Вароша (квартал на Ловеч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вароша.

Архитектурно-исторически резерват „Вароша“
Lovech Town2.jpg
Местоположение Ловеч, България
Тематика История
Архитектурно-исторически резерват „Вароша“ в Общомедия
Площад „Тодор Кирков“ с паметника на Тодор Кирков

Варо́ша е старинен квартал в Ловеч, който е основната част от Архитектурно-исторически резерват „Вароша“.

Изглед от квартал Вароша

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Името на квартала е членувана форма на варош – остаряло название за външен град (край крепост), запазено като собствено име на старинни (днес) квартали в български градове.

В епохата на Българското възраждане в подножието на хълма Хисаря с Ловешката средновековна крепост е оформена възрожденската махала Вароша. Там живеят ловешките занаятчии и търговци. След Освобождението от османско владичество махалата се развива съобразно нуждите на новото време.

Неповторимият облик на резервата създава типичната ловешка възрожденска къща. При съграждането ѝ строителният усет се проявява в умелото използване на стръмния и скалист терен. Нейното лице обикновено е към двора. Приземният етаж се изгражда с каменен зид с пезули за проветряване и отбрана. Над него е жилищният етаж с чардак или кьошк. Къщата е с каменната ограда с височина до 2 м и масивна дъбова порта. Работилницата и магазинът на собственика се разполагат извън къщата, на градската чаршия, чието естествено продължение е Покритият мост. Днес възрожденските къщи са обитаеми, като малка част от сградите се използват за обществени нужди.

По-интересните обекти в квартал Вароша са следните:

Паметникът на Васил Левски

Резерват[редактиране | редактиране на кода]

През 1968 г. със свое разпореждане № 364 Министерският съвет обявява цялата стара част на Ловеч по десния бряг на р. Осъм и част от територията на парк „Стратеш“ за Архитектурно-исторически резерват „Вароша“. Допълнително в него е включена и ивица по левия бряг на реката в съседство с неповторимия Покрит мост. Комитетът по архитектура и благоустройство и Комитетът за култура издават своя изпълнителна наредба през 1978 г.

При вземането на решението са взети под внимание даденостите на града: старо застрояване в границите на квартала, средновековната крепост, възрожденската част на мястото на средновековния град и сроителството от края на XIX и началото на XX век. Запазва се приемствеността на градоустройството.

В границите на Архитектурно-историческия резерват „Вароша“ са регистрирани над 200 архитектурни, исторически и културни паметници. За поддържане и реставриране на резервата е създадена „Стопанска дирекция Архитектурно-исторически резерват Вароша“. Неин несменяем директор е Стоян Нейков. Финансирането на работата се осигурява от Министерския съвет и Община Ловеч.

В продължение на 30 години е извършена огромна реставрационна работа, чийто резултат е оформянето на резервата като единен комплекс. Новото строителство изцяло е съобразено с неговите архитектурни особености.

В чертите на АИР „Вароша“ (извън едноименния квартал) са също обектите:

Днес Архитектурно-историческият резерват „Вароша“ е любимо място за отдих и разходка на ловешките граждани и гости на града[1].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Маринов Хр. и кол., Ловеч, С., 1989, с. 62 – 67

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]