Артур Шопенхауер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Артур Шопенхауер
Arthur Schopenhauer
германски философ

Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Школа кантианство, идеализъм
Интереси метафизика, естетика, етика, феноменология, психология, морал
Идеи воля, песимизъм

Подпис Schopenhauer sig.png
Артур Шопенхауер в Общомедия

Артур Шопенхауер (на немски: Arthur Schopenhauer) е немски философ.

Неговото най-известно произведение е Светът като воля и представа. Шопенхауер следва и развива философията на Имануел Кант, отнасяща се за начина, по който преживяваме нещата от живота. Неговата критика за Имануел Кант, изобретателни решения на проблемите в битието на хората и разяснение за границите на човешкото познание са сред от най-значимите му постижения. Метафизичната му теория е в основата на влиятелните му писания за психологията, естетиката, етиката и политиката, които вдъхновяват Фридрих Ницше, Вагнер, Лудвиг Витгенщайн, Зигмунд Фройд и др.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Артур Шопенхауер е роден на 22 февруари 1788 г. в Данциг, Прусия (днешен Гданск, Полша). Шопенхауер е приет в Гьотингенския университет през 1809 г. Там той учи метафизика и психология от Готлоб Шулце, който го съветва да се съсредоточи върху Платон и Кант. След като предава докторската си дисертация през 1813 г., Шопенхауер е награден от университета в Женева.

През 1814 г. Шопенхауер започва труда си, озаглавен „Светът като воля и представа”, който завършва през 1818 г. и издава през следващата – 1819 г. През същата година негово извънбрачно дете се ражда и умира. През 1820 г. става лектор в Берлинския университет и съперничеството му с Хегел започва. В опит да срине студентската подкрепа към философията на Хегел, Шопенхауер нарочно насрочва лекциите си, така че те да са по едно и също време с тези на Хегел. Въпреки това само 5 студенти започват да следват лекциите на Шопенхауер и той отпада от академията. Никога повече не преподава в университет. Късното му есе „За университетската философия” изразява неговото възмущение от университетската философия.

През 1831 г. Хегел и Шонепхауер напускат Берлин заради епидемия от холера. Хегел обаче се завръща преждевременно, заразява се и умира няколко дни по-късно. Тогава Шопенхауер се премества на юг и се заселва за постоянно във Франкфурт на Майн през 1833 г. Там той прекарва сам последните си 27 г. Почива на 21 септември 1860 г.

Философия[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Шопенхауер

Според Шопенхауер волята е в основата на всички неща. До появата на човека имаме световна воля, а с появата му волята става представа. Тази воля е ирационална, без цел и посока, извън времето и пространството, извор на гигантска енергия. Тази воля може да бъде усетена в силата на природата. При човека това е волята за осъществяване на различни желания, което прави живота страдание, защото щом задоволим едно наше желание, веднага се появява ново.

Изходът е да прекъснем желанията, но без желания няма воля, следователно няма свят. Самоубийството също не е изход, защото то е един вид желание. Тогава, щом само се заблуждаваме, че сме щастливи, а в действителност не сме, ни остава единствено състраданието.

Шопенхауер използва аналогия между хората и таралежите за да опише разбиранията си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото. Тази притча, станала известна като „дилемата на таралежите“, разказва за няколко таралежа, които се скупчват един до друг за да се стоплят в студа и трябва да намерят такова разстояние помежду си, при което да усещат топлина без да се нараняват взаимно с бодлите си. Таралежите са принудени да жертват топлината заради спасението от болката. От тази притча Шопенхауер прави извода, че този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическия болка, която неминуемо следва от социалното взаимодействие[1].

Самият Шопенхауер се смята за будист; будисткото влияние е осезаемо в творчеството му, като той самият признава, че познанията са резултат от четенето на преводите на Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон.

Книгите на Шопенхауер са превеждани на български език, като едно по пълно издание е осъществено през 2008-13 г. под редакцията на Исак Паси[2]:

  • Т. 1: Светът като воля и представа / прев. от нем. Харитина Костова-Добрева, Иван Стефанов. - 2008. - 808 с. ISBN 978-954-09-0039-1
  • Т. 2: Светът като воля и представа / прев. от нем. Харитина Костова-Добрева. - 2009 . - 816 с. - ISBN 978-954-09-0040-7
  • Т. 3: Парерга и паралипомена : ч. 1 / прев. от нем. Анастасия Рашева, Красимира Михайлова. - 2009 - 704 с. ISBN 978-954-09-0041-4
  • Т. 4: Парерга и паралипомена : ч. 2 / прев. от нем. Анастасия Рашева. - 2013. - 822 с. ISBN 978-954-09-0042-1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://en.wikipedia.org/wiki/Hedgehog's_dilemma#Schopenhauer
  2. Артур Шопенхауер, Съчинения в 4 т., София : Захарий Стоянов, 2008-2013

Открийте още информация за Артур Шопенхауер в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)