Арнулфинги (династия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пипиниди
Арнулфинги
Каролинги
След Вердюнския договор (843)

Арнулфингите (Arnulfiens, Arnulfinger) са знатна франкска фамилия. Произлизат от Арнулф от Мец, епископ на Мец. Те са заедно с Пипинидите династична линия, която води към Каролингите. Могъщността на Арнулфингите започва чрез брака на Анзегизел (син на Арнулф от Мец) с Бега (дъщеря на Пипин Ланденски или Пипин Стари). Арнулф и Пипин са водещи аристократи от Австразия, които се възпротивяват против кралица Брунхилда.

Генеалогия[редактиране | редактиране на кода]

Арнулфингите са прародители от 800 г. на Каролингите, което се вижда от издадения в Мец генеалогичен (200 години назад) списък от Карл Велики.

  1. Арнулф от Мец, * 582; † 18 юли 640; 614/629 епископ на Мец, Светия, ∞ NN
    1. Хлодулф, * 610; † 8 юни 697, епископ на Мец 660
      1. Аунулф, † 670
    2. Анзегизел, 662; † убит пр. 679; ∞ Бега, † 692, дъщеря на Пипин Ланденски
      1. Пипин Ерсталски, † 16 ноември 714 в Jupille до Лиеж, 680 херцог, 688 майордом на Австразия, ∞ I 670/675 Плектруда; ∞ II Алпаида
        1. (I) Дрого, † 708, херцог на Шампания, Бургундия; ∞ сл. 688 Anstrudis, дъщеря на Варато (майордом на Неустрия) и Ансфлед, вдовица на Берхар (майордом на Неустрия)
          1. Арнулф, * 700; † 723, херцог 715
          2. Хуго от Руан, † 8 април 730 в Jumièges, 715 епископ на Руан, епископ на Париж епископ на Bayeux
          3. Пипин, 715
          4. Готфрид, 715
        2. (I) Гримоалд Млади, † убит април 714; 700 майордом в Неустрия и Бургундия; ∞ Теудезинда, дъщеря на краля на Фризия Радбод
          1. Теодоалд † 741; майордом 714/715
        3. (II) Карл Мартел, † 22 октомври 741; майордом 717 в Австразия, 718 майордом на Кралството на франките; ∞ I Ротруда, † 725; ∞ II Сванхилда, † 743; Виж : Списък на Каролингите
        4. (II или III) Хилдебранд, + 751, херцог на франките и граф в Бургундия

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Rudolf Schieffer: Die Karolinger. Kohlhammer, Stuttgart u.a. 1992. ISBN 3-17-016480-5
  • Eduard Hlawitschka: Die Vorfahren Karls des Großen. In: Wolfgang Braunfels (Hg.): Karl der Große, Lebenswerk und Nachleben, Band I (Hg. von Helmut Beumann): Persönlichkeit und Geschichte, Düsseldorf 1965, S. 51–82
  • Ingrid Heidrich: Titulatur und Urkunden der arnulfingischen Hausmeier. In: Archiv für Diplomatik 11./12. Band, 1965/1966, S. 71–279
  • Karl August Eckhardt: Studia Merovingica. Aalen 1975 (Bibliotheca rerum historicianum 11), S. 118–130
  • Eduard Hlawitschka: Studien zur Genealogie und Geschichte der Merowinger und frühen Karolinger. In: Rheinische Vierteljahrsblätter 43, 1979, S. 1–99
  • Eduard Hlawitschka: Zu den Grundlagen des Aufstiegs der Karolinger. In: Rheinische Vierteljahrsblätter 49, 1985, S. 1–61
  • Pierre Riché: Die Karolinger. Eine Familie formt Europa. Stuttgart 1987
  • Eugen Ewig: Die Merowinger und das Frankenreich. Stuttgart 1988, S. 181-185.