Асенова крепост
| Асенова крепост | |
|---|---|
 |
|
  Асенова крепост  Асенова крепост |
|
 |
|
| Информация | |
| Страна |
 България |
| Местоположение | Асеновград |
| Основаване | Средновековие |
| Строителство | XIII век |
| Състояние | запазена |
| Собственик | държавна |
| Асенова крепост в Общомедия | |
Асеновата крепост, или Петрич, са развалини на средновековна крепост с укрепената църква „Света Богородица Петричка“. Намира се в планината Родопи на 2 km от Асеновград, България.
Крепостта е съществувала още по времето на траките, преустроена е от Византия през IX век, за да охранява вратата на Беломорския проход и да осигури византийската граница в този край. Първите писмени сведения за крепостта са от XI век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена охрана и администрация. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски.
Наречена е на цар Иван Асен II, който през 1231 г. прави редица поправки по нея с цел заздравяването ѝ. Издълбаният в една скала на крепостта надпис свидетелства за това:
| „ | В лето 6739 (1231) индикт четвърти от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град. | “ |
В случая `алекси` не е име на човек, а е по смисъл на защитник, каквото означава и в превод. Севаст е титла на управители на области (хори) или на по-малки административни единици, включени в областите. Мнозина автори приемат, че в средновековна България терминът севаст има различно значение в отделни случаи и освен че е свързан с изпълнението на определени административни функции, може да представлява само благородническа титла.[1] Твърдината е сред Стоте национални туристически обекта. Обявена е за национален паметник на културата. Отворена е целогодишно за посещения, има печат.
Църквата в началото на XX век
Църква „Света Богородица Петричка“
Църквата днес
Част от крепостните стени
Надписът на цар Иван Асен II
Музеят в Асеновата крепост
Върхът на крепостта
Скалата, върху която е изградена крепостта
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Андреев, Михаил. Ватопедската грамота и въпросите на българското феодално право, София 1965, с. 149 – 152
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Николова, Бистра, Православните църкви през българското Средновековие IX-XIV в., София, 2002 г.
Портал „