Археологически музей, Несебър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Археологически музей
Несебър
Nessebur Museum.JPG
Map of Nesebar.png
42.6583° с. ш. 27.7306° и. д.
Местонахождение в Несебър
Местоположение Несебър
Тематика археология, история
Основан 1994 г.
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 6. Несебър
Архитектурно-исторически резерват
Археологически музей
Работно време
Лятно работно време април – октомври
9.00 – 19.00 ч.
(почивни дни: 24 май, 24 и 25 декември)
Зимно работно време ноември – март
9.00 – 18.00 ч.
(почивни дни: 1 януари, 3 март)
Допълнителна информация
Адрес ул. „Месамбрия“ 2А
Археологически музей
Несебър
в Общомедия

Несебър (Месемврия) е един от най-старите български градове, населен от заселници от град Мегара и нейните колонии Бизантион и Калхедон в края на VI в. пр. Хр. До идването на българите селището е било от тракийски и гръцки тип. Градът е включен в пределите на България през 812 г., когато хан Крум го завладява и населението му се обогатява със славяни и българи. По-късно за по-продължителен период Несебър (както го наричат славяните) е отново български при управлението на цар Симеон Велики.

Археологическите изследвания и разкопки в несебърския полуостров и района на града през последните четиридесет години разкриват изключителни находки от значими паметници на културата, свидетелстващи за богатата история на антична Месамбрия и средновековния Несебър.

История на музея[редактиране | редактиране на кода]

По тази причина през 1994 г. е открит и археологическият музей в града и голяма част от експонатите са включени в неговата експозиция, обхващаща фоайе и 4 зали. Създаден е през 1956 г. и първата му експозиция е уредена в църквата „Св. Йоан Кръстител“. В новата си сграда, строена специално за музей по проект на арх. Христо Коев, той се премества през 1994 г. Тук е уредена експозицията „Несебър през вековете“, в която са представени многобройни паметници на културата, илюстриращи историята на античната Месамбрия и средновековния Несебър. Експозиционната площ на музея обхваща фоайе и четири зали. Той е включен и в Стоте национални туристически обекта. Във фоайето е изложена дипломата на ЮНЕСКО, документираща вписването през 1983 г. на старата част на град Несебър в листата на световното културно наследство.

Сред уникалните артефакти в музея са откритият изключително важен надпис-декрет в чест на тракийския вожд Садала, датиран от III в. пр. Хр. и даващ богата информация за взаимоотношенията на гръцкия полис със съседните траки, както и експонираното сребърно съкровище от монети-тетрадрахми, в които преобладават тракийските имитации, което допълва сведенията за ролята на местното тракийско население в политическия и икономически живот на града през XXI-I в. пр. Хр.

  • Релеф на тракийски конник – при археологически проучвания на северния бряг на полуострова през 2013 г. екипът на доц. Анелия Божкова и Петя Кияшкина открива оброчен релеф на тракийски конник. Релефът изразява конник в ход надясно с развято наметало. В детайли се вижда как конят му е повдигнал предния си ляв крак по посока на каменен олтар и дърво, около което има навита змия. Специалисти предполагат, че релефът е изработен около II в от н. е. Той е доказателство за култа към тракийския Херос, който е съществувал на територията на антична Месембрия през римската епоха. Подобни антични релефи са откривани в землищата на Свети Влас, Кошарица и Горица, но това е първото откритие на подобен артефакт в рамките на самия античен град.[1]

Работно време и входни такси[редактиране | редактиране на кода]

Работно време: понеделник – петък: 9.00 – 19.00 часа; събота и неделя: 9.00 – 13.00 часа, 13.30 – 18.00 часа

Билети: Възрастни: индивидуални 4 лв., групи 3 лв.; Деца и ученици: индивидуални 2 лв., Групи 1.50 лв.;

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]