Арнолд Бенет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Енох Арнолд Бенет
английски писател и критик

Роден
Починал
27 март 1931 г. (63 г.)
Националност Флаг на Англия Англия,
Флаг на Великобритания Великобритания
Професия писател, журналист, драматург, литературен критик
Литература
Период 1898-1931
Повлиян Мопасан

Подпис Arnold Bennett Signature.jpg
Уебсайт www.arnoldbennettsociety
Страница в IMDb
Енох Арнолд Бенет в Общомедия

Енох Арнолд Бенет (на английски: Enoch Arnold Bennett), по-известен като Арнолд Бенет, е английски писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бенет произхожда от скромно по произход и заможност семейство. Родителите му притежават неголяма къща в Хенли, Стафордшър.[1]

Бащата на Бенет е адвокат от 1976 г. и той още от малък помага в кантората на баща си. Недоволен от заплащането, Бенет се отзовава в Лондон да търси друга реализация в живота. Родителското скъперничество е тема неминуемо застъпвана в творчеството на Бенет до края на живота му.

През 1889 г. Бенет печели литературен конкурс в списание и започва работа като журналист и театрален критик на пълен работен ден. През 1894 г. е вече помощник-редактор в списанието Woman. Четири години по-късно издава първия си роман. Издига се до редактор в списанието.

От 1900 г. Бенет се посвещава изцяло на литературата, заемайки се изцяло с писането на романи, въпреки че, не изоставя изцяло позициите си и на критическото поприще. През 1902 г. умира бащата на Бенет и той през следващите осем години се установява за постоянно в Париж.

От 1903 г. Бенет е до Монмартър и Монпарнас, посветен на писането на романи и пиеси. След пътуване до Америка по стъпките на Чарлс Дикенс, от 1911 г. Бенет е отново в „добрата стара Англия“.

По време на Първата световна война Бенет става директор на пропагандата за Франция в Министерството на информацията. Неговото назначение е по препоръка на Макс Айткън. Бенет отказа рицарско звание през 1918 г.

През 1922 г. Бенет се влюбва в актрисата Дороти Честон, с която остава до края на живота си, след като се разделя с френската си съпруга. Умира от коремен тиф в дома си в „Бейкър Стрийт“, Лондон на 27 март 1931 г. след завръщане от посещение във Франция.

Дъщерята му Вирджиния Елдън живее във Франция и е президент на „Общество Арнолд Бенет“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В творчеството си Бенет е силно повлиян от Мопасан.

Голяма заслуга на Бенет към критиката е статията му от 1910 г. за романа „Братя Карамазови“ на Достоевски, с който се е запознал на френски. Благодарение на Бенет англосаксонският свят се сдобива с информация за „Второзаконието“ от „Петокнижието“ на Достоевски, след като споделя пред читателите си, че романът съдържа „потресаващи сцени, каквито никога не съм срещал в литературата“. Бенет намира „Братя Карамазови“ като едно от чудесата на света. През 1912 г. излиза преводът на романа на английски от Гарнет и в Англия настъпва истинска „буря“ около романа.

В рецензиите на Бенет, Достоевски е определен като най-руският от всички писатели, а романът му като единственото средство да се разбере руската душа, психологията на мужика и хуманизма на великия руски писател.

Библиография [2][редактиране | редактиране на кода]

  • A Man from the North (1898)
  • The Grand Babylon Hotel (1902)
    Хотел Гранд Бабилон, изд. „Книжна централа“ София (1938), прев. Невена Розева
  • Anna of the Five Towns (1902)
  • The Gates of Wrath (1903)
  • Leonora (1903)
    Леонора, изд. "Рачо Стоянов" София (1941), прев. Рачо Стоянов
    Леонора, изд. „Христо Г. Данов“ Пловдив (1994), прев. Рачо Стоянов
  • A Great Man (1904)
  • Teresa of Watling Street (1904)
  • Sacred and Profane Love (1905) – преработен и издаден като The Book of Carlotta (1911)
  • Tales of the Five Towns (1905) – сборник разкази
  • Whom God Hath Joined (1906)
    Които Бог е съчетал..., изд. „Книжна централа“ София (1938), прев. Невена Розева
  • Hugo (1906)
  • The Grim Smile of the Five Towns (1907) – сборник разкази
  • The Ghost--a Modern Fantasy (1907)
  • Buried Alive (1908)
    Жив погребан, изд. „Книжна централа“ София (1938), прев. Невена Розева
    Жив погребан, изд. „Роял 77“ Варна (1992), прев. Невена Розева
  • The Old Wives Tale (1908)
    Разказ за старите жени, изд. „Народна култура“ София (1965), прев. Бистра Винарова
  • The Card (1910)
  • Clayhanger (1910)
    Клейхангър, изд. „Народна култура“ София (1963), прев. Бистра Винарова
  • Helen with a High Hand (1910) – издаден серийно като The Miser's Niece
    Елена Ратбон, изд. „Ал. Паскалев“ София (1940), прев. Делчо Мавров
  • Hilda Lessways (1911)
  • Milestones – пиеса, с Едуард Ноблок
  • The Matador of the Five Towns (1912) – сборник разкази
  • The Regent (1913) – издаден и като The Old Adam
  • Paris Nights and other impressions of places and people (1913)
  • The Price of Love (1914
  • These Twain (1916)
  • The Pretty Lady (1918)
  • The Roll-Call (1918)
  • Mr Prohack (1922)
  • Riceyman Steps (1923)
  • The Clayhanger Family (1925)
  • Lord Raingo (1926)
    Лорд Рейнго. Воюваща Англия, изд. „Ал. Паскалев“ София (1942), прев. Х. П., Ю. Г
  • The Woman who Stole Everything and Other Stories (1927)
  • The Strange Vanguard (1928)
  • Imperial Palace (1930)
  • Venus Rising from the Sea (1931)

Критика[редактиране | редактиране на кода]

  • Journalism For Women (1898)
  • Fame and Fiction (1901)
  • How to Become an Author (1903)
  • The Reasonable Life (1907)
  • Literary Taste: How to Form It (1909)
  • How to Live on 24 Hours a Day (1910)
  • Mental Efficiency (1911)
  • Those United States (1912) – издаден и като Your United States
  • The Author's Craft (1914)
  • Self and Self-Management (1918)
  • The Human Machine (1925)
  • How to Live (1925)
  • The Savour of Life (1928)

Филм[редактиране | редактиране на кода]

  • The Grand Babylon Hotel (1916)
  • The Old Wives' Tale (1921)
  • Piccadilly (1929)
  • Sophia and Constance (1988) ТВ сериал по „Разказ за старите жени

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Биография
  2. ((en)) Библиография

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]