Арменци в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арменски клуб „Ереван“ в Бургас

Тази страница е за арменците, заселили се през вековете в българските земи. По данни от преброяването на НСИ от 2011 г., в България живеят поне 5615 души с майчин език – арменски. [1]

История[редактиране | редактиране на кода]

За първите преселници от Армения в българските земи се споменава V век. Второто преселение е през VII – IX век в Тракия. Следва третото – 1606 – 1610. За първите арменци, заселили се в селището Бургас, се споменава през 1549 г. В пътеписите на дипломати и духовници, обиколили Черноморското крайбрежие, се описва дървен арменски параклис „Сурп Степанос“ още през 1673 г. На неговото място през 1748 г. арменците издигат дървена църква.[2]

Варна - близо стогодишната сграда на Арменското дружество на бул. „Княз Борис“ 25

През 1894 – 1896, по времето на султан Абдул Хамид, са избити около 300 000 арменци, а в периода 1915 – 1922 бива унищожено 1,5 милиона невинно население. Близо 22 000 арменци намират спасение в България по време на депортацията.

Първото арменско училище в Бургас е открито през 1861 година. В Бургас те били предимно търговци, златари, градинари, строители и др. В строежа на бургаското пристанище (1900 – 1903) взимат участие около 400 арменци. Участват и като доброволци във войните за Освобождението на България.

На 9 септември 1982 г. Тайната армия за освобождение на Армения (АСАЛА) извършва атентат в Бургас срещу Бора Сюелкан, турски генерален консул в града, като убива неговото административно аташе.

Заселвания[редактиране | редактиране на кода]

Арменци са се заселвали по-масово на Балканския полуостров от 5 век. От 8 век до 10 век византийските императори заселват в Тракия, Родопите и Македония няколко стотин хиляди арменци – павликяни и тондракити. Арменците – халкидонити по вероизповедание основават Бачковския манастир. Споменатите арменци, както и арменците от апостолическата църква в България от далечното минало – са се деарменизирали. Някои историци считат, че родът на цар Самуил или на неговата майка има арменски корен. Жената на цар Петър I – Мария (Ирина) Лакапина е внучка на византийския император от арменски произход Роман I Лакапин и майка на цар Борис II и цар Роман.

[3] Синът на цар Симеон – Иван е женен също за арменка.

През периода на османските завоевания (1363 г. – 1693 г.), последователни вълни от арменци-преселници от Армения, Крим, Полско-литовската държава (Жечпосполита) и Мала Азия достигат до територията на днешна България.

20 000 арменци, след като вдигат бунт срещу Османката власт по времето на султан Абдул Хамид II, сманските власти ги установяват в България през 1894 г. – 1896 г. През Балканската война (1912 г. – 1913 г.), числото на арменците в България достига 35 000 и продължава да расте. След принудителното преселване на арменците в Турция, поради бунтовете, които вдигат в Османска Турция през (1915 г. – 1922 г.), през 1922 г., по времето на управлението на Александър Стамболийски, 22 000 арменци, намират подслон в България. Техните потомци и емигрантите от Армения, след разпадането на Съветския съюз, са повечето от днешните арменци в България.

Следи на Балканите[редактиране | редактиране на кода]

Арменските преселници от периода на Средновековието, макар и да се деарменизирали, са оставили трайни следи в топонимията на българското землище:

  • Арменица – неотъждествена днес местност в Рила, предадена на Рилския манастир с Рилската грамота на цар Иван Шишман;
  • местността Арменци (Ерменлии) до село Бачково;
  • река Ермянка или Ерменска, пресичаща с. Паталеница, Пазарджишко;
  • река Ерменлийска, Никополско;
  • Армянска поляна до село Видраре;
  • местности: Ерменковото, Ерменски дол (2 топонима) и Ерменско кладенче, Врачанско;
  • местности: Ерменкова орница и Ерменски дол, Монтанско;
  • местността Ерменлии до село Царимир, Пловдивско;
  • пещера Ермен дупка, с.Голема Раковица, община Елин Пелин, Софийска област, Смолски район, Средногорско-тракийска област, идентификация БФСп 4921, номер и район на пещерата 304017;
  • село Мергеле (1576 г.), Пловдивско;
  • местност Ерменлицкото, Златоградско;
  • село Ерменлий (Стожер), Добричко;
  • село Ерменлуй (днес Драгаш войвода), Плевенско;
  • село Ерменлий (с. Богомил от 1934 г., престанало да съществува през 1937/1938 г. с изселването на жителите му в Турция), Варненско;
  • село Армените, Габровско;
  • местности: Арменските лозя, Армянков трап и Армянова зимница, Габровско;
  • село Армянковци, Габровско;
  • село Торос (от арменското „Торос“, означаващо „Божи дар“), Луковитско (Селото има и алтернативна славянска етимология [4]);
  • село Арзан, Пернишко;
  • село Зангочево (прозвищно име на днешните Сарая и Гелеменово);
  • село Армелино (16 в.) и местност Арменица (1378 г.), Дупнишко;
  • село Ерменикьой, днес Елмалъ, Одринско, Турция;
  • село Ерменикьой, днес Ихсание, Цариградско, Турция;
  • село Долно Арменско (Арменско, днес Алонас) и Горно Арменци (1481 г.), Леринско, Гърция;
  • село Арменово, днес Арменохори, Леринско, Гърция;
  • град Арменополис, днес Герла (Gherla) (на латински: Armenopolis, на унгарски: Szamosújvár или Ormenyvaros, на арменски: Հայաքաղաք Hayakaghak, на немски: Neuschloss or Armenierstadt 'градът на арменците') е град в областта Клуж, Румъния;
  • село Прошевци (Пършовце), Тетовско;
  • село Прочованци и село Турниковци (1570 г.), Вранско;
  • село Норча, Прешевско;
  • село Норово, махала Торник (1528/9 г.), Крушевско;
  • местност Норойца, Нореска река и местност Клачов дол, Охридско;
  • махала Армен (1570 г.), Кочанско;
  • махала Арменка в Прилеп (1467/8 г.) и село Таронин (1337 г.), Прилепско;
  • село Прошко (16 в.), Кумановско;
  • село Торнево (1378 г.) и село Карбинци, Щипско;
  • множество наименования с корена „джур“ („чур“) и други.

За тези и други топоними подробно вижте П. Голийски и Е. Селян.

Следи от духовната култура[редактиране | редактиране на кода]

Арменски ръкописи се съхраняват в много известни музеи в различни краища на света и в България, но съхраняваният в НБКМ в София, взет от Бачковския манастир, е много ценен, защото е един от петте известни най-стари арменски ръкописи. Този ръкопис е четириевангелие от 966 г., написан върху тъмен и дебел пергамент. Съдържа 267 страници.

Споделяне съдбата на българите[редактиране | редактиране на кода]

Арменските преселници на българска земя споделят съдбата на българския народ и подпомагат българите по време на турското владичество, освободителната Руско-турска война и Балканската война. Сред множеството впечатляващи примери е подвигът на началника на гара Татар Пазарджик – Ованес Съваджъян, който спасява от гибел българското население на този град по време на Руско-турската освободителна война. Той е носител на трите степени на ордените „За гражданска заслуга“ и „Св. Александър“, първи временен кмет на Татар Пазарджик и почетен гражданин на Пазарджик.

Много сходна е и историята на гр. Каварна. По време на Руско-турската освободителна война (1877 г.), каварненци въстават в защита на града срещи башибозушки и черкезки отряди. Герой от Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 година е Еранос Ераносян, родом от Добрич (09.04.1844 г. – 19.07.1877 г). Исторически документи сочат, че по време на Руско-турската война арменецът Еранос Ераносян е началник на военния телеграф в Балчик. По време на Каварненското въстание, когато населението на града се вдига на въоръжена защита срещу напливащите башибозушки и черкезки орди, негова телеграма спасява Каварна от пълно унищожение, а жителите ѝ от гибел. Телеграфистът Ераносян, без разрешението на властта, изпраща телеграма до чуждите консули във Варна и посланици в Цариград, в която съобщава за положението в Каварна. Той пише: „В този момент избиват християните в Каварна, която е на половин час път от Балчик. Ако никаква помощ не дойде до утре, всичко ще бъде свършено. Направете тази телеграма достояние на всички посланици“. Дипломатите реагират веднага пред Високата порта и принуждават турските управници да изпратят военни кораби, макар преди това многократно да отклонява молбите на каварненци. Еранос Ераносян успява да предупреди и спаси жителите на град Каварна от вилнеещите в Добруджа башибозушки орди, но загива при отбраната на града. По повод 130 години от Освобождението на България от османска власт на 14 декември 2007 г. признателните каварненци откриха паметник на Еранос Ераносян, известил Европа за изстъпленията на башибозуците по време на Каварненското въстание от 1877 година.

Трудова дейност[редактиране | редактиране на кода]

Арменците дават своя принос в развитието на българските занаяти и промишленост. Те, след Освобождението, са часовникари, златари, бижутери, фотографи, шивачки, шапкарки, плетачки на дантели, тъкачки на персийски килими. Арменци основават първата килимарска фабрика в Панагюрище, предприятия за свилоточене в Асеновград и Хасково, модерна тютюнева промишленост и нови технологии в текстилната, кожарската, леярската и др. индустрии. Арменец и българин са основатели на първата тъкачна фабрика за коприна в Сливен. Арменците участват в българското земеделие предимно като градинари и лозари. Важно значение за страната имат и постъпленията на арменски капитали от чужбина, благодарение на които се откриват арменски банки в София и Пловдив. Определено значение за България имат и редица дейци на културата, като композитора Натан Амирханян с псевдоним Князев, който е бил диригент на Софийската опера, автор на операта „Иванко“, балета „Хаджи Димитър“ и др.

Численост и дял[редактиране | редактиране на кода]

Области[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на арменците по области, според преброяването на населението през 2001 година:[5]

Област Численост Дял от
населението
Население
България 10 832 0.13 % 7 928 901
Благоевград 32 0.00 % 341 173
Бургас 904 0.21 % 423 547
Варна 2 240 0.48 % 462 013
Велико Търново 35 0.01 % 293 172
Видин 29 0.02 % 130 074
Враца 23 0.00 % 243 036
Габрово 25 0.01 % 144 125
Добрич 127 0.05 % 215 217
Кърджали 41 0.02 % 164 019
Кюстендил 11 0.00 % 162 534
Ловеч 12 0.00 % 169 951
Монтана 19 0.01 % 182 258
Пазарджик 175 0.05 % 310 723
Перник 14 0.00 % 149 832
Плевен 56 0.01 % 311 985
Пловдив 3 140 0.43 % 715 816
Разград 19 0.01 % 152 417
Русе 886 0.33 % 266 157
Силистра 82 0.05 % 142 000
Сливен 223 0.10 % 218 474
Смолян 42 0.02 % 140 066
София (град) 1 672 0.14 % 1 170 842
София 20 0.00 % 273 240
Стара Загора 153 0.04 % 370 615
Търговище 10 0.00 % 137 689
Хасково 338 0.12 % 277 478
Шумен 357 0.17 % 204 378
Ямбол 147 0.09 % 156 070

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Население по местоживеене, възраст и майчин език. // www.nsi.bg. НСИ. Посетен на 29 ноември 2015.; 5615 от преброените са посочили арменският език за майчин, самоопределяйки го, поради което е възможно броят на жителите с арменски майчин език да е по-висок.
  2. Църквата „Сурп Хач“ (Свети Кръст) – най-старата християнска култова сграда в Бургас , burgasnews.com, видяно 7 април 2012
  3. Роман е син на Теофилакт Непоносимия, арменец-служител в имперската охрана, роден е в Лакапе, откъдето идва и прозвището му – Лакапин. Роман има 6 деца от брака си с Теодора. Едно от тези деца е Христофор Лакапин, съ-император от 921 до 931, който е баща на Мария (наречена по-късно Ирина).
  4. Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970
  5. ((bg))  Етнически състав на населението в България, 2001 година. // eurac.edu. Посетен на 22 юли 2016.