Артюр Рембо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Артюр Рембо
Arthur Rimbaud
френски поет

Роден
Починал
Марсилия, Франция

Националност Флаг на Франция Франция
Религия католицизъм
Професия поет
Литература
Период 1869–1873
Жанрове стихотворение, стихотворение в проза
Направление символизъм
Известни творби „Пияният кораб“
Повлиян Шарл Бодлер, Виктор Юго, Пол Верлен
Повлиял Боб Кауфман, Хенри Милър, Алън Гинсбърг, Дилън Томас, Уилям Бъроуз, Джак Керуак, Пати Смит и др.
Партньор Пол Верлен

Подпис Arthur Rimbaud-signature.jpg
Уебсайт
Артюр Рембо в Общомедия

Артюр Рембо (на френски: Arthur Rimbaud) е френски поет, един от най-великите представители на първото поколение френски символисти.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Артюр Рембо е роден на 20 октомври 1854 г. в Шарльовил-Мезиер, Франция. Баща му, Фредерик Рембо, е морски капитан, а майка му Виали Кюиф е консервативна и деспотична – била принудена да отглежда четирите си деца след като съпругът ѝ ги напуска.

Артюр започва да се интересува от литература в юношеските си години, а първите си опити в областта на литературата прави на 15-годишна възраст. След неколкократно пребиваване в Париж, той решава да се установи там за постоянно. Това става възможно след като изпраща едно от най-известните си стихотворения „Пияният кораб“ на Пол Верлен, който му помага да влезе в средите на парижката бохема.

Рембо през 1870 или 1871 г., визитна картичка, „Музей Рембо“

Верлен, който бил заинтригуван от Рембо, изпратил писмо, което гласяло: „Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме; желаем те“; този текст бил придружен от еднопосочен билет за Париж. Рембо пристигнал късния септември 1871 г. и живял за кратко в дома на Верлен. Верлен, който бил женен за 17-годишната, тежко бременна Матилда Мауте, скоро напуснал работа и започнал да пие.

Рембо и Верлен започнали краткотрайна и пламенна афера. Докато Верлен имал и предишни хомосексуални преживявания, не е известно дали това е първата такава за Рембо. Докато били заедно те водели див, безделнически живот, подправен с абсент и хашиш.

Следва почти едногодишен период на всекидневни запои. Приятелството с Верлен му позволява да води сравнително независим живот, въпреки че всички разходи се поемат от почти 10 години по-възрастния поет. 1873 г. се оказва съдбоносна за Рембо. След препирни с Верлен идва период на дълго странстване между Лондон, Шарльовил-Мезиер и Брюксел. Именно в белгийския град след пореден опит за подобряване на взаимоотношенията си двамата поети до такава степен изпадат в афектно състояние, че Верлен стреля по Рембо и го ранява в ръката. Верлен е подведен по отговорност, а Рембо лекува леката си рана в болница.

През 1874 г. се сближава с Жерменом Нуво и няколко месеца живеят заедно в Англия. След тази случка започва вторият период от неговия живот – на безкрайни странствания в държави от три континента-посещава Дания и Швеция през 1877, а през 1878 работи в Кипър за една френска фирма. През 1879 г.се завръща в родния си град като помага на свои роднини като работи във фермата им. Занимава се с всичко друго, но не и с литература. През 1891 г. е намерен тумор в десния му крак и бива парализиран. В болницата в Марсилия кракът му е ампутиран. Налага се пак да го приемат по-късно в болницата, където на 10 ноември 1891 г. умира. Когато умира всички са го познавали като търговец, занимаващ се с полулегален бизнес с оръжие.

В литературата Рембо бива оценен едва десетилетия по-късно. Смята се, че е един от най-талантливите продължители на някои от поетическите принципи на Бодлер. Приживе не издава стихосбирка.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Poésies
  • Le bateau ivre (1871)
  • Les illuminations (1872)
  • Une Saison en Enfer (1873)
  • Lettres

Портрети, направени след смъртта на Рембо[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1994: откриване на „Музей Рембо“, ке „Артюр Рембо“ в Шарлевил-Мезиер, в някогашната херцожка мелница на Карло I Гонзага.
  • 4 февруари 2000: откриване на „Къща музей Рембо“ в Харар. Въпреки названието, дадено на огромна и луксозна дървена сграда, вдъхновена от индийската архитектура, тя не е била обитавана от Артюр Рембо, тъй като е построена след смъртта му.
  • 20 октомври 2004: по повод 150-годишнината от рождението на Рембо е открита „Другата къща музей“ на ке „Артюр Рембо“ №7 в Шарлевил-Мезиер. Семейство Рембо обитава сградата между 1869 и 1875 г.

Биографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Jean-Baptiste Baronian, Rimbaud, Paris, Gallimard, coll. „Folio Biographies“, 2009, 285 p. (ISBN 978-2-07-035548-8).
  • Jean-Marie Carré, La Vie aventureuse de Jean-Arthur Rimbaud, Paris, Librairie Plon, coll. „Le roman des grandes existences“, 1926.
  • Marcel Coulon, La Vie de Rimbaud et de son œuvre. Avec de nombreux documents inédits ou ignorés, Paris, Mercure de France, 1929.
  • Claude Jeancolas, Rimbaud, Flammarion, coll. „Grandes biographies“, 1999, 749 p. (ISBN 978-2-08-067374-9).
  • Claude Jeancolas, Rimbaud l'Africain: 1880-1891, Paris, Textuel, 2014, 642 p. (ISBN 978-2-84597-492-0).
  • Jean-Jacques Lefrère, Arthur Rimbaud, Fayard, 2001, 1242 p. (ISBN 978-2-213-60691-0).
  • Henri Matarasso et Pierre Petitfils, Vie d'Arthur Rimbaud, Hachette, 1962, 280 p.
  • Pierre Petitfils, Rimbaud, Julliard, coll. „Les Vivants“, dirigée par Camille Bourniquel, 1982, 444 p. (ISBN 978-2-260-00298-7).
  • Enid Starkie (превод Alain Borer), Arthur Rimbaud, Flammarion, coll. „Grandes biographies“, 1993 (1 изд. Faber & Faber, London, 1961), 720 p. (ISBN 978-2-082-11802-6).
  • Jean-Luc Steinmetz, Arthur Rimbaud - Une question de présence, Tallandier, coll. „Biographie“, 2009 (1 изд. 1991), 486 p. (ISBN 978-2-84734-586-5).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него