Арнаутец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арнаутец
Чешма в Копривщица на името на Лука Брайков.jpg
Вид чешма
Местоположение Копривщица,  България
Архитект неизвестен
Тип на сградата паметник на културата с местно ансамблово значение[1]
Стил 1922 г.
Статут действаща
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 75
Състояние реставрирана

Арнаутец е извор, направен на чешма в град Копривщица. Извира от връх Свети Никола, край левия бряг на река Петрешка,[2] в близост до мястото, където се намирала къщата на копривщенския хайдутин Дончо Ватах войвода.[3]

Чешмата, както и Арнаут махала, в която се намира тя, са наречени от легендите за заселилите се там албански бежанци, наричани в Копривщица „арнаути“.[4] Връх Свети Никола, освен с водата, която дава на изворчето е известен и с това, че приютява тленните останки на копривщенския гимназиален директор и пионер на залесяването в града Иван Джартазанов, погребан по негово желание сред първите борове засадени от Дружеството за залесяване в града.[5] През 1922 година от името на ктитора Лука Брайков е оформен от обикновен ломен камък сегашния вид на чешмата.

Видният копривщенски революционер, публицист и краевед Любен Каравелов в своята хумористична повест „Българи от старо време“ сполучливо описва как се е наливала вода от Арнаутец в отдавна отминалите времена:[6]

Хаджи Генчо обича студена водица, и то от Арнаутския чучур, но обича я не за това, защото я пие – той пие краставоселско вино, – а за това, че му се харесва, когато се тя намира в къщата му; а освен това нему се иска да даде никоя работа на учениците си. И ето: праща той едного от ученици на Арнаутец да налее водица с двете жълтозелени гледжосани стовни; но най-напред го побие малко, за да не строши стовните.

Трябва да го побиеш, дорде не е разбил стовните – говори често хаджи Генчо, – а когато ги разбие, то ти го бий, колкото искаш, а стовните няма вече да бъдат цели.

Но да ви кажа право, хаджи Генчо в това отношение само философствува, както е философствувал някога си и Настрадин Ходжа, а на практика бива съвсем друго, т. е. когато момченцето разбие стовните, то хаджи Генчо му изправя кръста твърде немилостиво. Но както и да е, а хаджи Генча обичат всичките коприщенци и наричат го справедлив човек...[6]

Галерия Архитектурен ансамбъл „Арнаут махала“[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Koprivshtitsa-bg.com. Списък НИНКН.
  2. Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
  3. Копривщица. Библиотека „Роден край“. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Михаил Тошков. Пътниче, пийни и помени. София, ОФ, 1980. с. 312 – 316.
  4. История на Копривщица. // koprivshtitza.com. Посетен на 23 юни 2022.
  5. Панчева, М. 110 години от залесяването в Копривщица. // Собствестник, 2014 – 03. Посетен на 23 май 2014.
  6. а б Каравелов, Любен. Дружбата на хаджи Генча с дяда Либена. // slovo.bg. Посетен на 9 юни 2022..