Арменско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арменско
Άλωνα
Старото училище в Арменско
Старото училище в Арменско
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 1028 m
Население 211 души (2011 г.)
Демоним А̀рменчани
Арменско в Общомедия

Арменско или Ерменско (на гръцки: Άλωνα, ̀Алона, катаревуса: Άλωνας, ̀Алонас, до 1927 година Αρμένσκο, Арменско[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в прохода между планините Пелистер и Нередска в близост до изворите на река Сакулева (на гръцки Сакулевас), на 4 километра западно от демовия център Лерин (Флорина).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът „Свети Георги“ в Арменско, един от трите български манастира в Леринско

Селото е основано от лъжичари. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Ерменчева с 53 джизие ханета (домакинства).[2]

В XIX век Арменско е голямо чисто българско село в Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Арменско като българско село.[3] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Арменско като българско село.[4] В 1873 година е построена църквата „Свети Георги“.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Армончко (Armontchko), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Арменско (Armensko) е посочено като село с 30 домакинства със 115 жители българи.[7] В 1878 година в Леринско действа четата на войводата Божин Йованов от Арменско.[8] Селото е единственото чифлишко село в Леринско и плаща 700 лири годишен данък на Орхан бей от Костур, който е собственик на селското землище. В 1888 година селото отказва да признава собственическите права на бея и след дълъг съдебен процес арменчани успяват да се откупят в началото на XX век. В 1889 година Стефан Веркович пише, че в селото живеят 49 български семейства (252 души).[9]

Ръководители на местния комитет на ВМОРО са учителят Козма Чеков и Митре Търсянчето.[10] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[11]

Гьорче Петров пише, че селото има 120 къщи със 720 жители, а според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ерменско (Арменско) има 1080 жители българи.[12] Около 1903 година според Христо Настев Арменско има 230 български къщи. Жителите на селото участват активно в Илинденското въстание през 1903 година - селото дава 24 въстаници. Османските войски изгарят почти цялото село без седем къщи и убиват над 130 от жителите му.[13][14] Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 година в Арменско е цялото изгорено и са пленени 20 души.[15] Според Георги Попхристов са убити 120 души, от които 15 жени са обезчестени и заклани, и са ранени 33-ма. Убит е и селският патриаршистки свещеник Лазар. От Лерин пристига гръцкият митрополит, който изготвя списък на убитите патриаршисти и екзархисти.[16]

Разказ на отец Кръсте за клането в Аменско

До 4 августъ всички селяни бѣхме въ селото. Никой не напусна работата си. Въ деньтъ на възстанието двадесетъ четници отъ селото заминаха за районната чета. На 4 авг. още въ тъмни зори забѣлѣзахме да минаватъ по шосето много войски. Когато тѣ стигнаха до Влашкитѣ колиби на Бигла, почнаха се непрѣстанни пушечни гърмежи. Отъ послѣ се[17] научихме, че тамъ войскитѣ се срѣщнали с четитѣ отъ Костурскитѣ и Леринскитѣ райони. Завързаното сражение траяло нѣколко часа и резултатитѣ били неблагоприятни за войскитѣ, защото около 8 часътъ ние ги видѣхме да слизатъ по шосето въ безредие. Всички мислѣхме, че тѣ ще си заминатъ, както направиха сутриньта, и продължавахме да си гледаме дневната работа. Къмъ 9 часътъ по турски войскитѣ се спрѣха на шосето надъ селото. Тѣ се връщаха заедно съ горската си артилерия. Петь шесть души илявета пълзешкомъ по трапа наближиха селото и хвърлиха нѣколко пушки. Това бѣ достатъченъ сигналъ. Отъ къмъ шосето се започна бомбардировката на селото, а слѣдъ това постоянни пушечни залпове. Никой от насъ не бѣше приготвенъ да посрѣщне подобна изненада. Мѫже, жени, дѣца са лутахме изъ селото и не искахме да се дѣлимъ. Всѣки питаше защо сѫ тѣзи топовни гърмежи и пушки, и никой никакъвъ отговоръ не получаваше. Ала когато забѣлѣзахме, че една часть от войскитѣ се отдѣли и приближаваше селото, тогава чувството на самосъхранение наддѣлѣ и кой какъ можеше спусна се да се спасява. Нѣколко кѫщи се подпалиха. Пушкането се продължаваше. Нечуто въ историята събитие: войскитѣ иляве безпощадно взеха да колятъ или промушватъ, когото и да срѣщнѣха на пѫтя или въ кѫщи. Това бѣ истинска човѣшка касапница! Пожарь отъ всички страни обхвана селото. Грабежъ, клане, гърмежи, писъци на дѣца и жени - ето ви една безподобно ужасна картина!... Сѣдъ три дни [...] се завърнахме въ селото, за да погребемъ убититѣ. Сцената бѣ сърцераздирателна и ужасна. Мъртви и обезобразени тѣла бѣха разхвърлени по улицитѣ на селото.[18]

През ноември 1903 година селото е посетено от българския владика Григорий Пелагонийски, който раздава помощи за пострадалото българско население. Владиката е посрещнат от всички селяни. Наум Темчев, който придружава Григорий, пише: „[Селото] прѣдставляваше купища отъ развалини. По срѣдъ тия развалини на мѣста се бѣлѣеха колибки, покрити съ слама. Край селото бѣха събрани селянитѣ, за да посрѣщнатъ владиката. Отъ 160 кѫщи здрави останали 11.[20] Българският екзархийски свещеник поп Кръсте дава поименен списък на убити 49 мъже, 17 жени и 5 деца, както и 9 тежко ранени.[18] Председателят на комисията, изпратена да изследва поведението на войската, Едип паша, със заплахи настоява селяните да заявят, че в селото е имало, комити, и съответно те са виновни за станалото.[21]

В началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[22] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арменско има 1440 българи екзархисти и функционира българско училище.[23]

След 1900 година се засилва емиграцията на жителите на Арменско в Америка, предимно в САЩ. Според българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година 120 души от селото са заминали на работа в Америка. През първите месеци на 1905 година е установено заминаването още 49 души.[24]

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения.[25]

По време на Балканската война селото отново е частично изгорено и разграбено от турски войски, а много жени са изнасилени.[26]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Арменско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[27]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Арменско през Първата световна война
Кръгъл камък над Арменско през Първата световна война

През 1912 година през Балканската война в Арменско влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Арменско има 150 къщи славяни християни.[28] В 1927 година селото е прекръстено на Алонас.[29] В 1932 година в селото има 198 българофонски семейства, като 157 от тях с изявено българско съзнание.

В дописка на гръцкия пехотен лейтенант Димитриос Кабурас от 25 януари 1932 година за Арменско се казва:

В женското отделение на църквата открих три малки икони с надписи на български, свалих ги и ги прилагам към рапорта си. Двамата свещеници там имат само основно образование, докато тяхното самосъзнание е много българско. Всеки може да разпознае този (свещеник) по неговия външен вид, който е много монголски, и този определено е българин в душата си... няма местен, който да бъде използван като доверено лице, защото мнозинството от тях са пробългарски настроени. Бях силно изненадан да чуя, че децата на бежанците говорят български... Ударих селския кмет, когато го чух да говори български, който той се опита да нарече македонски, и му препоръчах за в бъдеще да ползва винаги и навсякъде гръцки... свиках бежанците и след като им обясних ситуацията тук, препоръчах им да избягват изучаването на български език, обяснявайки им до една степен опасността, на която сами се излагат... Бежанците ме уведомиха, че българският се използва в общината на различни заседания на общинската управа, което ги кара да напускат сесиите... На кратко, крайно антигръцко настроение господства над местните в селата, те мразят всичко гръцко и не пропускат възможност да изразят омразата си. По мое мнение, най-ефикасният начин за постигане на асимилация ще бъде, ако „горещите глави“ бъдат експулсирани като нежелани в друга провинция.[30]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Темелко Костадинов, Танас Вранчев, Атанас Юруков, Кръсте Неданов, Лазар Наков, Пане Вранчев, Павле Вранчев, Новаче Новаков, Илия Кръстев, Васил Иванов.[31] Жителите на Арменско се включват активно в българската паравоенна организация Охрана и през 1945 година 30 жители на селото са съдени за участие в нея.[32]

В 1945 в селото има 978 българофони, от които 300 с негръцко национално съзнание, 378 с гръцко и 300 с неясно национално съзнание. По време на Гражданската война Арменско не пострадва силно, но дава известен брой жертви и бежанци към Югославия и социалистическите страни. След войната жителите на селото постоянно намаляват поради силната емиграция отвъд океана.

Жителите на селото традиционно се препитават със скотовъдство.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 992 жители
  • 1920 – 782 жители
  • 1928 – 855 жители
  • 1940 – 991 жители
  • 1951 – 682 жители
  • 1961 – 564 жители
  • 1971 – 342 жители
  • 1981 – 254 жители
  • 1991 – 220 жители
  • 2001 – 237 жители
  • 2011 – 211 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Сведетелство на Анастас Лазаров от Арменско за участие в Македоно-одринското опълчение, 10 януари 1914 г.
Симо Стоянов
Родени в Арменско
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Илиев (Чачов), български емигрантски деец, член на ЦК на Македонската патриотична организация
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Лазаров, български революционер и македоно-одрински опълченец, войник в партизанската чета на Иван Попов
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Филипов (1889 – ?), български емигрантски деец
  • Flag of Bulgaria.svg Андрея Костов (1882 – ?), български общественик и деец на МПО
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Алексидис (1912 - 1998), гръцки политик
  • Flag of Greece.svg Георгиос Симу (1883 - 1957), гръцки политик
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Филипов, български духовник и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Гочев (1892 – 1967), български комунист
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Кръстев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Гочев Курлинов, деец на ВМОРО, през 1902 година е войвода на четата от родното си село[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Божинов (1877 – ?), български революционер
  • Flag of Greece.svg Константинос Темелку (Κωνσταντίνος Τεμέλκου), гръцки андартски деец, убит от местни българи[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Христов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[36]
  • Flag of Greece.svg Петре Попилиев (? – 1948), гръцки комунист[37]
  • Flag of Greece.svg Петрос Алексиу (Πέτρος Αλεξίου), гръцки андартски деец, убит от екзархисти[35]
  • Flag of Greece.svg Петрос Стойку (Πέτρος Στόικου), гръцки андартски деец, убит от екзархисти[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Canada (Pantone).svg Симо Велянов, български революционер, участник в Илинденското въстание, емигрант в Торонто, Канада[38]
  • Flag of Greece.svg Симо Стоянов (Симос Стоянис, Симос Йоанидис, Симос Арменскиотис, Αρμενσκιώτης Σίμος), гръцки андартски капитан
  • Flag of Greece.svg Спиридон Тасе (Σπυρίδων Τάσε), гръцки андартски деец, убит от българи[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of the United States.svg Тома Димитров, американски лекар, хирург
  • Flag of Bulgaria.svg Траян Гочев Курлинов, деец на ВМОРО, от 1904 до 1907 година е войвода на четата от родното си село[34]
  • Flag of Greece.svg Яне Стоян Чочов (? – 1944), гръцки комунист[39]
Български общински съвет в Арменско в 1941 година
  • Flag of Bulgaria.svg Темелко Костадинов
  • Flag of Bulgaria.svg Танас Вранчев
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Юруков
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте Неданов
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Наков
  • Flag of Bulgaria.svg Пане Вранчев
  • Flag of Bulgaria.svg Павле Вранчев
  • Flag of Bulgaria.svg Новаче Новаков
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Кръстев
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Иванов[40]
Починали в Арменско

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.
  4. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  5. ΥΑ ΥΠΠΕ/Β/Φ36/67505/1475/20-12-1984 - ΦΕΚ 47/Β/29-1-1985. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 15 май 2015.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
  8. Препис от поверителното писмо на Княжеското Българско Търговско Агентство в Битоля, с дата 24 април 1904 година, под № 319, отправено до Господина генерал Р Петров
  9. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 321. (на руски)
  10. Спомени на Георги Попхристов
  11. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  13. Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 200
  14. Илюстрация Илинден, март 1941, година 13, книга 4 (124), стр. 9-11.
  15. Васил Чекаларов, Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр.292
  16. Спомени на Георги Попхристов
  17. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 12.
  18. а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 13.
  19. Илюстрация Илинден, бр.134, стр.11
  20. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 11.
  21. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 14 - 15.
  22. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  23. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  24. Миграционни движения на българите 1878-1912, т. 1, София 1993, с. 314, 397.
  25. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  26. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  28. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  29. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  30. Stefov, Risto, „Evidence of the Existence of Macedonians Throughout the Ages“, стр. 61. [1]
  31. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 488.
  32. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 386.
  34. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 87.
  35. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 162. (на гръцки)
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 771.
  37. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  38. Гърдев, Костадин. Българската емиграция в Канада. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1994. ISBN 9544303383. с. 77.
  39. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  40. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 488.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция