Армен Оганян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Армен Оганян
Արմեն Օհանյան
арменска писателка, преводачка и актриса

Родена
София Емануиловна Пирбудагян
1887 г.
Починала
1976 г. (89 г.)
Националност арменка
Армен Оганян в Общомедия

Армен Оганян (на арменски: Արմեն Օհանյան) с рождено име София Емануиловна Пирбудагян (1887 – 1976) е арменска танцьорка, писателка, преводач, актриса.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първите си изяви под артистичното име София Тер Оганян тя прави на сцената на арменския театър в Баку. По-късно заминава за Иран (по онова време все още наричан Персия) и там основава първия персийски театър от европейски тип. През 1910 г. поставя на сцената в Техеран на персийски език комедията на Гогол „Ревизор“. В Персия Огасян се занимава с изучаване на източните танци и между 1911 и 1930 г. представя пред европейска публика старинните танци като персийска танцьорка – гастролира в Париж[1], Лондон[2], Милано, Брюксел, София, Букурещ, но също и в Кайро и САЩ.

Впоследствие Огасян се установява в Париж и се посвещава на литературата. През 1918 г. публикува автобиография на френски език със заглавие „Шемаханската танцьорка“, увода на която написва Анатол Франс. Книгата е преведена на английски, немски, испански, иврит, шведски, фински език. През 1921 г. издава и книгата „В ноктите на цивилизацията“, следват „В една шеста част от света“ (1928), „Солистът на Негово величество“ (1929) и „Смехът на съблазнителката на змии“ (1931).

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Огасян поддържа любовни връзки с влиятелни представители на парижкия елит като художника Емил Бернар. През 1927 г. се омъжва за мексиканския дипломат Македонио Гарса и се установява с него в Мексико. Превежда от руски на испански език, написва монографии за руската, съветската и испанската литература (на испански език), пише поеми на арменски.

През 1958 г. със съпруга си посещава СССР и Армения и предоставя част от архива си на Музея за литература и изкуства в Ереван.

Умира през 1976 г. в Мексико, но е погребана в Баку.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Une matinee Persane a la Renaissance“. Paris. 1913-04-22 „Le Journal“
  2. „Seson of opera“ 1915-05-31. London Standart