Ар Брют

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Картина на Адолф Вьолфли

Ар Брют (на френски: art brut, „неподправено изкуство“ или „сурово изкуство“) е колективното име, което художникът Жан Дюбюфе дава на изкуството създадено от самообразовани лаици, деца и хора с умствени недостатъци. Дюбюфе започва събирането на такива творби през 1947. Това поставя началото на най-голямата колекция Ар брют в Лозана (на френски: Collection de l'Art Brut à Lausanne).

Писмо на пациент в психотерапия от 1909 (Колекция Принцхорн)

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Терминът ар брют е измислен през 1945 от френския художник Жан Дюбюфе, който го използва по време на първото си пътуване в Швейцария. Наименованието се използва за първи път в негово писмо до швейцарския художник Рене Обержоноа изпратено същата година.[1].

Ар брют обхваща и събраните от доктор Ханс Принцхорн през 1920-те години открития и творби под насловието „лудите изкуства“. Една от най-емблематичните творби е направена от Адолф Вьолфли, пациент в психотерапия през 1921, когото доктор Моргенталер изследва и описва.[2].

Дюбюфе обикаля психиатричните клиники в Швейцария и във Франция и събира творби от пациенти. Колекцията нараства и се управлява от създаденото от него Дружество за ар брют в Париж. След дълъг процес на развитие в крайна сметка колекцията се мести в Лозана под името Колеклия на ар брут в Лозана (на френски: Collection de l'Art Brut à Lausanne). [3].

Дефиниция[редактиране | редактиране на кода]

„Човек-животно“, вероятен автор Абе Фуере (1839 – 1910)

Ар брют групира творбите на непрофесионални художници, които не са попадали под влиянието на художествено образование и работят извън установените естетически норми. Част от най-известните примери за такива творци са пациенти в психотерапевтично лечение като Адолф Вьолфли, Алоис Корбаз, Карло Дзинели и Хайнрих Антон Мюлер. Други примери са самоуки и изолирани художници както и медуими. Дубюфе разбира този тип изкуство като спонтанно, непретенциозно и без интелектуален подход. Той често дефинира ар брют като го разграничава от популярната култура и от детските рисунки. [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Collectif Lille: „Art Brut, collection de l'Aracine“, Villeneuve-d’Ascq, Lille Métropole Musée d'art moderne, d'art contemporain et d'art brut,‎ 1997, страница 187
  2. Collectif Lille: „Art Brut, collection de l'Aracine“, Villeneuve-d’Ascq, Lille Métropole Musée d'art moderne, d'art contemporain et d'art brut,‎ 1997, страница 162
  3. Collectif Lille: „Art Brut, collection de l'Aracine“, Villeneuve-d’Ascq, Lille Métropole Musée d'art moderne, d'art contemporain et d'art brut,‎ 1997, страница 163
  4. Suzanne Pagé, Michel Ragon: „Collectif ARC2“, 1978, страници 1 – 7

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]