Арсен Венгер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Flag of France.svg Арсен Венгер
Arsène Wenger (20064534156).jpg
Венгер през 2015 година
Лична информация
Роден 22 октомври 1949 г.  (на 67 г.)
Страсбург, Flag of France.svg Франция
Ръст 1.91 m
Пост полузащитник
Настоящ отбор
Отбор Flag of England.svg Арсенал (треньор)
Юношески отбори
19631969
19691973
Flag of France.svg Дутленхайм
Flag of France.svg Мутциг
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
19691973
19731975
19751978
19781981
Flag of France.svg Мутциг
Flag of France.svg Мулхоус
Flag of France.svg АСПВ Страсбург
Flag of France.svg РК Страсбург

56

11

(4)

(0)
Треньор
19841987
19871994
19941995
1996
Flag of France.svg Нанси
Flag of France.svg Монако
Flag of Japan.svg Нагоя Грампус
Flag of England.svg Арсенал
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
[[commons:Category:Arsène Wenger|Flag of France.svg Арсен Венгер]] в Общомедия

Арсен Венгер (на френски: Arsène Wenger) е френски треньор по футбол. От 1996 г. е треньор на английския Арсенал. Наричан е Професорът, също така Кралят на сделките. Има инженерно образование от университета в Страсбург и магистърска степен по икономика и говори френски, немски и английски и разбира италиански, испански и японски. [1]

Кариера като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 октомври 1949 година в Страсбург, Франция. Кариерата му като футболист не е запомняща се. Между 1969 и 1981 година играе за отборите на Мутциг, Мулхоус, АСПВ Страсбург и РК Страсбург.

Кариера като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Започва треньорската си кариера в тима на Нанси през 1984 година. Не успява да постигне сериозни успехи, и след като през 1987 година отборът изпада от Лига 1, Венгер напуска. Първите му успехи идват с преминаването в Монако през 1987 година. Още в първата си година начело печели шампионската титла. През 1991 вдига и купата на Франция. Под негово ръководство играят знаменити играчи като Юрген Клинсман, Юри Джоркаеф, Джордж Уеа и Глен Ходъл. Венгер привлича вниманието на редица големи европейски отбори, но от лоялност към Монако остава във Франция. Въпреки това е уволнен през сезон 1994 / 95 поради слаби резултати. Заминава за Япония, където води закъсалия по това време тим на Нагоя Грампус. Успява да измъкне отбора от дъното на класирането и печели купата на Императора. Арсен е близък с тогавашния вицепрезидент на Арсенал – Дейвид Дейн. Техническият директор на артилеристите Жерар Улие препоръчва Венгер на Дейн, и така на 1 октомври 1996 година Арсен е назначен за старши–треньор на лондонския клуб. Става първият треньор на Арсенал, роден извън Обединеното кралство. Започва да оформя отбора по свой облик – привлечени са французите Патрик Виейра и Реми Гарде. Още във втория си сезон Венгер става шампион и печели ФА Къп. С този втори дубъл в клубната история, Арсен записва името си и като първия треньор чужденец с подобно постижение. В следващите сезони Арсенал запазва доброто ниво, но изпуска за малко както титлата в Англия, така и ФА Къп. Губи и финала за Купата на УЕФА през сезон 1999/2000 след дузпи от Галатасарай. Това води до привличането на нови играчи в тима – в отбора идват Фредерик Люнберг, Тиери Анри и Робер Пирес. С новия състав, Арсен печели дубъл за втори път през 2002, като записва и изключителен сезон без загуба, ставайки шампион през 2004. Арсенал играе красив, комбинативен и бърз атакуващ футбол, с което печели симпатиите на феновете от цял свят. Въпреки успехите на домашна сцена, европейските успехи убягват на Арсенал. Най-доброто постижение в турнирите идва през 2006 година, когато след 10 мача без допуснат гол, тимът достига финал в Шампионската лига през 2005/06, загубен от Барселона. Заради изключителните си постижения с Арсенал, през 2006 година Арсен Венгер е приет в английската футболна Зала на славата. На 6 септември 2007 година подписва нов тригодишен договор с топчиите на стойност £4 млн., и така подсигурява бъдещото си в лондонския клуб. Започва да налага млади и перспективни играчи в отбора, които впоследствие се утвърждават като основни фигури и дори звезди в тима – такива са Робин ван Перси, Александър Хлеб, Сеск Фабрегас, Тио Уолкът, Емануел Адебайор, Филип Сендерос, Матийо Фламини и др. На 22 март 2014 година отбелязва мач номер 1000 начело на Арсенал, като губи на Стамфорд Бридж от Челси с разгромното 0:6.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист

Страсбург

Като треньор

Монако

Нагоя Грампус

Арсенал

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

    Уикицитат
    Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за