Арнулф Баварски (генерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арнулф Баварски
Arnulf von Bayern
Arnulf von Bayern.jpg
Роден
Починал
Погребан Театинска църква, Мюнхен, Германия
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Луитполд Баварски
Майка Августа Фердинанда Австрийска
Братя/сестри Тереза Баварска
Леополд Баварски
Лудвиг III Баварски
Деца Хайнрих Баварски
Арнулф Баварски в Общомедия

Арнулф Баварски (Франц Йозеф Арнулф Адалберт Мария Баварски; на немски: Arnulf Prinz von Bayern; Franz Joseph Arnulf Adalbert Maria Prinz von Bayern; * 6 юли 1852 в Мюнхен; † 12 ноември 1907 във Венеция) е принц от династията на Вителсбахите, баварски генерал-полковник с ранг на генерал-фелдмаршал.

Той е третият, най-малък син на Луитполд Баварски (1821 – 1912), принц-регент на Бавария, и съпругата му ерцхерцогиня Августа Фердинанда Австрийска Хабсбург от Австрия-Тоскана (1825 – 1864), дъщеря на великия херцог на Тоскана Леополд II. Баща му е третият син на крал Лудвиг I. Най-големият му брат Лудвиг III (1845 – 1921) е последният крал на Бавария.[1]

Арнулф посещава гимназия и след това университет. През 1868 г. той става лейтенант в Баварската войска. През 1870/1871 г. той участва по време на Френско-германската война в боевете при Вьорт, Бомон, Седан и Орлеан също при Обсадата на Париж. От 1873 до 1876 г. Арнулф завършва „Баварската военна акадмия“.[2] Като хауптман той поема през 1876 г. една компания в охранителната пехота/инфантерия, през 1877 г. става майор и е изпратен в генералния щаб. Арнулф участва след това до 1878 г. в Руско-турската война и след завръщането му се издига на батальон-командир. Той става полковник и генерал-майор. През март 1887 г. той напуска като командир. Той става генерал-лейтенант, 1890 г. генерал на пехотата/инфантерията и след две години командващ генерал. През 1903 г. той е генерал-полковник с ранг на генерал-фелдмаршал и същата година е освободен като командващ генерал.

Арнулф Баварски умира на 12 ноември 1907 г. на 55 години във Венеция, Италия на път за в къщи след седеммесечна ловна експедиция през Кавказ и Централна Азия.[3] Той е погребан в Театинската църква в Мюнхен.

На него е кръстена улицата „Арнулфщрасе“ в Мюнхен и е написан „Принц-Арнулф-Марш“, който още се свири.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Арнулф Баварски се жени на 12 април 1882 г. във Виена за принцеса Тереза Мария Йозефа Марта фон Лихтенщайн (* 28 юли 1850, дворец Лихтенщайн; † 13 март 1938, Мюнхен), дъщеря на княз Алойз II фон Лихтенщайн (1796 – 1858) и графиня Франциска Кински (1813 – 1881).[4] Те имат един син:[5]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Max von Bothmer: Prinz Arnulf von Bayern – Ein Lebensbild. Verlag Max Keller, München 1908.
  • Othmar Hackl: Die Bayerische Kriegsakademie (1867 – 1914). C.H. Beck´sche Verlagsbuchhandlung, München 1989, ISBN 3-406-10490-8, S. 402.
  • Therese von Bayern: Des Prinzen Arnulf von Bayern Jagdexpedition in den Tian-Schan. Nach Tagebuch und Briefen zusammengestellt von Therese Prinzessin von Bayern. Verlag Oldenbourg, München/Berlin 1910.
  • Hadumod Bußmann: Ich habe mich vor nichts im Leben gefürchtet. Die ungewöhnliche Geschichte der Therese Prinzessin von Bayern. C. H. Beck, München 2013, ISBN 978-3-406-61353-1, S. 37 f., S. 47, S. 49 ff.
  • Walther Krüger: Stammliste der Offiziere, Sanitärsoffiziere und Beamten des Infanterie-Regiments v. Alvensleben (6. Brandenburgisches) Nr. 52. Verlag Gerhard Stalling, Oldenburg 1912, S. 9 – 10.
  • Stefan März: Das Haus Wittelsbach im Ersten Weltkrieg: Chance und Zusammenbruch monarchischer Herrschaft. Pustet. Regensburg 2013. ISBN 978-3-79172-497-3.
  • Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie. Adalbert, Prinz von Bayern. Prestel Verlag, München, (1979). Prestel Verlag 2005 edition: 462 pages and 100 illustr. ISBN 978-3-7913-3505-6.
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. page 81.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wittelsbach 7, genealogy.euweb.cz
  2. Othmar Hackl: Die Bayerische Kriegsakademie (1867 – 1914). C.H. Beck´sche Verlagsbuchhandlung, München 1989, ISBN 3-406-10490-8, S. 402.
  3. Hadumod Bußmann: „Ich habe mich vor nichts im Leben gefürchtet.“ Die ungewöhnliche Geschichte der Therese von Bayern. C.H. Beck, München 2011, S. 121.
  4. Liechtenstein 4, genealogy.euweb.cz
  5. Generaloberst Franz Joseph Arnulf Adalbert Maria Prinz von Bayern, thepeerage.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]