Ароматерапия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дифузьор и шишенце етерично масло

Ароматерапията [1]е дял от алтернативната медицина, който използва естествените аромати на растенията за облекчение и/или лечение на различни болестни състояния. Натуралните масла могат да се извличат от различни части на растенията като цветове, листа, корени, стъбла, кора.

История[редактиране | редактиране на кода]

Използването на етерични масла за терапевтични, духовни, хигиенни и ритуални цели датира от редица древни цивилизации, включително и от китайските, индийските, египетските, гръцките и римските, които ги използвали в козметиката, като парфюми и лекарства.[2] Лечебните свойства на растителните масла са описани от Диоскорид в неговата книга De Materia Medica, написана през първи век.[3] Дестилирани етерични масла били използвани като лекарства след изобретяването на дестилацията като процес през единадесети век[4], когато Авицена изолирал етерични масла, използвайки парна дестилация.[5]

Около 1907 г. концепцията за ароматерапия била за първи път повдигната от малък брой европейски учени и лекари. През 1937 г. думата първо се появява в печатното издание във френска книга, посветена по този въпрос: Aromathérapie: Les Huiles Essentielles, Hormones Végétales от [René-Maurice Gattefossé Рене Маурис Гатефос] (Rene-Maurice Gattefosse). Английския вариант на книгата е публикуван през 1933.[6]През 1928 г. получава изгаряния по лицето и ръцете след експлозия в лабораторията, в която работи. Той започва да лекува раните си с лавандулово масло.[7] След като проучва мощното лечебно действие на това растение, той обръща внимание и на действието на други етерични масла върху човешкия организъм.

Френският хирург Жан Валне е пионер лекарствената употреба на етерични масла, които той използва като антисептици в лечението на ранени войници по време на Втората световна война.[8]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

В растенията, освен етерични масла, се съдържа и голямо количество от различни неорганични соли, въглехидрати, белтъци, антрахинони, флавоноиди, сапонини, алкалоиди и гликозиди. За да се намерят причините за лечебното действие на повечето ароматни растения, учените проучват обстойно и съставът на много масла, съдържащи се в тях, а именно метилсалицилат, евгенол, бизаболол, ментол, фенилетанол, тимол, линалол, линалацетат и др.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Етеричните масла намират широко приложение за профилактика на различни заболявания. Доказана е стимулиращата функция, която оказват на мозъка - те повишават когнитивните функции и подобряват настроението. Ароматерапията се прилага още за лечение на скованост в мускулите, кожни раздразнения, главоболие, проблеми със сексуалната функция, нарушения в съня, стрес, страхови състояния, депресия и други нервни разстройства. Етеричните масла притежават доказани противобактериални и противовирусни заболявания и затова употребата им е препоръчителна при лечение на различни инфекциозните заболявания, предавани по въздушно-капков път. Някои от маслата дори са способни да понижат количеството на Micrococcus luteus до 82%, Pseudomonas aeruginosa до 96% и на Staphylococcus aureus до 44%.

Ароматограми[редактиране | редактиране на кода]

Те са аналогични на класическите антибиограми, използвани в микробиологията. Върху ароматограмите се посяват определен бактериален вид или гъба, като в петрито се добавя определено етерично масло. След няколко денонощия се установява, че растеж и образуване на колонии в средата не настъпва. Феноменът се обяснява с антибактериалните и антимикотичните свойства на веществата, използвани в ароматерапията.

Начини на приложение[редактиране | редактиране на кода]

Действието на маслата се обяснява с носната лигавица, която участва в обонянието на човек чрез изпращане на нервни импулси до лимбичната система, където се обработва информацията, получена от лигавицата на носа чрез обонятелните нерви. Тъй като всеки човек има различно обоняние и различни представи за възприетия мирис, ароматерапията също действа индивидуално на различните хора. Етеричните масла могат да се въвеждат в организма чрез различни начини. Най-разпространените сред тях са:

Масаж на тялото[редактиране | редактиране на кода]

Етеричните масла биват втривани върху кожата чрез масажни движения. Чрез този метод те бързо попадат в кръвоносната система и оказват цялостно благоприятно действие върху функциите на организма. Специално създадени са масла, предназначени за локално приложение върху участъци, засегнати от стрии, целулит, както и при затлъстяване.

Инхалиране[редактиране | редактиране на кода]

Инхалирането, или вдишването, е друг начин на въвеждане на маслата в организма. Това се осъществява чрез горните дихателни пътища и се прилага в случаите, в които маслата се намират в летливо състояние. Подходящо е при различни инфекциозни заболявания, предавани по въздушно-капков път като грип, а също така и при ларингит, бронхит, фарингит.

Маска за коса[редактиране | редактиране на кода]

Този метод на приложение на етеричните масла се използва преди всичко за разкрасителни процедури. Маслото се втрива във върховете на косата при чест цъфтеж или в нейните корени чрез нежни масажни движения, когато тя е изтощена, без блясък и обем, омазнена, изсушена или при различни проблеми със скалпа.

Балсам за лице[редактиране | редактиране на кода]

Маслата от арган, лавандула, роза, салвия и други растения се използват за хидратиране, подхранване, подмладяване, освежаване и подобряване на еластичността на кожата на лицето. Могат да се нанасят по 3-4 и повече пъти в денонощието. Освен за разкрасяване, маслата могат да се прилагат и при лечение на различни кожни проблеми като екзема, брадавици, белези, рани, обриви, синини.

Масаж на ходила[редактиране | редактиране на кода]

Маслата се прилагат при хронична умора на крайниците, образуване на отоци в тях или наличие на разширени вени. Те подобряват периферното кръвообращение в ходилата и облекчават болката. Доказан е и техния дезодориращ ефект, поради което се използват масово за премахване на неприятния мирис от крайниците.

Масаж в областта на слепоочието[редактиране | редактиране на кода]

Прилага се за лечение на депресия, стрес, апатия, отпадналост и изтощение.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ароматерапия. // Посетен на 2014-02-18.
  2. "University of Maryland Medical Center - Aromatherapy". University of Maryland Medical Center.
  3. Dioscorides, Pedanius; Goodyer, John (trans.) (1959). Gunther, R.T., ed. The Greek Herbal of Dioscorides. New York: Hafner Publishing.
  4. Forbes, R.J. (1970). A short history of the art of distillation. Leiden: E.J. Brill.
  5. Ericksen, Marlene (2000). Healing With Aromatherapy. New York: McGraw-Hill. p. 9. ISBN 0-658-00382-8.
  6. Gattefossé, R.-M.; Tisserand, R. (1993). Gattefossé's aromatherapy. Saffron Walden: C.W. Daniel
  7. "Aromatherapy". University of Maryland Medical Cente
  8. Valnet, J.; Tisserand, R. (1990). The practice of aromatherapy: A classic compendium of plant medicines & their healing properties. Rochester, VT: Healing Arts Press

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]