Арно Брекер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арно Брекер
Arno Breker
германски скулптор и архитект
Брекет през 1930-те години
Брекет през 1930-те години

Роден
Починал
Погребан Дюселдорф, Германия

Националност Флаг на Германия Германия
Образование Дюселдорфска художествена академия
Кариера в изкуството
Академия Дюселдорфска художествена академия
Направление монументален класицизъм
Олимпийски игри
Състезание по изкуства
Сребро Берлин 1936 Статуи

Уебсайт
Арно Брекер в Общомедия

Арно Брекер (на немски: Arno Breker) е германски скулптор и архитект, най-известен с работата си в Нацистка Германия, където тя се поощрява от властите, бидейки антитеза на дегенеративното изкуство. Една от най-известните му статуи е Die Partei („Партията“), олицетворяваща духа на Нацистката партия и поставена до единия от входовете на Райхсканцеларията, проектирана от Алберт Шпеер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Брекет е роден в Елберфелд (днес във Вупертал), син на каменоделеца Арнолд Брекер.[1] Той започва да учи архитектура, каменоделство и анатомия. На 20-годишна възраст се записва в Дюселдорфската художествена академия, където се концентрира върху скулптурата, учейки при Хуберт Нецер и Вилхелм Крайс.[2] Посещава Париж през 1924 г., малко след като завършва образованието си. Там той се запознава с Жан Кокто, Жан Реноар, Пабло Пикасо, Даниел-Хенри Канвейлер и Алфред Флехтхайм.[2] През 1927 г. се установява в Париж, който впоследствие възприема за свой дом. Той бързо създава здрави връзки с важни фигури от света на изкуството, сред които Шарл Деспио, Исаму Ногучи, Морис Вламенк и Андре Дюноайе дьо Сегонзак, всички от които по-късно изобразява. Пътува до Северна Африка, създавайки литографи, които по-късно публикува под заглавието „Тунизийско пътешествие“. Посещава и Аристид Майол, който по-късно описва Брекер като „немския Микеланджело“.

През 1932 г. получава награда от Пруското министерство на културата, която му позволява да отседне в Рим за година. През 1934 г. Брекер се завръща в Германия, следвайки съвета на Макс Либерман. По това време, Алфред Розенберг, редактор на нацисткия вестник Фьолкишер Беобахтер, всъщност осъжда някои от творбите на Брекер като дегенеративно изкуство. Въпреки това, Брекер е поддържан от много от нацистките водачи, особено Адолф Хитлер. Дори Розенберг по-късно приветства скулптурите му като израз на „мощната инерция и сила на волята“ на Нацистка Германия.[3] Той приема поръчки от нацистите от 1933 до 1942 г., например да участва в представление с творбите си в окупиран Париж през 1942 г. Именно тогава се запознава с Жан Кокто, който цени творбите му. Брекер има лични отношения с Алберт Шпеер и с Хитлер. През 1936 г. печели поръчка за направата на две скулптури, изобразяващи атлетичното мъжество, които трябва да красят Летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г. Едната представлява „Декатлет“ (Zehnkämpfer) и „Победителка“ (Die Siegerin). През 1937 г. Брекер се жени за Деметра Месала, гръцки модел. Същата година Брекер се присъединява към Нацистката партия и е обявен за „официален държавен скулптор“ от Хитлер, предоставен му е голям имот, както и студио с 43 асистента.[4] Хитлер, също така, го освобождава от военна служба. Неговите скулптури „Партията“ и „Армията“ заемат видно място на входа на новата Райхсканцелария на Алберт Шпеер.

Неокласическото естество на работата му, със заглавия като „Другарство“, „Факлоносец“ и „Жертва“, типизират нацистките идеали и прилягат на нацистката архитектура. При по-внимателно разглеждане, обаче, пропорциите на фигурите му, силно колоритната обработка на повърхностите им (силните контрасти между тъмните и светлите акценти) и мелодраматичното напрежение на мускулите им може би подканва за сравнение с италианските маниеристични скулптори от 16 век.

До краха на Третия райх, Брекер е професор по визуални изкуства в Берлин. И докато почти всички от неговите скулптури оцеляват след края на Втората световна война, над 90% от публичните му творби са унищожени от Съюзниците след войната. През 1946 г. Йосиф Сталин предлага поръчка на Брекер, но той отказва, заявявайки: „една диктатура ми е достатъчна“.[5] През 1948 г. Брекер е обявен за поддръжник на нацистите и е глобен. След това се завръща и установява в Дюселдорф, с кратки периоди на работа в Париж. По това време работи като архитект. Въпреки това, той продължава да приема поръчки за скулптури, създавайки редица творби в своя добре познат класически стил. През 1956 г. жена му загива в пътен инцидент. През 1958 г. се жени повторно, като от втория си брак има две деца.[6]

През 1970 г. получава поръчка от краля на Мароко за творба за сградата на ООН в Казабланка, но работата му е унищожена. През 1985 г. в Кьолн е отворен музеят „Арно Брекер“.

Реабилитацията на Брекер довежда до враждебни реакции от страна на антинацистки активисти, включително и казус в Париж, когато през 1981 г. някои от творбите му са изложени в център „Жорж Помпиду“. Същата година демонстрации против Брекер съпътстват и изложба в Берлин. Поддръжници на Брекет настояват, че той никога не е подкрепял нацисткия режим (макар да е бил член на Нацистката партия), а само е приел покровителството му.

Арно Брекер умира на 13 февруари 1991 г. в Дюселдорф.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Arno Breker: Bildhauer, Graphiker, Architekt. // Deutsches Historische Museum. Посетен на 11 септември 2011.
  2. а б Steinbach, Werner. Biographie. // Museum Arno Breker. Посетен на 18 септември 2011.
  3. „Caroline Fetscher, „Why Mention Arno Breker Today?“, The Atlantic Times, August, 2006.“, архив на оригинала от 11 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120211083704/http://www.atlantic-times.com/archive_detail.php?recordID=602, посетен 11 февруари 2012 
  4. Evans, Richard, „The Third Reich in Power“, New York: Penguin Books, 2005, p. 167.
  5. Richard J. Evans. The Third Reich at War. New York: Penguin 2008, p. 754
  6. Arno Breker biography