Арка (Ливан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Арка (град))
Арка
— село —
Останки от крепостта, 2008 г.
Останки от крепостта, 2008 г.
34.5306° с. ш. 36.0458° и. д.
Арка
Страна Ливан
МухафазаСеверен Ливан
Арка в Общомедия

Арка (на английски: Arqa, в същност: Irqata, Arkite в Библията, на арабски: ‘Arqā (عرقا), също ‘Irqa) е село при Миниара в дистрикт Акар в Северен Ливан, наблизо до брега на морето и на 22 километра от Триполи.

Арка е известен заради могилата ‘Arqa, археологична находка от неолита.

Ирката се споменава още в Амарна-писмата до египетския фараон Ехнатон през 1350 пр.н.е. и в асирийски документи (EA 100).

През римското време градът се казва Caesarea im Libanon или Arca Caesarea (Арка Цезария) и се намирал в римската провинция Сирия. Император Александър Север (упр. 222-235) е роден тук.

През Средновековието окрепостеното селище Арка е важна крепост, която помага за контрола над пътя от Тартус за Триполи. Тогава крепостта е под управлението на Кади (съдията) от Триполис, Fakhr el-Mulk, от династията на Banū Ammar.[1]

През 1099 г. Арка е безуспешно обсаждана от войската на Първия кръстоносен поход, преди да тръгне към Йерусалим.[2]

През 1108 г. Арка попада в ръцете на египетските Фатимиди. Арка се присъединава към царството на Атабег Тугтакин от Дамаск.

Вилхелм-Йордан Сердански от Графство Триполи побеждава Атабег и през март/април 1109 г. крепостта се предава след триседмична обсада. Вилхелм-Йордан я присъединява към Графство Триполи.[3] Кръстоносците наричат крепостта Archas.

Крепостта е завладяна през 1266 г. от Мамелюците под султан Байбарс I (упр. 1260 – 1277).[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Runciman, Geschichte der Kreuzzüge. S. 368
  2. Runciman, Geschichte der Kreuzzüge. S. 258 ff.
  3. Runciman, Geschichte der Kreuzzüge. S. 377 f.
  4. Runciman: Geschichte der Kreuzzüge. S. 1101

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Moran, William L., The Amarna Letters. Johns Hopkins University Press, 1987, 1992. (softcover, ISBN 0-8018-6715-0)
  • Steven Runciman, Geschichte der Kreuzzüge. C.H. Beck, München 2001.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]