепа от някои проосмански селяни, които вярват, че новият режим на Княжество Албания е инструмент на шестте християнски Велики сили и земевладелците, които притежават половината от обработваемата земя. Бунтът обаче няма успех и скоро е потушен.[4] В 1915 година Хикмети е застрелян от албански националисти от Дебър.[1]

Хикмети е смятан за символ на антидемократичното движение и използването на религиозни идеали за лична облага.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Islami, Selim, Frashëri, Kristo, Buda, Aleks. Historia e popullit shqiptar. Enti i teksteve dhe i mjeteve mësimore i Krahinës Socialiste Autonome të Kosovës, 1968. с. 387.
  2. а б в Xoxi, Koli. Ismail Qemali: jeta dhe vepra. Shtëpia Botuese "8 Nentori", 1983. с. 344.
  3. Shpuza, Gazmend. Gjurmime në epokën e Rilindjes Kombëtare: çështje ekonomiko-shoqërore, politike e kulturore të Lëvizjes Kombëtare gjatë Rilindjes. Shtëpia Botuese "8 Nëntori", 1980. с. 274.
  4. Jelavich, Barbara (1999) [1983]. History of the Balkans: Twentieth century. ambridge, United Kingdom: The Press Syndicate of University of Cambridge, p. 103, ISBN 0-521-27459-1, https://archive.org/details/historyofbalkans0000jela/page/103