Арменци в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арменски клуб „Ереван“ в Бургас

Тази страница е за арменците, заселили се през вековете в българските земи. По данни от преброяването на НСИ от 2011 г., в България живеят поне 5615 души с майчин език – арменски. [1]

История[редактиране | редактиране на кода]

За първите преселници от Армения в българските земи се споменава V век. Второто преселение е през VII – IX век в Тракия. Следва третото – 1606 – 1610. За първите арменци, заселили се в селището Бургас, се споменава през 1549 г. В пътеписите на дипломати и духовници, обиколили Черноморското крайбрежие, се описва дървен арменски параклис „Сурп Степанос“ още през 1673 г. На неговото място през 1748 г. арменците издигат дървена църква.[2]

През 1894 – 1896, по времето на султан Абдул Хамид, са избити около 300 000 арменци, а в периода 1915 – 1922 бива унищожено 1,5 милиона невинно население. Близо 22 000 арменци намират спасение в България по време на депортацията.

Първото арменско училище в Бургас е открито през 1861 година. В Бургас те били предимно търговци, златари, градинари, строители и др. В строежа на бургаското пристанище (1900 – 1903) взимат участие около 400 арменци. Участват и като доброволци във войните за Освобождението на България.

На 9 септември 1982 г. Тайната армия за освобождение на Армения (АСАЛА) извършва атентат в Бургас срещу Бора Сюелкан, турски генерален консул в града, като убива неговото административно аташе.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Население по местоживеене, възраст и майчин език. // www.nsi.bg. НСИ. Посетен на 29 ноември 2015.; 5615 от преброените са посочили арменският език за майчин, самоопределяйки го, поради което е възможно броят на жителите с арменски майчин език да е по-висок.
  2. Църквата „Сурп Хач“ (Свети Кръст) – най-старата християнска култова сграда в Бургас , burgasnews.com, видяно 7 април 2012