Арнолд Цвайг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Арнолд Цвайг
Arnold Zweig
Bundesarchiv Bild 183-28224-0009, Berlin, Ausstellung sowjetischer Grafik.jpg
Арнолд Цвайг (вляво) с художника Ото Нагел през 1955 г.
Роден 10 ноември 1887 г.
Починал 26 ноември 1968 г. (81 г.)
Професия белетрист, поет, драматург
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, новела, разказ, есе, пиеса, стихотворение
Направление социалистически реализъм
Награди Награда Клайст (1915)
Подпис Arnold Zweig-signature-20150608-vector.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Arnold Zweig в Общомедия

Арнолд Цвайг (на немски: Arnold Zweig) е немски писател, един от значимите литературни творци от Източна Германия. Автор е на романи, есета, стихотворения и пиеси.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Арнолд Цвайг е роден в еврейско семейство на сарач, активист в ционисткото движение. След като завършва гимназия в Катовице, Цвайг започва да следва през 1907 г. германистика, философия, психология, история на изкуството и национална икономика в Вроцлавския университет. Продължава обучението си в Мюнхен, Берлин, Гьотинген и Росток[1]. През този период търпи влияния от неокантианството и философията на Ницше.

Литературният му дебют е през 1912 г. с тома „Новели за Клаудиа“ („Novellen um Claudia“). През 1915 г. получава наградата Клайст за трагедията „Ритуално убийство в Унгария“ („Ritualmord in Ungarn“).

През 1915 г. Цвайг е мобилизиран и пратен на фронта. Преди това има пруско-националистични възгледи, но под впечатленията си от Първата световна война, през която воюва в Сърбия, Белгия и при Вердюн, променя светогледа си и става пацифист.

След войната Цвайг се установява край Щарнбергското езеро като писател на свободна практика. Развива приятелски отношения с Лион Фойхтвангер и Зигмунд Фройд (на когото посвещава най-значимия си роман „Спорът за сержанта Гриша“). В есета, театрални пиеси и кратка проза Цвайг пресъздава преживяванията си през войната и споделя размишленията си върху еврейството. Застъпва се за хуманен социализъм.

Кореспонденцията му с Мартин Бубер, започнала още през войната, го сближава с идеите на ционизма, с който през следващите години остава тясно свързан.

Арнолд Цвайг си създава известност с цикъла романи „Голямата война на белите мъже“ („Der große Krieg der weißen Männer“), в който влизат:

  • „Спорът за сержанта Гриша“ („Der Streit um den Sergeanten Grischa“), 1927
  • „Млада жена през 1914 година“ („Junge Frau von 1914“), 1931
  • „Възпитание пред Вердюн“ („Erziehung vor Verdun“), 1935
  • „Коронясването на един крал“ („Einsetzung eines Königs“), 1937
  • „Затишието“ („Die Feuerpause“), 1954
  • „Времето е назряло“ („Die Zeit ist reif“), 1957

Когато през 1933 г. на власт в Германия идват националсоциалистите, книгите на Арнолд Цвайг са сред публично изгорените. Писателят поема пътя на емиграцията – първо заминава в Чехословакия, оттам през Франция и Швейцария отива в Палестина и след 1914 г. живее в Хайфа.

След края на Втората световна война Цвайг се завръща през 1948 г. в Германия и се установява в Берлин.

Като убеден социалист Арнолд Цвайг намира признание в съветската окупационна зона и по-късно в ГДР. През 1962 г. в Берлин излиза романът му „Скъпа е мечтата“ („Traum ist teuer“).

В ГДР Арнолд Цвайг заема високи постове в обществени и културни организации. През 1949–1968 г. е депутат в парламента, през 1950–1953 г. е президент на Академията на изкуствата на ГДР, впоследствие почетен президент, а от 1949 г. е член на Световния съвет на мира и участва в конгресите му в Париж и Варшава.

През 1957 г. става президент на германския ПЕН-клуб, а от 1967 г. – на ПЕН-клуба на ГДР.

През 1958 г. на писателят е присъдена Международната Ленинска награда за укрепване на мира между народите, а през 1950 г. е удостоен с Националната награда на ГДР. Награден е и с ордена За заслуги към Отечеството.

Библиография (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

  • Aufzeichnungen über eine Familie Klopfer, 1911, 1923, 1949
Паметна плоча за Арнолд Цвайг в Берлин
  • Novellen um Claudia, 1912
  • Abigail und Nabal, 1912, 1921
  • Ritualmord in Ungarn (Tragödie), 1915
  • Quartettsatz von Schönberg, 1916 (Erzählung)
  • Judenzählung vor Verdun, 1916
  • Geschichtenbuch, 1916
  • Die Sendung Semaels, 1920
  • Das ostjüdische Antlitz, 1920
  • Gerufene Schatten, 1923
  • Frühe Fährten, 1925
  • Lessing, Kleist, Büchner, 1925 (Essayband)
  • Das neue Kanaan, 1925
  • Die Umkehr des Abtrünnigen, 1925
  • Der Regenbogen, 1926
  • Der Spiegel des grossen Kaisers, 1926
  • Caliban oder Politik und Leidenschaft: Versuch über die menschlichen Gruppenleidenschaften dargetan am Antisemitismus, 1926, 2000
  • Gerufene Schatten, 1926
  • Der Streit um den Sergeanten Grischa, 1927
    Спорът за сержанта Гриша, изд.: Народна култура, София (1966), прев. П. Койчев
  • Pont und Anna, 1928
  • Juden auf der deutschen Bühne, 1928 (20 Charakteristiken bedeutender Schauspieler)
  • Junge Frau von 1914, 1931
  • De Vriendt kehrt heim, 1932
  • Die Aufgabe des Judentums, 1933 (mit Lion Feuchtwanger)
  • Bilanz der deutschen Judenheit. Ein Versuch 1934, 2000
  • Erziehung vor Verdun, 1935
  • Einsetzung eines Königs, 1937
  • Versunkene Tage, 1938
  • Bonaparte in Jaffa, 1939
  • Das Beil von Wandsbek, hebräisch 1943, dt.1947
  • Die Feuerpause, 1954
  • Früchtekorb, 1956
  • Die Zeit ist reif, 1957
  • Fünf Romanzen, 1958 (Lyrik)
  • Traum ist teuer, 1962 (Roman)
  • Über Schriftsteller, 1967

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]