Археоастрономия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Археоастрономията (др.гр. ἀρχη – начало, αστρον – звезда и νόμος – закон) е историческа дисциплина, изучаваща астрономическите познания, засвидетелствани в древни паметници и артефакти. Няма основания да се счита, че в миналото познанията от този вид са надхвърляли елементарно ниво, така че проблемите на дисциплината са основно интерпретативни. Типични изучавани предмети са паметници с ориентация, отговаряща на наблюдаеми астрономически феномени, календари, знаци, съответстващи на звездни конфигурации, и др.

В 2010 г. ЮНЕСКО публикува документ, очертаващ мястото на астрономическото и археоастрономическо наследство като част от световното културно наследство.[1]

Археоастрономията е нова наука, която изучава астрономичните познания на отдавна изчезнали цивилизации по мегалитни и други паметници и съоръжения, етнографски материали и фолклора. Среща се и под наименованието астроархеология, а също така и палеоастрономия. Редица съвременни астрономични теории – за избухващите звезди, за дългопериодичните минимуми и максимуми (хронологията) на слънчевата активност, черпят доказателства от археоастрономията.

Важни идеи за асторономичното предназначение на мегалитните паметники дава Дж. Локиер. Неговите изследвания са забележителни с остроумните опити да се определи епохата на построяване на мегалитни съоръжения с астрономични средства. Истински подем на археоастрономията се настъпва през 60-те години на XX в. в резултат на активните изследвания на американеца Дж. Хоукинс, англичаните Ал. Том и Фр. Хойл и др.

Методите на археолоастронимията са разнообразни – археологични, астрономични, физични, климатоложки, етнографски и др. Проблемите ѝ са тясно свързани с тези на общата науката, с археологията и етнографията. Като използва най-големите научни открития на XX в., тази наука стига до извода, че много от древните паметници и съоръжения, служили на хората от неолита (7000 – 2000 г. пр. н. е.) и ранната Бронзова епоха (4000 – 1000 г. пр. н. е.) не само за култови цели, но били и места, където се създавала своеобразна геометрия, правили са се системни наблюдения на Слънцето и Луната и са се разработвали сложни методи за предсказване на лунните затъмнения.

В България археоастрономични изследвания са били проведении в района на с. Татул, Хасковска област, горско стопанство „Беслет“ (Западни Родопи) и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Heritage Sites of Astronomy and Archaeoastronomy in the context of the UNESCO World Heritage Convention, A Thematic Study,June 2010, [1] (40MB / 283pp., bibliographies)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]