Артур Небе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Артур Небе
Небе през 1942 г.
Небе през 1942 г.

Звание оберлейтенант
Години на служба 1914 – 1918
1931 – 1945
Служи на Flag of Germany (1867–1918).svg Германска империя
Flag of Germany.svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски СС
Военно формирование Kriminalpolizei
Командвания Reichskriminalpolizeiamt
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Награди Планка железного креста 1 класс.png D-PRU EK 1914 2 Klasse BAR.svg Железен кръст
Лента нагрудного знака за ранение - Чёрный (1939).svg Значка за раняване
DEU Ehrenkreuz des Weltkrieges Kriegsteilnehmer BAR.svg Кръст на честта
DEU KVK 2 Klasse BAR.svg DEU KVK 1 Klasse BAR.svg Кръст за военни заслуги

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
21 март 1945 г. (50 г.)
Артур Небе в Общомедия

Артур Небе (на немски: Arthur Nebe) е германски оберлейтенант в охранителния и полицейски апарат на Нацистка Германия, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кариера в полицията[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Берлин през 1894 г., син на учител. Небе доброволно се занимава с военна служба и служи с отличие по време на Първата световна война.[1] През 1920 г. се присъединява към Берлинската детективска сила – Kriminalpolizei (Криминална полиция). Той достига ранг на полицейски инспектор през 1923 г. и ранг на полицейски комисар през 1924 г.[2][3]

Небе е „консервативен националист“, който приветства смяната на курса на страната „вдясно през 30-те години на миналия век“.[2] През юли 1931 г. той се присъединява към нацистката партия (НСДАП, с номер 574 307) и Шуцщафел (СС, с номер 280 152).[4] Небе става връзката на нацистите в Берлинската криминална полиция[2] с ранна Берлинска СС група, водена от Курт Далюге. В началото на 1932 г. Небе и други нацистки детективи образуват националсоциалистическото гражданско общество на Берлинската полиция. През 1935 г. Небе е назначен за ръководител на пруската криминална полиция.[5] По-късно получава ранг СС-Групенфюрер, равностоен на ранг на полицейски генерал.[4]

Началник на Националната криминална полиция[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1936 г. пруската криминална полиция става централно звено за наказателно разследване на Германия – Reichskriminalpolizeiamt. То е обединено заедно с тайната държавна полиция – Geheime Staatspolizei (Гестапо) – в Sicherheitspolizei (Сипо). Небе е назначен за ръководител на Reichskriminalpolizeiamt, който се отчита пред Райнхард Хайдрих.[6] Добавянето на Крипо към контрола на Хайдрих спомага за укрепването на основите на полицейската държава.[7]

На 27 септември 1939 г. Химлер нарежда създаването на Главна служба за сигурност на Райха (Reichssicherheitshauptamt). Новата организация обхваща разузнавателната служба, службите за сигурност и криминалната полиция. Тя е разделена на основни отдели, включително Крипо, което става отдел V.[8] Отдел V е известен също като Райхската криминалистична служба (Reichskriminalpolizeiamt или RKPA). Посочената мисия на Крипо, която Небе харесва, е да „унищожи престъпността“. Под негово ръководство, с произволни правомощия за арест и задържане, Крипо действа все повече и повече като Гестапо.[9]

През 1939 г. Небе е комисар в своята криминално-полицейска служба. Също през 1939 г. като ръководител на Крипо той участва в дискусиите около предстоящите кампании срещу синти и цигани.[10] Небе иска да включи изпращането на цигани от Берлин до планираните лагери за евреите и другите на изток.[11]

Einsatzgruppe B[редактиране | редактиране на кода]

Точно преди нацисткото нашествие през 1941 г. в Съветския съюз в операция Барбароса, мобилният екип на Einsatzgruppen, работещ в Полша, е реформиран и отново подчинен на Райнхард Хайдрих. Задачата на звеното е да унищожи евреите и други „нежелани“ като комунисти, цигани, „азиатци“, хора с увреждания и психично болни в териториите, които Вермахтът е окупирал. Einsatzgruppen също застрелва заложници и военнопленници, предадени от армията за екзекуции.[12][13]

Масови убийства[редактиране | редактиране на кода]

Около 5 юли 1941 г. Небе консолидира Einsatzgruppe B близо до Минск, като създава седалище и остава там два месеца. В доклад за оперативната ситуация на 13 юли Небе заявява, че в Минск са убити 1050 евреи, а във Вилна ликвидацията на евреите е в ход и че 500 евреи са застрелвани ежедневно. В същия доклад Небе отбелязва, че: „само 96 евреи са екзекутирани в Гродно и Лида през първите дни, а аз дадох заповеди да се засилят тези дейности“.[14] Той също така съобщава, че убийствата се въвеждат в гладък ред и че стрелбата се извършва „с нарастваща скорост“. Докладът също така съобщава, че в Минск Einsatzgruppe убива и не-евреи.[15][16]

В доклада от 23 юли Небе усъвършенства идеята за „решение на еврейския въпрос“, което е „непрактично“ в района му на работа поради „огромния брой евреи“; твърде много евреи са убити от твърде малко хора.[17] До август 1941 г. Небе осъзнава, че ресурсите на неговия Einsatzgruppe са недостатъчни, за да изпълнят разширения мандат на операциите за убийства, произтичащи от включването на еврейски жени и деца от този месец.[18]

Нови методи за убиване[редактиране | редактиране на кода]

През август 1941 г. Химлер присъства на демонстрация на масово убийство на евреи в Минск, подредени от Небе, след което той повръща. Възстановявайки спокойствието си, Химлер решава, че трябва да се намерят алтернативни методи за убиване.[19] Той казва на Хайдрих, че е загрижен за психическото здраве на СС.[20] Химлер иска от Небе да измисли по-удобен метод за убиване, особено такъв, който би спестил участието на екзекуторите. Умишленото убийство с газ от въглероден оксид, което вече се използва в Райха като част от програмата за евтаназия, се счита за твърде тромав за операциите в окупирания Съветски съюз.[21]

След опита за убийство на Хайдрих, Небе поема допълнителната длъжност на председател на Международната комисия за криминална полиция, организацията, която днес е известна като Интерпол, през юни 1942 г. След Аншлуса през 1938 г. организацията пада под контрола на Нацистка Германия и е начело с Хайдрих до времето на смъртта му. Небе служи на тази длъжност до юни 1943 г., когато е заменен от Ернст Калтенбрунер.

През март 1944 г. след „Голямото бягство“ от лагера за военнопленници Сталаг Луфт III, на Небе е заповядано от началника на Гестапо Хайнрих Мюлер да избере и убие 50 от 73 задържани.[22] Също през 1944 г. Небе предполага, че циганите в Аушвиц, ще бъдат добри субекти за медицински експерименти в концентрационния лагер Дахау, след като Химлер иска съвет от Ернст-Роберт Гравиц, високопоставен СС лекар.[23]

Заговор срещу Адолф Хитлер[редактиране | редактиране на кода]

Небе участва в заговора от 20 юли срещу Адолф Хитлер – той трябва да ръководи екип от 12 полицаи, за да убие Химлер, но заповедта за действие никога не идва.[24] След неуспешния опит за убийство, Небе бяга и се укрива на остров във Ванзе. Той е арестуван през януари 1945 г., след като бивша негова любовница го предава. Небе е осъден на смърт от Народна съдебна палата на 2 март и според официалните документи е екзекутиран в Берлин в затвора Пльоцензе на 21 март 1945 г., като е обесен с тел от пиано от кука за месо, в съответствие със заповедта на Хитлер, че заговорниците трябва да бъдат „обесени като добитък“.[3][25]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lewy 2000, с. 204.
  2. а б в Browder 1990, с. 57.
  3. а б Zentner Bedürftig, с. 641.
  4. а б Biondi 2000, с. 10.
  5. Browder 1990, с. 125.
  6. Friedlander 1995, с. 55.
  7. Browder 1990, с. 240, 241.
  8. Gellately 2001, с. 75.
  9. Gellately 2001, с. 45 – 46.
  10. Reitlinger 1957, с. 279.
  11. Gellately 2001, с. 107 – 108.
  12. Beorn 2014, с. 98.
  13. Headland 1992, с. 62 – 70.
  14. Headland 1992, с. 74.
  15. Beorn 2014, с. 110.
  16. Headland 1992, с. 197.
  17. Headland 1992, с. 199 – 201.
  18. Beorn 2014, с. 190.
  19. Longerich 2012, с. 547.
  20. Gerwarth 2011, с. 199.
  21. Heberer 2008, с. 232.
  22. Andrews 1976, с. 67.
  23. Lewy 2000, с. 204 – 208.
  24. Balfour 1988, с. 164.
  25. Shirer 1960, с. 1393.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Arthur Nebe“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​