Армен Саркисян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Армен Саркисян
Sarkissian armen profile.jpg
Президент на Армения
Мандат от 9 април 2018 г.
Предшественик Серж Саркисян
5-ти Министър-председател на Армения
Мандат 4 ноември 1996 г. – 20 март 1997 г.
посланик във Великобритания
Мандат 1998 г. – 8 април 2018 г.
Лични данни
Роден
23 юни 1953 г. (66 г.)
Националност Флаг на Армения Армения
Религия Арменска апостолическа църква
Деца 2
Полит. партия Независим
Университет ЕДУ
Подпис Armen Sarkissian signature.png
Армен Саркисян в Общомедия

Армен Саркисян (на арменски: ‌Արմեն Սարգսյան) е арменски политик, настоящ президент на Армения от 9 април 2018 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Саркисян завършва катедра „Теоретична физика и математика“ в Държавния университет в Ереван. Член на Националната академия на науките в Армения и на Националния съвет за конкурентоспособност на Армения.

От 1976 до 1984 г. е професор по физика в Държавния университет в Ереван и впоследствие ръководител на катедра „Компютърно моделиране на комплексни системи“ в катедрата по теоретична физика на университета.

По-късно той става гостуващ изследовател и в крайна сметка професор в университета в Кеймбридж.

След като е министър-председател на Армения между 1996 г. и 1997 г., той е назначен за специален съветник на председателя на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и като управител на ЕБВР от 1993 г. до 2000 г.

Армен Саркисян е и един от директорите на Евразия.[1] Заместник-председател на Института EastWest. Той заема много почетни и ръководни постове в редица международни организации, включително член на Консултативния съвет на Дийн в Харвардския университет, Консултативен съвет на Дийн в Университета в Чикаго, член на Управителния съвет на International Research & Exchanges (IREX), Фондация „Международен икономически съюз“ и Глобално лидерство.

Член на Global Leadership Foundation, организация, която работи в подкрепа на демократичното лидерство, предотвратява и разрешава конфликта чрез посредничество и насърчава доброто управление под формата на демократични институции, отворени пазари, права на човека и върховенство на закона.

От 2013 г. е член на управителния съвет на Международното училище в Дилиян, Армения. През януари 2018 г. той получава предложението на арменския президент Серж Саркисян да бъде номиниран от управляващата Републиканска партия на първите президентски избори в страната след конституционните реформи от 2015 г.

Посланик[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1991 г. Саркисян създава арменско посолство в Лондон – първата арменска дипломатическа мисия на Запад. В допълнение към дипломатическата мисия в Обединеното кралство, той става старши посланик на Република Армения в Европейския съюз (ЕС), Белгия, Холандия, Люксембург и Ватикана. През 1995 – 1996 г. той е ръководител на мисията на Република Армения в Европейския съюз. През 1998 г. е назначен за арменски посланик в Обединеното кралство[2] и е на длъжността, докато не става президент на 9 април 2018 г.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. eurasia. // www.eurasiahouse.com. Посетен на 23 април 2018.
  2. Armenia lawmakers elect president as leader eyes 'super' powers – The Express Tribune. // The Express Tribune. 2 март 2018. Посетен на 2 март 2018. (на английски)
  3. Armen Sarkisian (No Relation) Elected Next Armenian President. // RadioFreeEurope/RadioLiberty. Посетен на 2 март 2018. (на английски)


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Armen Sarkissian“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.