Архангелска област

Архангелска област
	Архангелска област
Субект на Руската федерация
	; Архангелска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Архангелск
Площ	413 103 km²
Население	1 121 813 души (2017); 2,72 души/km²
Адм. център	Архангелск
Федерален окръг	Северозападен федерален окръг
Губернатор	Александър Цибулски
Часова зона	UTC +3
МПС код	29
Официален сайт	dvinaland.ru
	Архангелска област в Общомедия

Архангелска област е субект на Руската федерация, като влиза в състава на Северозападния федерален окръг и Северния икономически район.^[1] Площ 413 103 km² (без територията на Ненецкия автономен окръг, 12-о място в Руската Федерация, 2,41% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 121 813 души (без населението на Ненецкия автономен окръг, 48-о място в Руската Федерация, 0,76% от нейното население). Административен център град Архангелск. Разстояние от Москва до Архангелск 1133 km.

Образувана е на 23 септември 1937 г., а преди Октомврийската революция е Архангелска губерния, като в състава ѝ влиза Ненецкия автономен окръг.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Разположена е в северната част на Европейска Русия, в североизточната част на Източноевропейската равнина, като включва архипелазите в Северния Ледовит океан: Земя на Франц Йосиф, Нова Земя, Соловецки острови, остров Вайгач и др. На североизток граничи с Ненецкия автономен окръг, на изток – с Република Коми, на юг – с Кировска и Вологодска област, на запад – с Република Карелия, а на север се мие от водите на Северния Ледовит океан – Бяло море, Баренцево море, Карско море, Печорско море. В тези си граница заема площ от 413 103 km² (без територията на Ненецкия автономен окръг, 12-о място в Руската Федерация, 2,41% от нейната площ).^[2]

Релеф

Централните части на областта (между Тиманското възвишение на изток и река Онега на запад) са заети от вълниста равнина, разчленена от широките долини на реките Северна Двина, Пинега, Мезен и др. между които са разположени отделни платообразни, на места хълмисти участъци на заблатените вододели между тези реки с височини 150 – 270 m (Коношко и Няндомско възвишения, Беломоро-Кулойско плато и др.). В междуречието на Онега и Северна Двина и в басейна на река Кулой са развити карстови форми. В северозападната част на областта се простира възвишението Ветрен Пояс (височина до 344 m), а на изток – северозападната част на възвишението Тимански кряж (височина до 303 m). Максималната височина на Архангелска област от 1547 m се намира на Северния остров на архипелага Нова Земя.^[2]

Полезни изкопаеми

В областта има залежи на нефт, природен газ, торф и най-вече значителни находища на гипс (най-голямото в страната – Звозско находище). В южната част на Архангелска област (Солвичегодск и Коряжма) има мощни пластове от каменна сол. Северно от гр. Архангелск е открито и проучено голямо находище от диаманти.^[2]

Климат

Климатът на Архангелска област е суров. Средната януарска температура в Архангелск е -12,5 °C, в Котлас -14 °C. Средната юлска течпература се понижава от 16,5 – 17 °C на юг до 8 – 10 °C на север. По крайбрежието на Бяло море 40 – 60 дни в годината са мъгливи и е характерно силно променливо време. Годишната сума на валежите се променя от 300 – 400 mm на север до 500 – 550 mm на юг. В северните части е разпространена вечно замръзналата почва.^[2]

Води

Речната мрежа на Архангелска област е представена от 71 776 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 250 660 km. Над 95% от територията на областта се отнася към водосборния басейн на Северния Ледовит океан, а останалите 5% – към водосборния басейн на Балтийско море. Към водосборния басейн на Северния Ледовит океан, водосборния басейн на Бяло море се отнасят най-големите реки в областта са: Северна Двина (с притоците си Вичегда, Пинега и Ваг), Онега, Мезен (с притоците си Пьоза и Вашка). На запад протичат няколко малки реки, принадлежащи към водосборния басейн на река Нева, вливаща се в Балтийско море.^[3]

Речната мрежа на областта е сравнително равномерно разпределена, което е свързано с прекомерното овлажняване и относително еднородните природни условия на голяма част от територията. Голяма част от реките са с равнинен характери, спокойно течение, широки долини със заливни и надзаливни тераси. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (над 50%), а късите реки в архипелага Нова Земя са с ледниково подхранване. За реките в областта е характерно ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано епизодично от прииждания причинени от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в региона замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май, като размразяването много често е съпроводено с катастрафални наводнения.^[3]

На територията на Архангелска област има над 74 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 4,6 хил.km² и са разположени предимно в западната ѝ част. По-голямата част от езерата са с ледников произход, но има и карстови, крайречни и блатни. Най-големите естествени езера в абластта са: Лача и Воже на запад и Голцово езеро на Южния остров на Нова Земя. Блатата заемат 14,1% от територията на Архангелска област с обща площ 58 233 km² и тук се намират едни от най-големите блатни системи в Европейска Русия.^[3]

Почви, растителност, животински свят

В условията на равнинен релеф е ясно изразена поясната зоналност на почвено-растителната покривка. На север е зоната на тундрата, поделяща се на три подзони: арктическа тундра, мъхово-лишейникова и храстовидна тундра. Почвите са тундрово-мъхови и тундрово-блатни. Зоната на лесотундрата се характеризира със съчетания на редки гори и безлесни тундрови участъци и преобладаване на тундрово-мъхови и слабоподзолисти почви. Горските територии заемат около 50% от територията на Архангелска област, като голяма част от областта попада в пределите на северната и средна тайга. Главни растителни видове са смърча и бора, а на изток широко е разпространена лиственица и ела. В северната тайга (до 64° с.ш.) горите се отличават с ниска продуктивност, като обширни площи са заети от сфагови блата, почвите са подзолисто-мъхови и торфено-блатни. В средната тайга горската продуктивност е по-висока, почвите са подзолисти, подзолисто-блатни, на места (на югозапад) ливадно-подзористи. По долините на реките големи площи са заети от ливади и пасища.^[2]

Животинския свят има предимно промишлено значение. Тук обитават: полярна лисица, северен елен, тундрова и бяла гъска, бялка, бял заек, лисица, мечка, вълк и различни видове прелетни птици.^[2]

Население

На 1 януари 2017 г. населението на Архангелска облост наброява 1 121 813 души (без населението на Ненецкия автономен окръг, 48-о място в Руската Федерация, 0,76% от нейното население).с гъстота 3,2/km² и урбанизация 75,17%.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Архангелска област се дели на 7 областни градски окръга, 21 муниципални района, 13 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Архангелск, Коряжма, Котлас, Новодвинск, Онега и Северодвинск), 6 града с районно подчинение и 1 град с особен статут и 16 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Архангелска област към 2017 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Архангелск (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
A. Архангелск	294	358 954	гр. Архангелск	351 488
B. Коряжма	22	37 092	гр. Коряжма	37 092	835
C. Котлас	79	74 688	гр. Котлас	61 902	801	Вичегодски
D. Мирни^[4]	1762	32 175	гр. Мирни	32 175	320
E. Онега	164	19 381	гр. Онега	19 381	263
F. Северодвинск	1193	185 042	гр. Северодвинск	183 996	35
G. Новодвинск	41	38 735	гр. Новодвинск	38 735	20
Муниципални райони
14. Велски	10 056	49 846	гр. Велск	22 776	542	Кулой
9. Верхнетоемски	20 421	13 660	с. Верхная Тойма	3390	967
19. Вилегодски	4691	9834	с. Илинско-Подомское	3254	892
8. Виноградовски	12 561	14 226	сгт Березник	5414	276
10. Каргополски	10 127	17 143	гр. Каргопол	10 055	427
13. Коношки	8460	22 028	сгт Коноша	10 969	423
18. Котласки	6262	19 386	гр. Котлас		801	гр. Солвичегодск, Приводино, Шипицино
16. Красноборски	9474	12 008	с. Красноборск	4771	856
17. Ленски	10 664	11 431	с. Яренск	4441	1011	Урдома
4. Лешуконски	28 084	6622	с. Лешуконское	4760	393
3. Мезенски	34 410	9049	гр. Мезен	3287	273	Каменка
11. Няндомски	8093	26 570	гр. Няндома	20 143	338
1. Онежки	23 756	30 762	гр. Онега		263	Малошуйка
5. Пинежки	32 116	22 468	с. Карпогори	4667	219
7. Плесецки	26 058	41 180	сгт Плесецк	10 231	213	Обозерски, Савински, Североонежск
2. Приморски	46 134	25 639	гр. Архангелск
15. Устянски	10 724	26 937	сгт Октябърски	9161	605
6. Холмогорски	16 827	21 005	с. Холмогори	4343	75
12. Шенкурски	11 298	12 759	гр. Шенкурск	4847	697
20. Нова Земя	83 000	2934	сгт Белушая Губа	2405	няма
21. Соловецки	3	948	сгт Соловецки	860	няма

Икономика

В Архангелска област е развита риболовна, горска, дървообработваща и целулозно-хартиена промишленост, машиностроене. Основни промишлени центрове в областта са: Архангелск, Северодвинск, Котлас, Новодвинск, Коряжма, Велск.

В селското стопанство областта е специализирана в животновъдство, лов и риболов. Отглежда се едър рогат добитък, свине, овци, кози, птици, елени; зърнени култури, картофи, зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	331^[5]	295,1^[6]	273,3	215,6^[6]	134,5^[7]	104,4	77^[7]

На територията на областта се намира космодрумът Плесецк.

Външни препратки

Източници

↑ Белов А. А., Шарце М. Г., Буров В. А., Прокинова А. Н., Ушакова Н. Н., Греков А. У., Рывкин С. И. Архангелска област (Архангельская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 2. Анкилоза - Бангка (остров) [Анкилоз — Банка]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2005. ISBN 5-85270-330-3. с. 766. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-13 в Wayback Machine. ((ru))
1 2 3 4 5 6 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Архангелска област
1 2 3 ((ru)) «Вода России» – Архангелска област
↑ закрито административно-териториално образувание
↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Архангельской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[БРЭ-том-2-1] Белов А. А., Шарце М. Г., Буров В. А., Прокинова А. Н., Ушакова Н. Н., Греков А. У., Рывкин С. И. Архангелска област (Архангельская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 2. Анкилоза - Бангка (остров) [Анкилоз — Банка]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2005. ISBN 5-85270-330-3. с. 766. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-13 в Wayback Machine. ((ru))

[bse-2] 1 2 3 4 5 6 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Архангелска област

[water-3] 1 2 3 ((ru)) «Вода России» – Архангелска област

[4] закрито административно-териториално образувание

[Стат-1960-5] Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))

[Стат-1990-2002-6] 1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

[Стат-2005-2015-7] 1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]