Арунт Тарквиний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Арунт.

Арунт Тарквиний или Арун (на латински: Arruns Tarquinius L. f. L. n., † 509 пр.н.е.) е син на Тарквиний Горди, последния етруски цар на Рим.

Изпратен е с брат си Тит и техния братовчед Луций Юний Брут при Делфийския оракул[1], за да се допитат кой ще е наследник на трона в Рим. По-късно баща му го изпраща да основе римска колония в Цирцея, на брега на Тиренско море[2].

След изгнанието на царското семейство от Рим се отправя заедно с Тарквиниите в Цисра (Цере, днес Черветери[3]), за да моли за помощ от етруските.

В битката при Арсийската гора (Silva Arsia) с римляните през 509 пр.н.е. Арунт командва кавалерията. Убит е в двубой от Луций Юний Брут[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ливий, Ab Urbe Condita, I, 56, 57
  2. Дионисий Халикарнаски, Римски древности. IV. 63
  3. Ливий, Ab Urbe Condita, 1.60
  4. ((ru)) Ливий, От основаването на града. кн. II, гл. 6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]