Арменска планинска земя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Арменско плато)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арменска планинска земя
Изглед към величествения Арарат
Изглед към величествения Арарат
Europe relief laea location map.jpg
39.2836° с. ш. 43.3719° и. д.
Местоположение на картата на Европа
Общи данни
Местоположение Флаг на Турция Турция
Флаг на Иран Иран
Флаг на Армения Армения
Флаг на Грузия Грузия
Флаг на Азербайджан Азербайджан
Най-висок връх Голям Арарат
Надм. височина 5165 m
Подробна карта
Caucasus.A2001306.0815.250m.jpg
Арменска планинска земя в Общомедия
Езерото Севан с пътя Ереван – Тбилиси
Типичен изглед от Арменската планинска земя

Арменската планинска земя (на арменски: Հայկական լեռնաշխարհ [Haykakan leṙnašxarh]; на турски: Ermeni platosu; на персийски: سرزمین کوهستانی ارمنستان; на грузински: სომხეთის მთიანეთი; на азербайджански: Ermənistan yaylası; на руски: Армянское нагорье) е средното от трите поредни планински земи в Югозападна Азия. Простира се на териториите на Армения (почти цялата територия), източната част на Турция, северозападната част на Иран, част от Южна Грузия и части от Югозападен Азербайджан. В по-широк смисъл Арменската планинска земя включва планинските системи на Малък Кавказ, Арменски Тавър и Кюрдските планини. В тези си граници заема площ приблизително около 400 хил.km². На запад постепенно преминава в Анадолското плато, на югоизток постепенно се слива с Иранската планинска земя, а на юг от неговото подножие се намира Месопотамската равнина.[1]

Геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

В геолого-структурно отношение, Арменската планинска земя се явява част от Средиземноморско-алпийския нагънат пояс с широко развитие на мощни вулканогенно-седиментни слоеве с мезозойско-кайнозойска възраст и гранитни интрузии и хипербазити основно с горнокредна, палеогенска и неогенска възраст. На базата на тази геоложка даденост в пределите на Арменската планинска земя са известни многочислени, често големи находища на хромова руда – Гюлеман (Турция) и др., медно-пиритови руди – Мургул (Турция), Кварцхана (Грузия) и др., арсен – Кагизман (Турция), железни, златни, полиметални, манганови руди, каменна сол – Кулп (Турция), каменни въглища – Олту (Турция), а също и находища на нефт и газ.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

В релефа на Арменската планинска земя се съчетават нови, положителни сводови движения, образували неогеновите и антропогеновите лавово-туфови плата с наложени върху тях вулканични конуси и изостанали от общото издигане тектонски падини, разделени от нагънати блокови хребети. Множество от хребетите (Джавахетски, Арсиянски, Агридаг и др.) са образувани от верига от „спящи“ (затихнали) вулкани, възникнали покрай големи разломи. Най-високите „спящи“ вулкани са: Голям Арарат 5165 m, (39°42′09″ с. ш. 44°17′56″ и. д. / 39.7025° с. ш. 44.298889° и. д.), Себелан 4821 m, Сюпхан 4434 m, Арагац 4090 m и др. Единственият действащ вулкан е Немрут 3050 m, разположен западно от езерото Ван с последно изригване през 1441 г. На-големите и мощни вулканични хребети в Арменската планинска земя са: Зангезурски 3904 m, Паландьокен 3124 m, Бингьол 3250 m, Аладаг 3542 m, Котур 3623 m, Карадаг, Мушадаг, Карабахски 2724 m, Гегамски 3597 m, Бозкуш и др. Характерни за района са тектонските падини, много често безотточни, части от които са заети от езера (Ван, Севан, Урмия и др.) с надморска височина от 700 до 2000 m. Най-големите котловини са: Араратска, Ерзурумска, Мушка, Тебризка. Най-обширни плата са: Карско, Ардаганско и Джавахетско.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Арменската планинска земя е субтропичен, континентален. Валежите са оскъдни: 300 – 800 mm в планините, 150 – 300 mm годишно в падините, като минимумът на валежите е през зимата, а максимумът – през пролетта. Зимата е дълга, в планините сурова, на север и запад снежна. Средната януарска температура е от -3°С до -15°С, а средната юлска от 15 до 20°С, в падините до 25°С.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

В пределите на Арменската планинска земя се намират горните течения на реките Кура, Аракс, Ефрат, Голям Заб (ляв приток на Тигър), Чорох и др., а също и няколко големи езера Ван, Урмия (солени), Севан (сладководно) и др.). Има много минерални извори, в т.ч. термални.[1]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Падините са заети от сухи степи и планински полупустини. Почвите са светлокафяви, кафяви и сиви. Покрай реките има пояси от крайречни ливади и храсти, а в напояваните райони – гъсто населени оазиси. По овлажнените западни склонове на планините, в пояса 800 – 1400 m са развити планински степи върху тъмнокафяви и черноземни почви. Между 1000 и 2300 m върху слабооподзолени кафяви горски почви се срещат гори от дъб и бор и храстовидни формации от шибляк и арчевник. По по-слабо овлажнените склонове, върху каменисти терени широко са разпространени редки горички от келяви ниски храсталаци. На височина 2000 – 3000 m има участъци от планински пасища, а нагоре преобладават скалистите ландшафти. Върховете Голям Арарат, Сюпхан и Капутджух са покрити с вечни снегове и ледници.[1]

Животинският свят в Арменската планинска земя е представен предимно от гризачи и влечуги. Срещат се още сърни, планински козли, муфлони, мечки, барсове, ивичести хиени и др.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]