Арматоли
Арматолите (на гръцки: Αρματολοί) (в османските източници марталуси, мартолоси), са мартолоси, обособена група православни в гръцките земи по време на османското владичество, на държавна служба в Османската империя, натоварени с поддържането на реда. Те имат право да носят оръжие, а естеството на службата им формира у тях навици и качества, които ги отличават от обикновените гърци. Тяхната общност е силно военизирана и участва активно във военните събития на Балканите.[1]
Основна цел на арматолите е да поддържат обществения ред и да се противопоставят на набезите, т.е. да противодействат на клефтите и хайдутите. Често арматолите се набират из средите на разкаяли се и помилвани хайдути, които преминавали на страната на властта. Начело на арматолските дружини са капитани и протопаликари. Капитанството се предава по наследство. В случай, че наследникът е малолетен, за настойник се назначава протопаликар.[2] Марталусите през XV – XVI век са въоръжени със сабя и копие, а капитаните им често се побратимяват с клефтите.Сулиотите в Епир първоначално са арматоли[3].
Първият район, над който арматолите установяват контрол, е планинският район на Аграфа, това става в средата на XV век.[източник? (Поискан преди 33 дни)]
В предреволюционната епоха в гръцките земи сред арматолите нараства тенденцията към автономия и разширяване на родниниските връзки между тях и политическите съюзи. В началото на 18 век Панос Зидрос успява чрез непрестанни войни с османците да разшири границите на родовата си арматоликия и е провъзгласен със султански ферман за „екзарх на Тесалия и Македония“. [4]
След започналите революционни промени по френски образец в Османската империя от 1808 г. с идването на власт на султан Махмуд II, сред араматолите се разпространяват опозиционни настроения, а след ликвидирането на еничарския корпус през 1826 г., повечето от тях застават на страната на борците за независимост на Гърция. В края на 20-те и през 30-те години на XIX век на основата на арматолските формации се формират въоръжените сили на независимото Кралство Гърция, останали по-известни в историографията като паликари.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Данова, Надя, Апостолос Христакудис. История на нова Гърция. София, Абагар пъблишинг, 2003. ISBN 954-584-291-1. с. 34.
- ↑ Δημήτρης Τσιάμαλος, Κοινωνική και επαναστατική συνείδηση των ενόπλων της Ρούμελης στην επανάσταση του 1821, Διδακτορική διατριβή, Πάντειο Πανεπιστήμιο, 2007, σελ. 58-59.
- ↑ Константин Иречек, История на българите, София, 1978, с. 488
- ↑ Δημήτρης Τσιάμαλος, Κοινωνική και επαναστατική συνείδηση των ενόπλων της Ρούμελης στην επανάσταση του 1821, Διδακτορική διατριβή, Πάντειο Πανεπιστήμιο, 2007, σελ. 24.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Diamantopoulos, N., Kyriazopoulou, A., „Elliniki Istoria Ton Neoteron Hronon“, OEDB, (1980)
- Brewer, David, „The Greek War of Independence“, The Overlook Press (2001). ISBN 1-58567-172-X
- Paroulakis, Peter H., „The Greeks: Their Struggle For Independence“, Hellenic International Press (1984). ISBN 0-9590894-1-1
- Stratiki, Poti, „To Athanato 1821“, Stratikis Bros, (1990). ISBN 960-7261-50-X
- Vacalopoulos, Apostolis. The Greek Nation, 1453—1669. Rutgers University Press, 1976
