Арменци в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арменски клуб „Ереван“ в Бургас

Тази страница е за арменците, заселили се през вековете в българските земи. По данни от преброяването на НСИ от 2011 г., в България живеят поне 5615 души с майчин език – арменски. [1]

История[редактиране | редактиране на кода]

За първите преселници от Армения в българските земи се споменава V век. Второто преселение е през VII – IX век в Тракия. Следва третото – 1606 – 1610. За първите арменци, заселили се в селището Бургас, се споменава през 1549 г. В пътеписите на дипломати и духовници, обиколили Черноморското крайбрежие, се описва дървен арменски параклис „Сурп Степанос“ още през 1673 г. На неговото място през 1748 г. арменците издигат дървена църква.[2]

През 1894 – 1896, по времето на султан Абдул Хамид, са избити около 300 000 арменци, а в периода 1915 – 1922 бива унищожено 1,5 милиона невинно население. Близо 22 000 арменци намират спасение в България по време на депортацията.

Първото арменско училище в Бургас е открито през 1861 година. В Бургас те били предимно търговци, златари, градинари, строители и др. В строежа на бургаското пристанище (1900 – 1903) взимат участие около 400 арменци. Участват и като доброволци във войните за Освобождението на България.

На 9 септември 1982 г. Тайната армия за освобождение на Армения (АСАЛА) извършва атентат в Бургас срещу Бора Сюелкан, турски генерален консул в града, като убива неговото административно аташе.

Численост и дял[редактиране | редактиране на кода]

Области[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на арменците по области, според преброяването на населението през 2001 година:[3]

Област Численост Дял от
населението
Население
България 10 832 0.13 % 7 928 901
Благоевград 32 0.00 % 341 173
Бургас 904 0.21 % 423 547
Варна 2 240 0.48 % 462 013
Велико Търново 35 0.01 % 293 172
Видин 29 0.02 % 130 074
Враца 23 0.00 % 243 036
Габрово 25 0.01 % 144 125
Добрич 127 0.05 % 215 217
Кърджали 41 0.02 % 164 019
Кюстендил 11 0.00 % 162 534
Ловеч 12 0.00 % 169 951
Монтана 19 0.01 % 182 258
Пазарджик 175 0.05 % 310 723
Перник 14 0.00 % 149 832
Плевен 56 0.01 % 311 985
Пловдив 3 140 0.43 % 715 816
Разград 19 0.01 % 152 417
Русе 886 0.33 % 266 157
Силистра 82 0.05 % 142 000
Сливен 223 0.10 % 218 474
Смолян 42 0.02 % 140 066
София (град) 1 672 0.14 % 1 170 842
София 20 0.00 % 273 240
Стара Загора 153 0.04 % 370 615
Търговище 10 0.00 % 137 689
Хасково 338 0.12 % 277 478
Шумен 357 0.17 % 204 378
Ямбол 147 0.09 % 156 070

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Население по местоживеене, възраст и майчин език. // www.nsi.bg. НСИ. Посетен на 29 ноември 2015.; 5615 от преброените са посочили арменският език за майчин, самоопределяйки го, поради което е възможно броят на жителите с арменски майчин език да е по-висок.
  2. Църквата „Сурп Хач“ (Свети Кръст) – най-старата християнска култова сграда в Бургас , burgasnews.com, видяно 7 април 2012
  3. ((bg))  Етнически състав на населението в България, 2001 година. // eurac.edu. Посетен на 22 юли 2016.