Арне Тиселиус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арне Тиселиус
Arne Tiselius
шведски химик

Роден
Починал

Образование Университет в Упсала
Научна дейност
Област биохимия
Образование Университет в Упсала
Учил при Теодор Сведберг
Работил в Университет в Упсала
Награди Нобелова награда за химия (1948)
Семейство
Съпруга Ингрид Маргарета Тиселиус
Деца 2
Арне Тиселиус в Общомедия

Арне Тиселиус (на шведски: Arne Wilhelm Kaurin Tiselius) е шведски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1948 г. за приноса му по анализирането чрез електрофореза и адсорбция и особено за откритията му относно сложната природа на серумните протеини.[2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тиселиус е роден в Стокхолм в семейството на застраховател. След като баща му умира, семейството се премества в Гьотеборг, където малкият Тиселиус ходи на училище. След като завършва местната гимназия през 1921 г., той започва да учи в университета в Упсала, специализирайки химия.

Впоследствие Тиселиус става асистент в лабораторията на Теодор Сведберг през 1925 г. и получава докторска степен през 1930 г., след като защитава дисертация на тема електрофореза на протеините. До 1935 г. публикува редица трудове върху дифузията и адсорбцията на естествени зеолити, като тези изследвания продължава и по време на едногодишното му посещение в лабораторията на Хю Стот Тейлър в Принстънския университет със спонсорството на фондацията Рокфелер. Когато се връща в Упсала той продължава да се интересува от протеините и приложението на физичните методи за биохимични проблеми. Това води до подобряване на метода на електрофоретичния анализ, който в последващите години доизчиства.

Тиселиус участва активно в реорганизацията на научната дейност в Швеция в годините след Втората световна война. През 1949 г. е избран за член-кореспондент на Националната академия на науките на САЩ,[5] а през 1957 г. е избран за чуждестранен член на Британското кралско научно дружество.[2][6] Служи като ръководител на Международния съюз за чиста и приложна химия в периода 1951 – 1955 г. По-късно е избран за председател на Управителния съвет на Нобеловата фондация в периода 1960 – 1964 г.[7]

Женен е за Ингрид Маргарета Тиселиус от 1930 г., от която има две деца. Арне Тиселиус умира от инфаркт през 1971 г. Жена му умира през 1986 г.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 27 април 2014.
  2. а б Kekwick, R. A. и др. Arne Tiselius 1902 – 1971. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 20. 1974. DOI:10.1098/rsbm.1974.0018. с. 401 – 428.
  3. Kyle, R. A. и др. Arne Tiselius—father of electrophoresis. // Mayo Clinic Proceedings 80 (3). 2005. с. 302.
  4. Tiselius, A.. A new apparatus for electrophoretic analysis of colloidal mixtures. // Transactions of the Faraday Society 33. 1937. DOI:10.1039/tf9373300524. с. 524 – 1933.
  5. Arne Tiselius. //
  6. Nobel Lecture Electrophoresis and Adsorption Analysis as Aids in Investigations of Large Molecular Weight Substances and Their Breakdown Products from Nobelprize.org website
  7. The Nobel Foundation: A Century of Growth and Change. Nobelprize.org.
  8. Ingrid Margareta Tiselius (Dahlén) (1905 – 1986) – Genealogy