Асансьор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Асансьорите са сложни съоръжения, предназначени да превозват хора и товари във вертикална посока. Състоят се от:

  1. Механична част
  2. Електрическа част.

Посредством типа на задвижване се делят на хидравлични и електрически.

Части на асансьора[редактиране | редактиране на кода]

Външно построен асансьор със 100-годишна история на ул. Трубниковски, Москва

Към механичната част спадат всички фундаментни съоръжения:

  • Хидравлична система, състояща се от хидравлична помпа, която създава определено налягане и дебит, и хидравличен цилиндър, който преобразува дадените налягане и дебит в механична сила, повдигаща асансьорната кабина и товара в посока нагоре. При посока надолу скоростта на асансьора зависи от силата, с която тежестта на товара и тежестта на самата кабина заедно натискат буталото, и от диаметъра на маркуча, през който маслото се връща от цилиндъра към помпата, но най-вече се определя от клапана на хидравличния блок, който пропуска маслото обратно в станцията (казана). Чрез клапанен блок се регулира всяко едно движение на асансьора – нагоре или надолу, също както и преходите от бърз на бавен ход и окончателното спиране.
  • Прилежащите части над отворите за въжетата към кабината, релсовите пътища в шахтата, буфери, захващащ механизъм, ограничител на скоростта в посока надолу и нагоре и др.

Електрически асансьори[редактиране | редактиране на кода]

Посредством червячна двойка (зъбно колело и безконечен винт) въртящата сила на електродвигателя се предава на фрикционната шайба, в която са положени свързаните с кабината носещи въжета.

Електрическата част се състои още от: главно електрическо табло, ел. вериги, клеми, кабели и др.

Асансьорите се монтират по точно определени чертежи, различни за всяка сграда от квалифициран персонал.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според археологическите разкопки първият асансьор е използван още от древните римляни като има следи за това от 236 г. пр. Хр.

През 1793 г. Иван Кулибин проектира и конструира един прекрасен асансьор – чудо за времето си. За първи път е използван в Санкт Петербург, а през 1816 г. и в Москва. В Лондон този асансьор се използва за първи път в 1823 г.

Хенри Уотърман от Ню Йорк конструира в 1850 г. нехидравличен товарен асансьор с въже, навивано на макара (като днешните лебедки и хаспели)

Американският изобретател Илайша Отис (1811 – 61) осъществява в 1852 г. много съществено изобретение: обезопасен асансьор, който не пада при скъсване на въжето, след което асансьорите започнали да бъдат използвани и за хора.

В 1880 г. Вернер фон Сименс замества парния двигател с електрически.

Днес Otis Elevator Company е най-големият производител на асансьори в света. На второ място е базираният в Швейцария Schindler Group, който пък е на първо място по производство на ескалатори. Началото на швейцарския гигант е положено в 1874 г. от Роберт Шиндлер в Люцерн. Други големи световни производители на асансьори са Thyssen, KONE, ORONA.

Двете фирми (Otis и Schindler) въвеждат микропроцесорно управление на своите асансьори още в 1979 г.

В доста от старите софийски жилищни кооперации има асансьори Schindler и Otis, които вече повече от 7 десетилетия работят безотказно.