Арфа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арфа

Арфата е музикален инструмент от групата на струнните инструменти. Тя има струни, които лежат в равнина, разположена перпендикулярно към резонаторната кутия и се превеждат в трептение с пръсти. Всички арфи имат шийка, резонатор и струни. Някои арфи имат и предна колона. Съвременната арфа е с педал и благодарение на които може да се сменят бемолите и диезите. Арфата се смята за един от най-старите инструменти след барабаните и тромпетите. Тя се среща най-чeсто с форма на триъгълник, чийто корпус винаги изглежда като половината на камбана (извор:Христофор Друмев), покрита с дъска. Ирландските арфи имат възможността да сменят натуралните ноти в бемоли и диези чрез кукички. Себастиян Ерард е направил първата педална арфа, предвидена за кралица Мария Антоанета. В древността арфата е била много ценена, затова само аристократите свирили на нея.

История[редактиране | edit source]

Арфата е един от най-древните представители на групата струнни инструменти.Според учените най-старите арфи са от шумеро-халдейски произход, датиращи от 30 век пр.н.е. Такива арфи са открити от Чарлс Ленърд през 1928 г. при разкопките на царските гробници в библейския град Ур, близо до Персийския залив. Тези шумерски арфи имат триъгълна форма. Изображения на арфа са открити в гробници и обелиски в Египет от четвъртата династия датиращи от 26 века пр.н.е. Те обаче, за разлика от шумерските, са с дъговинда форма, която напомня ловен лък. Този вид дъговидна арфа се среща и до днес в някои народи на Африка. Тя била употребявана и от древните гърци и римляни, а на Балканския полуостров е позната от III в. пр.н.е. В Европа арфата става популярна първо в Ирландия и Шотландия, където се възприема триъгълната ѝ форма и е позната с наименованието келтска арфа. През Средновековието арфата е била любим инструмент на странстващите музиканти (трубадури, трувери,минезингери) и е имала от 7 до 9 струни. Била е включена като изучаем инструмент в аристократическото образование, но за кратко време. В средата на XV в. е била изместена от семейството на лютните, понеже е диатоничен инструмент. По-късно се правят опити тя да заеме своето място в живота на хората, като в Италия създават първия вид хармонична арфа с два и три реда струни. Монтеверди използва такъв вид арфа в операта "Орфей"(1607 г.). През 1660 г. тиролските лютиери изработват на арфата механизъм с куки, който чрез действие на ръцете на изпълнителя скъсява струните и повишава височината им с половин тон. Съществен принос за усъвършенстване на арфата прави и немският лютиер Хохбрюкер през 1720 г. Той стига до идеята да привежда в действие куките чрез педали, като прилага за тази цел специална система от трансмисии,които преминават през колоната на арфата. От Бавария и Австрия тази арфа се разпространява и до Франция, където постепенно процъфтява блестяща арфова школа. Дълго време арфата на Хохбрюкер се смята за най-добрата, но имала и редица недостатъци. Чак през 1794 г. няколко лютиера се заемат с плана да я подобрят, като идеята е да се заменят куките с вилична механика (въртящи се металически кръгчета с по два шипа), задействана от педали. През 1811 г. френският майстор Себастиан Ерар изработва арфа със седем педала за двойно престрояване. В оперния оркестър е употребена за първи път от Хендел, а от класиците се използва само от Глук в оп. “Орфей” и Бетовен – балета “Прометей”. От “Фантастична симфония” на Берлиоз (1830 г.) арфата става постоянен и равноправен член на съвременния оркестър.

Устройство[редактиране | edit source]

Арфата има триъгълна форма и се състои от опорен стълб (колона), шийка или седло във форма на лежаща буква S, резонаторен корпус, 46-47 струни като всички Ces са оцветени в червено, а всички Fes – в синьо, и 7 педала. Арфата няма гриф.

С помощта на седемте педала, разположени в основата на арфата, се променя височината на тона. Всеки педал може да бъде преместен два пъти: при първото преместване всички едноименни струни се повишават с половин тон, а при второто – с още половин тон по-високо. Основният строй на арфата е Ces dur. Тя е диатоничен инструмент.

Нотиране[редактиране | edit source]

За арфа се нотира на две петолиния на виолинов и басов ключ, също като при пианото. Няма двойни диези и бемоли, често се използва енхармонична замяна. Тоновият обем е: 1Ces – gis4 (a4).

Звучене[редактиране | edit source]

Продължителността на тоновете зависи от дължината на струните. За прекъсване на звучността изпълнителят поставя леко едната или двете си ръце върху струните.

Много характерен ефект при арфата е глисандото, което се получава с плъзгане на едната или двете ръце по струните (едногласно или акордово) във възходяща или низходяща посока. Акордите се изпълняват по два начина: арпежирано или неарпежирано. Възможни са флажолети – само първия тон на естествените, което се означава с нуличка над или под нотата. В съвременния оркестър се употребяват една или две арфи, по-рядко повече: Н. Римски-Корсаков в оп. “Млада” използва три арфи, а Р. Вагнер в оп. “Рейнско злато” – шест.

Арфисти[редактиране | edit source]



Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за