Арне Тиселиус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арне Тиселиус
Arne Tiselius
шведски химик

Роден
Починал
29 октомври 1971 г. (69 г.)
Научна дейност
Област биохимия
Образование Университет в Упсала
Учил при Теодор Сведберг
Работил в Университет в Упсала
Награди Нобелова награда за химия (1948)
Семейство
Съпруга Ингрид Маргарета Тиселиус
Деца 2
Арне Тиселиус в Общомедия

Арне Тиселиус (на шведски: Arne Wilhelm Kaurin Tiselius) е шведски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1948 г. за приноса му по анализирането чрез електрофореза и адсорбция и особено за откритията му относно сложната природа на серумните протеини.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тиселиус е роден в Стокхолм в семейството на застраховател. След като баща му умира, семейството се премества в Гьотеборг, където малкият Тиселиус ходи на училище. След като завършва местната гимназия през 1921 г., той започва да учи в университета в Упсала, специализирайки химия.

Впоследствие Тиселиус става асистент в лабораторията на Теодор Сведберг през 1925 г. и получава докторска степен през 1930 г., след като защитава дисертация на тема електрофореза на протеините. До 1935 г. публикува редица трудове върху дифузията и адсорбцията на естествени зеолити, като тези изследвания продължава и по време на едногодишното му посещение в лабораторията на Хю Стот Тейлър в Принстънския университет със спонсорството на фондацията Рокфелер. Когато се връща в Упсала той продължава да се интересува от протеините и приложението на физичните методи за биохимични проблеми. Това води до подобряване на метода на електрофоретичния анализ, който в последващите години доизчиства.

Тиселиус участва активно в реорганизацията на научната дейност в Швеция в годините след Втората световна война. През 1949 г. е избран за член-кореспондент на Националната академия на науките на САЩ,[4] а през 1957 г. е избран за чуждестранен член на Британското кралско научно дружество.[1][5] Служи като ръководител на Международния съюз за чиста и приложна химия в периода 1951 – 1955 г. По-късно е избран за председател на Управителния съвет на Нобеловата фондация в периода 1960 – 1964 г.[6]

Женен е за Ингрид Маргарета Тиселиус от 1930 г., от която има две деца. Арне Тиселиус умира от сърдечен през 1971 г. Жена му умира през 1986 г.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Kekwick, R. A. и др. Arne Tiselius 1902 – 1971. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 20. 1974. DOI:10.1098/rsbm.1974.0018. с. 401 – 428.
  2. Kyle, R. A. и др. Arne Tiselius—father of electrophoresis. // Mayo Clinic Proceedings 80 (3). 2005. с. 302.
  3. Tiselius, A.. A new apparatus for electrophoretic analysis of colloidal mixtures. // Transactions of the Faraday Society 33. 1937. DOI:10.1039/tf9373300524. с. 524 – 1933.
  4. Arne Tiselius. //
  5. Nobel Lecture Electrophoresis and Adsorption Analysis as Aids in Investigations of Large Molecular Weight Substances and Their Breakdown Products from Nobelprize.org website
  6. The Nobel Foundation: A Century of Growth and Change. Nobelprize.org.
  7. Ingrid Margareta Tiselius (Dahlén) (1905 – 1986) – Genealogy