Арменофобия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Антиарменските настроения, известни също като антиарменизъм и арменофобия, е разнообразен спектър от негативни чувства, антипатии, страхове, отвращение, расизъм, насмешка или предразсъдъци към арменците, Армения и арменската култура. Съвременният антиарменизъм обикновено се изразява чрез противопоставяне на действията или съществуването на Армения, агресивно отричане на арменския геноцид или вяра в арменска конспирация за измисляне на история и манипулиране на общественото и политическото мнение за политическа изгода.

Скица на свидетел на масовото клане на Арменци в Сасун през 1894 г.
Съборени арменски надгробни камъни в църковен двор в Велисцике, Грузия.

Турция[редактиране | редактиране на кода]

Арменският геноцид и неговото отричане[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че е било възможно арменците да постигнат статут и богатство в Османската империя, като общност те никога не са получавали повече от статут на '„граждани от втора класа“ и са били считани за фундаментално чужди на мюсюлманския характер на османското общество. През 1895 г. бунтове сред арменските поданици на Османската империя довеждат до решението на султан Абдул Хамид да избие десетки хиляди арменци в хамидийските кланета.

По време на Първата световна война османското правителство избива между 0,7 и 1,5 милиона арменци в Арменския геноцид. Турското правителство агресивно отрича Арменския Геноцид. Тази позиция беше критикувана в писмо от Международната асоциация на учените за геноцида до – тогавашния турски премиер, сега президент – Реджеп Таип Ердоган.

Азербайджан[редактиране | редактиране на кода]

Aнтиарменизмът или Арменофобията съществува в Азербайджан на институционално и социално ниво. Арменците са най-уязвимата група в Азербайджан в областта на расизма и расовата дискриминация.

През 20 век, Арменци и Мюсюлмански жители на Кавказ са участвали в множество конфликти, включително погроми, кланета и войни.

Двете етнически групи засилват „взаимно недоверие“ и сблъсъците през 20 век изиграват огромна роля за „формирането на националното самосъзнание на двата народа“. В Азербайджан арменофобията е издигната в ранг на Национални политика и идеология, пропагандирани и в чужбина от всички институции и граждани по всички възможни начини,[1]а етнонимът „арменец“ се използва широко като обида.

От 1918 г. до 1920 г. в Азербайджан се извършват организирани убийства на арменци, включително в градовете Баку и Шуша, центровете на арменския културен живот под Руска империя. Такива погроми са извършени и в периода от 1988 до 1990 година, във връзка с въпроса за Нагорни Карабах, като по повод на погромът в Сумгаид съветският дисидент Андрей Сахаров казва, че той лишава Азербайджанска ССР от моралното право да запази Нагорни Карабах в състава си.[2] Бакинският погром през периода 13 – 20 януари 1990 г. е осъществен със списъци на имената и адресите на живеещите в града арменци, което предполага, че е организиран с помощта на Азербайджанското партийно ръководство, и става причина за нахлуване на Съветските войски в Баку през нощта между 19 и 20 януари същата година.

Русия[редактиране | редактиране на кода]

Руски изследовател от 19 век, Василий Лвович Величко е бил активен в периода, когато Руският царизъм е провеждал целенасочена антиарменска политика, пише: „Арменците са крайният случай на брахицефалия; техният действителен расов инстинкт ги прави естествено враждебни към царството“.

Според проучване на VTSIOM от 2012 г., 6% от анкетираните в Москва и 3% в Санкт Петербург са „изпитвали чувство за раздразнение и враждебност“ към арменците. През 2000 г. в Русия е имало расистки убийства на арменци. През 2002 г. се случва експлозия в Краснодар близо до Арменската църква, която местната общност е смятала за терористичен акт.

Израел[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. Йерусалим Пост съобщава, че от всички християни в Стария град на Йерусалим арменците са най-често оплювани от Хареди.

и православни евреи. В интервю от 2013 г. Арменският патриарх в Йерусалим Нурхан Мангуиан заявява, че арменците в Израел се третират като „граждани от трета класа“.

Пакистан[редактиране | редактиране на кода]

Пакистан е единствената държава – членка на ООН, която не е признала Република Армения, като се позовава на подкрепата си на Азербайджан в конфликта около Нагорни-Карабах.

Източници[редактиране | редактиране на кода]