Аркадий Гайдар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аркадий Гайдар
съветски детски писател
Arkady Petrovich Gaidar (1).jpg
Роден
Починал
Погребан Украйна

Националност  Русия
Професия писател
Литература
Псевдоним Аркадий Гайдар
Известни творби Тимур и неговата команда

Уебсайт
Аркадий Гайдар в Общомедия

Аркадий Гайдар (на руски: Арка́дий Петро́вич Гайда́р) (истинско име – Голиков;[1] Роден е на 9 януари 1904 г. в Лгов, Курска губерния, убит на 26 октомври 1941 г. край село Леплява, Каневски окръг, Черкаска област) е руски съветски детски писател, сценарист и прозаик, журналист, военен кореспондент. Участник в Гражданската и Великата отечествена война. Класик на детската литература, известен предимно с разкази за искреното приятелство и бойното другарство.

Най-известните му литературни произведения са „P.B.C.“ (1925), „Училище“ (1930), „Тимур и неговата команда“ (1940), „Чук и Гек“ (1939) и „Съдбата на барабанчика“ (1938). Творбите му влизат в училищната програма, екранизирани са многократно и преведени на много езици. Специално „Тимур и неговата команда“ фактически поставя началото на тимуровското движение, което има за цел да помага доброволно на ветераните и възрастните хора. Доброволната дейност се извършва от пионерите.

Писателят умира като партизанин в Украйна през 1941 г. Има няколко версии за обстоятелствата на неговата смърт.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в семейство на учителите Петър Исидорович Голиков (1879 – 1927) и Наталия Аркадиевна Салкова (1884 – 1924), благородничка, далечна роднина на Михаил Юриевич Лермонтов. Родителите на бъдещия писател участват в революционните събития през 1905 г. През 1908 г. те напускат Лгов. П. И. Голиков служи в отдел за акцизи. През 1910 г. Н. А. Салкова завършва акушерски курсове и за кратко след това работи като акушерка. През 1912 г. П. И. Голиков е назначен в Арзамас. Там Аркадий Голиков живее със семейството си 6 години, до 1918 г.

Арзамас. Къщата, в която А. Гайдар прекарва детството си. Сега в къщата се помещава музей

През Първата световна война баща му е мобилизиран на фронта. Аркадий, тогава още момче, се опитва да избяга на фронта, но е задържан и е върнат в къщи.

Участие в Гражданската война[редактиране | редактиране на кода]

През 1918 г. (на 14-годишна възраст) е приет в Комунистическата партия (РКП (б)) като кандидат-член.

Едва 14-годишен, в края на декември 1918 г. е записан в Червената армия, служи като адютант на началника на отбраната и сигурността на всички железници на републиката.

От март 1919 г. учи в 7-ми Московски пехотни курсове за обучение на командния състав на Червената армия, след разформироване – в 6-ите Киевски командни курсове.

През май-юни, като част от обединена рота кадети от специален боен отряд, участва в потушаването на кулашки бунтове. Избран е за председател на партийната клетка на курсовете на РКП (б). На 23 август завършва курсовете.

През август-септември е командир на 6-та рота от 2-ри полк от Специалната Желязна бригада на курсантите. През март 1920 г. той става командир на 4-та рота от 303-ти полк на 37-а Кубанска дивизия.

През октомври 1920 г. той е изпратен в Москва на курсове за команден състав. През зимата учи в курсовете „Изстрел“, през февруари 1921 г. завършва предсрочно Висшето стрелково училище към отряда на командирите на полк, а през март 1921 г. поема командването на 23-и резервен стрелкови полк от 2-ра резервна стрекова бригада на Орловския военен окръг във Воронеж. След това е назначен за командир на батальон на фронта. Освен това той е командир на 58-и отделен полк. Участва в битки на различни фронтове на Гражданската война, ранен е, контузен.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аркадий Гайдар – писатель нашей судьбы. Семья. //
  2. Осыков, Б. И.. Время было необыкновенное. Воронеж, Центр.-Чернозёмное кн. изд-во, 1984.