Арне Фулесанг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Арне Фулесанг
Christer Fuglesang.jpg
Шведски астронавт
Роден 18 март 1957
Стокхолм, Швеция
Националност швед
Друга професия инженер
астронавт на ESA
Сегашна професия специалист по полетите
Престой в космоса 26 денонощия 17 часа 38 минути
Селекция Група ESA-2 (1992), Група ЕАС (1998)
Мисии STS-116, STS-128
Емблема на мисията
Sts-116-patch.png STS-128 patch.png
Арне Фулесанг в Общомедия

Арне Кристер Фулесанг (на шведски: Arne Christer Fuglesang) е шведски физик и първи астронавт от Швеция и от скандинавските страни.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 март 1957 г. в Стокхолм, Швеция). Неговата майка е шведка, а баща му — норвежец, получил малко преди раждането на Фулесанг шведско гражданство.

Физик[редактиране | редактиране на кода]

Фулесанг получава степен магистър в областта на инженерната физика в Кралския технологичен институт в Стокхолм през 1981 г. През 1987 г. Фулесанг получава докторска степен в областта на експерименталната физика на елементарните частици в университета в Стокхолм. Почетен доктор е на Университета в Умео.

Фулесанг работи на Ускорител на частици в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) в Женева. Той се занимава с изследвания на К-мезони. От ноември 1990 г. Фулесанг прави изследвания на големия адронен ускорител в ЦЕРН. През 1991 г. той става доцент по физика на елементарните частици в Стокхолмския университет.

Астронавт[редактиране | редактиране на кода]

Фулесанг в открития космос по време на мисия STS-116.

От 1989 г. ЕКА прави подбор на втората група кандидати за космически полет. През 1992 г. в тази група астронавти е включен и Арне Кристер Фулесанг. През октомври 1992 г. Фулесанг провежда четириседмично обучение в Звездното градче, в Русия. По-късно той продължава подготовката си в Европейския астронавтски център в Кьолн (Германия). През май 1993 г. Арне Фулесанг е отново изпратен в Русия, където заедно с Томас Райтер провежда подготовка за космически полет по съвместната руско-европейска програма „Евромир-95“. След завършване на подготовката в основния екипаж е назначен Томас Райтер, а Кристер Фулесанг е негов дубльор. Фулесанг минава подготовка за полети на руските кораби „Союз“ до есента на 1996 г. След това отива в САЩ за подготовка за космически полети на американските Спейс Шатъл. След обучението в НАСА през април 1998 г. той получава квалификация специалист на полета. От май до октомври 1998 г. Фулесанг преминава подготовка по програмата за командване и управление на кораби „Союз“ при откачване от космическата станция и кацане. През октомври 1998 г. той се връща в НАСА и работи в астронавтския отдел, където координирал работата с руските кораби „Союз“ и „Прогрес“. По-късно е в състава на резервния екипаж за 2-ра дълговременна експедиция на МКС.

Космически полети[редактиране | редактиране на кода]

Фулесанг преминава през люка на "Дискавъри", втори ден от мисия STS-116.
Фулесанг поздравява Швеция, Норвегия и Европа от борда.

Арне Фулесанг извършва първия си космически полет от 10 до 22 декември 2006 г. на совалката „Дискавъри“, мисия STS-116 с посетителска експедиция на Международната космическа станция. По време на този полет той три пъти излиза в открития космос. Продължителността на полета е 12 денонощия 20 часа и 45 минути. Общата продължителност на трите космически разходки е 18 часа 14 минути.

По време на втория си полет от 29 август до 11 септември 2009 г. шведския астронавт отново посетил МКС със совалката "Дискавъри", мисия STS-128 като специалист на полета. Докато е на МКС, той два пъти излиза в открития космос (продължителност 6 часа 39 минути и 7 часа 1 минута). Продължителността на полета е 13 денонощия 20 часа 53 минути 48 секунди.

Лични данни[редактиране | редактиране на кода]

Арне Кристер Фулесанг е женен за Елизабет Валди и има две дъщери, Малин и Денис, и син Рутгер. Интересува се от ветроходство, ски, фризби (летящи дискове), както и четене.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Списък на първите космонавти по държави, осъществили полет