Арсен Венгер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арсен Венгер
Arsene Wenger 2009.jpg
Венгер по време на мач в Шампионската лига през 2009
Лична информация
Роден 10 октомври 1949 г. (1949-22-10) (66 г.)
Страсбург, Франция
Ръст 1.91 m
Пост полузащитник
Настоящ отбор
Отбор Арсенал (треньор)
Юношески отбори
1963-1969
1969-1973
Flag of France.svg Дутленхайм
Flag of France.svg Мутциг
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1969-1973
1973-1975
1975-1978
1978-1981
Flag of France.svg Мутциг
Flag of France.svg Мулхоус
Flag of France.svg АСПВ Страсбург
Flag of France.svg РК Страсбург

56

11

(4)

(0)
Треньор
1984-1987
1987-1994
1994-1995
1996-
Flag of France.svg Нанси
Flag of France.svg Монако
Flag of Japan.svg Нагоя Грампус
Flag of England.svg Арсенал
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Арсен Венгер в Общомедия

Арсен Венгер (на френски Arsène Wenger) е френски треньор по футбол. От 1996 г. е треньор на английския „Арсенал“. Наричан е „Професорът“, също така „Кралят на сделките“. Венгер има инженерно образование от университета в Страсбург и магистърска степен по икономика и говори френски, немски и английски и разбира италиански, испански и японски. [1] Арсен Венгер е роден на 22 октомври 1949 година в Страсбург, Франция. Бивш футболист, но кариерата му не е запомняща се. Играе в няколко аматьорски тима, а в големия футбол записва няколко мача с екипа на Страсбург. Като треньор започва в тима на Нанси през 1984 година. Не се радва на успехи и дори през третия си сезон не успява да спаси отбора от изпадане. Първите му успехи идват с преминаването в Монако през 1987 година. Още в първата си година начело печели шампионската титла. През 1991 вдига и купата на Франция. Под негово ръководство играят знаменити играчи като Юрген Клинсман, Юри Джоркаеф, Джордж Уеа и Глен Ходъл. Венгер привлича вниманието на редица големи европейски отбори, но от лоялност към Монако остава във Франция. Въпреки това заради лошите резултати през сезон 1994/1995 е уволнен. Заминава за Япония, където води тима на Нагоя Грампус. Успоява да измъкне отбора от дъното на класирането и печели купата на Императора. Арсен е близък с тогавашния вицепрезидент на Арсенал Дейвид Дейн. Техническият директор на артилеристите Жерар Улие препоръчва Венгер на Дейн и така на 1 октомври 1996 година Арсен е назначен за старши треньор на лондонския клуб. Става първият треньор на Арсенал роден извън обединеното кралство. Започва да оформя отбора по свой облик – привлечени са французите Патрик Виера и Реми Гарде. Още във втория си сезон Венгер става шампион и печели Купата на Англия. С този втори дубъл в клубната история Арсен записва името си и като първия треньор чужденец с подобно постижение. В следващите сезони Арсенал запазва доброто ниво, но изпуска за малко както титлата в Англия, така и купата на страната. Губи и финала за Купата на УЕФА след дузпи от Галатасарай. Това води до привличането на нови играчи в тима – в отбора идват Фредерик Люнберг, Тиери Анри и Робер Пирес. С новия състав Арсен печели дубъл за втори път през 2002, както и записва изключителен сезон без загуба и става шампион през 2004. Арсенал играе красив комбинативен и бърз атакуващ футбол, с което печели симпатиите на феновете от цял свят. Въпреки успехите на домашна сцена, европейските успехи убягват на Арсенал. Най-доброто постижение в турнирите идва през 2006 година, когато след 10 мача без допуснат гол тимът достига финал в Шампионската лига, загубен от Барселона. Заради изключителните си постижения с Арсенал, през 2006 година Арсен Венгер е приет в английската футболна Зала на славата. На 6 септември 2007 подписва нов тригодишен договор с топчиите на стойност £4 млн. и така подсигурява бъдещото си в лондонския клуб. Започва да налага млади и перспективни играчи в отбора, които впоследствие се утвърждават като основни фигури и дори звезди в тима – такива са Робин ван Перси, Александър Хлеб, Сеск Фабрегас, Тео Уолкот, Емануел Адебайор, Филип Сендерос, Матю Фламини и др. На 22 март 2014 отбелязва мач номер 1000 начело на Арсенал като губи на Стамфорд Бридж от Челси с разгромното 6:0.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист

Страсбург

Като треньор

Монако

Нагоя Грампус

Арсенал

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

    Уикицитат
    Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за