Армен Саркисян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Армен Саркисян
Արմեն Սարգսյան
арменски политик

Роден

Етнос Арменци
Религия Арменска апостолическа църква
Образование Еревански държавен университет
Политика
Партия независим
4-ти президент на Армения
9 април 2018 –
5-и министър-председател
4 ноември 1996 – 20 март 1997
посланик във Великобритания
1998 – 8 април 2018
Семейство
Съпруга Ноуне Саркисян
Деца 2
Подпис Armen Sarkissian signature.png
Армен Саркисян в Общомедия

Армен Саркисян (на арменски: ‌Արմեն Սարգսյան) е арменски учен (физик, математик, информатик) и политик, настоящ президент на Армения от 9 април 2018 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Саркисян завършва катедра „Теоретична физика и математика“ в Държавния университет в Ереван. Член на Националната академия на науките в Армения и на Националния съвет за конкурентоспособност на Армения.

От 1976 до 1984 г. е професор по физика в Държавния университет в Ереван и впоследствие ръководител на катедра „Компютърно моделиране на комплексни системи“ в катедрата по теоретична физика на университета. По-късно става гостуващ изследовател, преподава в Кеймбриджкия университет.

Той е министър-председател на Армения в периода 1996 – 1997 г. След това е назначен за специален съветник на председателя на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и управител на ЕБВР от 1998 до 2000 г.

Саркисян е бил сред директорите на организацията Eurasia House в Лондон[1] и заместник-председател на „Института Изток – Запад“ (EastWest Institute) в Ню Йорк. Заема почетни и ръководни постове в редица организации, като: член на Консултативния съвет на Дийн в Харвардския университет и на Консултативния съвет на Дийн в Университета в Чикаго, член на Управителния съвет на International Research & Exchanges (IREX), Фондация „Международен икономически съюз“, както и Фондация „Глобално лидерство“ (работеща в подкрепа на демократичното лидерство, предотвратяване и разрешаване на конфликти чрез посредничество и насърчаване на доброто управление чрез демократични институции, отворени пазари, права на човека и върховенство на закона).

От 2013 г. е член на Управителния съвет на Международното училище в Дилиян, Армения. През януари 2018 г. получава предложението на арменския президент Серж Саркисян да бъде номиниран като кандидат-президент от управляващата Републиканска партия на първите президентски избори в страната след конституционните реформи от 2015 г.

Посланик[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1991 г. Саркисян създава посолство на Армения в Лондон – първата арменска дипломатическа мисия на Запад. В допълнение към дипломатическата мисия в Обединеното кралство, той става старши посланик на Република Армения в Европейския съюз (ЕС), Белгия, Нидерландия, Люксембург и Ватикана. През 1995 – 1996 г. е ръководител на представителството на Република Армения в Европейския съюз. През 1998 г. е назначен за арменски посланик в Обединеното кралство[2] и остава на длъжността, докато е избран за президент на 9 април 2018 г.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. eurasia. // www.eurasiahouse.com. Посетен на 23 април 2018. Архив на оригинала от 2019-08-18 в Wayback Machine.
  2. Armenia lawmakers elect president as leader eyes 'super' powers – The Express Tribune. // The Express Tribune. 2 март 2018. Посетен на 2 март 2018. (на английски)
  3. Armen Sarkisian (No Relation) Elected Next Armenian President. // RadioFreeEurope/RadioLiberty. Посетен на 2 март 2018. (на английски)


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Armen Sarkissian“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.