Артюр Рембо
|
Артюр Рембо Arthur Rimbaud |
|
|---|---|
| френски поет | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
20 октомври 1854 г.
|
| Починал |
10 ноември 1891 г.
|
| Националност |
 Франция |
| Професия | поет |
| Литература | |
| Период | 1869–1873 |
| Жанрове | стихотворение, стихотворение в проза |
| Направление | символизъм |
| Известни творби | „Пияният кораб“ |
| Повлиян | Шарл Бодлер, Виктор Юго, Пол Верлен |
| Повлиял | Боб Кауфман, Хенри Милър, Алън Гинсбърг, Дилън Томас, Уилям Бъроуз, Джак Керуак, Пати Смит и др. |
|
|
|
| Подпис |
 |
| Уебсайт | |
| Артюр Рембо в Общомедия | |
Артюр Рембо (на френски: Arthur Rimbaud) е френски поет, един от най-великите представители на първото поколение френски символисти.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Артюр Рембо е роден на 20 октомври 1854 г. в Шарльовил-Мезиер, Франция. Баща му, Фредерик Рембо, е морски капитан, а майка му Виали Кюиф е консервативна и деспотична – била принудена да отглежда четирите си деца след като съпруга ѝ ги напуска.
Артюр започва да се интересува от литература в юношеските си години, а първите си опити в областта на литературата прави на 15-годишна възраст. След неколкократно пребиваване в Париж, той решава да се установи там за постоянно. Това става възможно след като изпраща едно от най-известните си стихотворения „Пияният кораб“ на Пол Верлен, който му помага да влезе в средите на парижката бохема.
Верлен, който бил заинтригуван от Рембо, изпратил писмо, което гласяло: „Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме; желаем те“; този текст бил придружен от еднопосочен билет за Париж. Рембо пристигнал късния септември 1871 г. и живял за кратко в дома на Верлен. Верлен, който бил женен за 17-годишната, тежко бременна Матилда Мауте, скоро напуснал работа и започнал да пие.
Рембо и Верлен започнали краткотрайна и пламенна афера. Докато Верлен имал и предишни хомосексуални преживявания, не е известно дали това е първата такава за Рембо. Докато били заедно те водели див, безделнически живот, подправен с абсент и хашиш.
Следва почти едногодишен период на всекидневни запои. Приятелството с Верлен му позволява да води сравнително независим живот, въпреки че всички разходи се поемат от почти 10 години по-възрастният поет. 1873 г. се оказва съдбоносна за Рембо. След препирни с Верлен идва период на дълго странстване между Лондон, Шарльовил-Мезиер и Брюксел. Именно в белгийския град след пореден опит за подобряване на взаимоотношенията си двамата поети до такава степен изпадат в афектно състояние, че Верлен стреля по Рембо и го ранява в ръката. Верлен е подведен по отговорност, а Рембо лекува леката си рана в болница.
През 1874 г. се сближава с Жерменом Нуво и няколко месеца живеят заедно в Англия. След тази случка започва вторият период от неговия живот – на безкрайни странствания в държави от три континента-посещава Дания и Швеция през 1877, а през 1878 работи в Кипър за една френска фирма. През 1879 г.се завръща в родния си град като помага на свои роднини като работи във фермата им. Занимава се с всичко друго, но не и с литература. През 1891 г. е намерен тумор в десния му крак и бива парализиран. В болницата в Марсилия кракът му е ампутиран. Налага се пак да го приемат по-късно в болницата, където на 10 ноември 1891 г. умира. Когато умира всички са го познавали като търговец, занимаващ се с полулегален бизнес с оръжие.
В литературата Рембо бива оценен едва десетилетия по-късно. Смята се, че е един от най-талантливите продължители на някои от поетическите принципи на Бодлер. Приживе не издава стихосбирка.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Poésies
- Le bateau ivre (1871)
- Les illuminations (1872)
- Une Saison en Enfer (1873)
- Lettres
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Артюр Рембо- ((en)) THE QUIET LIFE A collection of photos and drawings of Arthur RİMBAUD Edited by Beyaz Arif AKBAS Yalnizgoz BOOKS/Edirne 2011 USA ISBN-13: 9781468018011
- Произведения на Arthur Rimbaud в
проекта Гутенберг - Произведения на Артюр Рембо в
Моята библиотека - Артюр Рембо в Литернет
- Артюр Рембо в Литературен свят
- За него
- Бенедето Кроче, Артюр Рембо, в превод на Атанас Далчев, Портал за култура, изкуство и общество, 6 август 2018
|
