Арпеник Налбандян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арпеник Налбандян
Արփենիկ Նալբանդյան
арменска художничка
„Автопортрет“ на Арпеник Налбандян в Националната галерия на Армения
„Автопортрет“ на Арпеник Налбандян в Националната галерия на Армения
Родена
Починала
17 май 1964 г. (47 г.)
Стил изящно изкуство
Арпеник Налбандян в Общомедия

Арпеник Налбандян (на арменски: Արփենիկ Նալբանդյան) е съветско-арменска художничка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 23 декември 1916 г. в Тбилиси, Руската империя. Учи рисуване в Държавната художествена академия в Тбилиси. През 1943 г. става член на Съюза на арменските художници. От 1946 г. преподава в Института за изящно изкуство в Ереван. През 1948 – 1952 г. е избрана за представител в градския съвет.

През 1956 г. е удостоена с почетното звание „заслужил художник“ и е наградена с медал към званието. През 1957 г. е назначена за преподавател в Москва, през 1961 г. е удостоена със званието „народен художник“ в Армения[1][2]. Умира на 17 май 1964 г. в Ереван, СССР.

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Нейни картини участват в множество изложби в Армения и в други републики на Съветския съюз:

  • 1942 – „Героизмът на Червената армия“, Ереван
  • 1943 – самостоятелна изложба, Дом на артиста, Ереван
  • 1948 – самостоятелна изложба „38 работи“, Дом на артиста, Ереван
  • 1967 – самостоятелна изложба, Дом на артиста, Ереван
  • 1988 – портретна изложба, Ереван
  • 2001 – самостоятелна изложба
  • 2016 – самостоятелна изложба за 100-годишнината от рождението ѝ в Националната галерия на Армения

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • Брат – Дмитри Налбандян, народен художник на СССР, действителен член на Академията за изящно изкуство на СССР.
  • Съпруг – Едуард Исабекян, народен художник на Армения, професор. Женят се през 1940 г.

Деца:

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на около 300 картини, част от тях се намират в Националната художествена галерия на Армения[3], Националната галерия на Грузия, Галерията на Гюмри и в частни колекции.

Портрети[редактиране | редактиране на кода]

  • „Автопортрет“, 1942
  • „Момичето“ – 1957
  • „Портрет на Мери Кокар“, 1960
  • „Мама Овсана“, 1962
  • „Х. Хожханисян“, 1963

Пейзажи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ахтала“, 1943
  • „Есенен пейзаж“, 1953
  • „Хндзореск“, 1962

Други картини[редактиране | редактиране на кода]

  • „В медитация“, 1939
  • „В източник“, 1957
  • „Играяч от Воскеваз“, 1958

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. МАСЛОВКА – художники, картины, биографии, фотографии. Живопись, рисунок, скульптура. 20-й век: НАЛБАНДЯН А. А.NALBANDYAN Arpenik. // www.maslovka.org. Посетен на 9 август 2016.
  2. Encyclopedia "Who's Who. Armenians ", Volume II, Ov.Ayvazyan. Yerevan 2007
  3. LLC, Helix Consulting. Շտեմարան – Հավաքածու – Հայաստանի ազգային պատկերասրահ. // gallery.am. Посетен на 9 август 2016.