Асеновград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 10:05, 23 септември 2015 на Nk (беседа | приноси) (Премахната редакция 6868729 на 213.167.0.225 (б.))
Асеновград
      
Герб
Общи данни
Население50 674 души[1] (15 декември 2023 г.)
650 души/km²
Землище78,012 km²
Надм. височина269 m
Пощ. код4230
Тел. код0331
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ00702
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Асеновград
Христо Грудев
(ГЕРБ; 2019)
Адрес на общината
ул. „Акад. Николай Хайтов“ 9
п.к. 4230
тел.: 0331 62161
Уебсайтwww.assenovgrad.com
Асеновград в Общомедия

Асѐновград е град в Южна България. Той се намира в област Пловдив и е разположен на 15 km южно от град Пловдив. Асеновград е най-големият необластен град в България, най-големият град в Родопите, втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на община Асеновград. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 1986 г. са отделни села. По данни от преброяването, към 2011 г. населението на града се оценява на 50 846 души, което поставя Асеновград на 19-то място по големина в страната.

До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Στενήμαχος, Стенимахос. През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост, стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Второто българско царство.

Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкият Йерусалим.[2] Известен е и като „Градът на булчинските рокли“ поради големия брой ателиета и магазини за сватбени рокли и аксесоари.

Преобладаващият брой от жителите на Асеновград са българи, като в града има представители на турския и циганския етнос.

География

Река Чая

Град Асеновград е разположен в южната част на област Пловдив. Намира се на 19 km от Пловдив и на 165 km от София. Асеновградската община граничи с общините Родопи, Садово, Първомай, Лъки, Куклен, Перущица, Черноочене и Баните. Градът е разположен в дефилето на река Чая (Чепеларската река или Асеница) при нейния изход от Родопите към Тракийската низина. По тази причина община Асеновград осъществява естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и Беломорието. През нейната територия преминава един от най-важните транспортни коридори към Гърция: Пловдив-Смолян-Ксанти.

Централното географско разположение на града обуславя неговото значение от древността до наши дни. Поради разположението си Асеновград има изключително благоприятен климат с хладно лято и мека зима. В Асеновград се забелязва природното явление вечерник – лек вятър, който се появява надвечер и спира към десет часа сутринта. Причината за неговото появяване е различното нагряване на въздуха между равнината и планинските местности (вижте фьон). Вечерникът е отличен регулатор на винената ферментация и една от причините Асеновград да се профилира като лозарски и винарски център. Вятърът може да достигне до 4-5 km на север по течението на реката.

Най-голямото количество дъждове се наблюдава през май и юни, а най-малко – през септември и октомври. Почвата е глинесто-песъчлива и лесна за обработване. Освен Чая, през територията на общината преминава и река Юговска.

На 30 km от града се намира скалният феномен Беланташ. Други природни забележителности са резерватът Червената стена в землището на село Бачково, пещерата Топчика, местността Усойката (в землището на село Добростан) и местността Лале баир в землището на града. Лале баир се намира югоизточно от града и е едно от малкото места, където се среща балканският ендемит – родопско лале. Усойката, която има площ два хектара, е обявена за природна забележителност през 1977 г. Природни забележителности има и по туристическия маршрут, тръгващ от парка „Св. Трифон“, през местността „Корудере“, преминаващ през през няколко планински заслона и една хижа („Момина сълза“) и достигащ, съответно, до историческия лагер „Гонда вода“, „Безово“ или „Добростан“. Интересен е панорамният планински път от местността „Параколово“, по върха на билото на планината през параклиса „Св. Илия“ до манастира „Св. Петка“. Този маршрут се минава за около 2 часа и половина в едната посока. Общо казано, околностите на Асеновград са лесни и достъпни за туристически походи и същевременно предоставят на туристите изключително красиви и живописни природни гледки.

Горският фонд на община Асеновград e 289 540 декара, от тях 145 510 декара се ползват за производствени цели. Добре е развита дървопреработващата промишленост.

История

Име

Старото име на града Станимака е побългарен вариант на гръцкото му име Стенимахос. Има няколко мнения за етимологията на името Стенимахос. Едното е, че произлиза от Истеомахи (Ιστιεομάχη), тъй като градът е основан след много битки (на гръцки „махи“) на преселниците от Истиеа. Истиеомахи с времето се променяло на Стеимахи, Стенимахос, Станимахи и Станимака. Според други името е със средновековен произход и идва от „стеномахос“ (στενομάχος), означаващо „бой на тясно (място)“, тъй като градът е близо до изхода на дефилето на река Чая; или „тесен проход“, тъй като на времето пътят през дефилето е бил много тесен. Според трета теория името идва от личното име Стенемахос (Σθενέμαχος) – неизвестен герой от 10-11 век.[3]

История на града

Първобитен живот

В града не са намирани останки от първобитен живот, но в близост са открити няколко огнища от новокаменната ера. Първите данни за заселване в региона са край село Богданица. По река Сушица (приток на Юговската река) е открита селищна могила, наречена Тумбата. Дълга е 150 m в основата, на широчина е 88 m и 5 m височина. В нея са намерени хромели, каменни брадвички и глинени съдове. Най-ценната находка от могилата е малък мраморен идол от неолита.[4]

Друга селищна могила е открита близо до село Руен (Паная или Богородично), на 5 km на запад от Асеновград. Наречена е Курт тепе или Вълча могила. Находките са длето от кост, глинена статуетка и фигура на жена, два костни идола и каменна брадвичка. Най-вероятно могилата е от късния неолит (3500-3000 г. пр.н.е.).

В района до железопътната гара в местността Керемидарницата в миналото са се издигали три могили, високи от 4 до 7 m. През 1956 г. в последната от могилите е открит зазидан гроб с четири колела от колесница, остатъци от хамути и четири конски скелета. По всичко личи, че на това място е бил погребан знатен тракиец. По намерените недогорели въглища до гроба може да се заключи, че погребението е извършено по тракийски обичай чрез изгаряне на покойника. В гробницата са намерени бронзово ойнохое (съд за вино), бронзов леген, бронзова патера (жертвен съд) и стъклено шише за благовонни масла. От тях голямо впечатление прави бронзовата патера, която е с обла дръжка и украсена в края с бюста на Силен, а в противоположния край – с релефно изображение на сатир. Патерата е добре запазена. Освен тези предмети извън гроба са намерени и глинен балсамарий, сребърни и бронзови пръстени, гвоздеи и части от стъклени балсамарии.[4]

В града са намирани и други любопитни находки. Две от тях – комплект от предпазно въоръжение на тракиец (шлем, два наколенника и торква) и намерените северно от Асенова крепост тракийски шлем и копие, се намират в Националния археологически музей в София.

Античност

Асеновград е основан през 7 век пр.н.е. под името Стенимахос от 3 000 гръцки колонисти от евбейския град Истиеа.[4] Вероятно градът е основан с цел да пази пътищата на юг и да създаде възможност за контрол на транзитната търговия към поречието на река Марица, там където е днешен Пловдив.

В черквата „Богородица Балъклийка“ са открити каменен релеф на Юпитер и четвъртита мраморна колона с надписи. Релефът на Юпитер показва божеството, държащо в едната ръка патера, а в другата – скиптър. Вдясно от Юпитер е изобразен ореол, а отляво – четириного животно. В Станимака е намерен и друг релеф, посветен на Юпитер. На него с надписи на гръцки може да се прочете: „Ефрат, син на Хиацинта, посвещава на Юпитер по внушение на божеството след съновидение“.[4]

Интерес предизвикват и двете каменни плочи, посветени на върховния еврейски бог Яхве. Едната от тях, намерена на Баделема, е счупена. Другата плоча е открита при Метоха и съдържа следното посвещение: „На върховния бог Яхве“.

От Асеновград произхожда и мраморна плоча с размер 40/30 cm с изображение на неизвестна богиня, изправена до олтар. В едната си ръка тя държи патера, а в другата – скиптър. Върху плочата има и изобразен втори олтар, до който е застанало друго (неидентифицирано) божество.[4]

Средновековие

Средновековното име на Асеновград – Станимака (Станимахос) е споменато за пръв път в Устава на Бачковския манастир, който е написан от неговия създател – грузинеца Григорий Бакуриани.

Параклис „Свети Ян“

В същия документ са споменати и средновековните наименования на някои местности и забележителности около и в града:

От документа става ясно и наличието по това време на черквите „Горен Свети Георги“ и „Долен Свети Георги“, които са се намирали в близост до сегашната метошка църква, носеща името на същия светия.

Около разположената на 2 km южно от града Асенова крепост са открити археологически находки от Средновековието – керамика, монети, домашни потреби, сечива и оръжия. Цели керамични съдове не са намерени, а само отделни фрагменти. Някои от късовете са украсени с геометрични, растителни или животински мотиви, характерни за Втората българска държава. Най-ценните открити монети са от римските императори Констанций I Хлор и Диоклециан.

В близост до Асеновата крепост се е намирало и древното крепостно селище Петрич, наричано още Василикис. За наличието му става ясно отново от устава на Григорий Бакуриани. Точното място на селището се установява едва през 1960 г. при разкопки на нива около шосето за Яврово. Открита е делва с кости от човек и животно в нея. Основите на селището не могат да бъдат установени, защото в по-голямата си част са били дървени. Селището е служило да снабдява крепостта с каменари, говедари, свинари, жито и вино.[4]

Станимака се споменава в летописа на Третия кръстоносен поход (1189-1191 г.), където крепостта се нарича Скрибенцион. Походът се води от германския император Фридрих Барбароса. През 1189 г. той се настанява в Пловдив и презимува там. По същото време някои от кръстоносните военачалници ограбват съседните на Пловдив населени места, сред които е и Станимака.

Паметник на Иван Асен II

Няколко години след кръстоносния поход византийският император Алексий III Ангел издига за владетел на Родопската област убиеца на Асен I – Иванко. През 1198 обаче Иванко се отмята от Византия и се обявява за господар на областта, в която влиза и Станимака. Алексий III започва война с него и при една от битките обсажда и превзема крепостта Станимака, като пленява всички българи, които се намират вътре.

На 13 април 1204 г. Цариград пада под властта на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход. Пловдивската област и Асеновград влизат във владение на Рение дьо Три. Една година след това цар Калоян събира армия, за да превземе пловдивската област. След като узнава това, Рение дьо Три бяга от Пловдив, придружен само от 15 рицари, и се окопава в крепостта Станимака. След една година обсада Рение успява да се измъкне, като е освободен от маршала на Шампан и Романия и хронист на кръстоносния поход Жофроа дьо Вилардуен.

Крепостта на града е възстановена от цар Иван Асен II. През периода 1259-1344 г. Станимака е столица на Родопската област и градът на няколко пъти минава ту в България, ту във Византия. През 1344 г. при цар Иван Александър градът заедно с другите родопски крепости е включен в пределите на България. Смята се, че градът е завладян от османските турци през 1363 г. или след Черноменската битка през 1371 г.

Нова история

В първите векове на османското владичество градът е вакъфско селище на султан Сюлейман Великолепни, а по-късно става център на нахия. Това се потвърждава от сведенията на асеновградското синорнаме от 1517 г. и на подробния регистър на вакъфите на султан Сюлейман I Великолепни (1520-1566) в Пловдивско от 1595 г., в който регистър Асенонград се споменава под името Истанимака, а самият документ се съхранява в генералния държавен архив на Република Турция в Истабул[5]. По време на кърджалийските размирици в края на 18 – началото на 19 век градът на три пъти е ограбван и опожаряван. Около средата на 18 век в града пристигат бежанци от Костурско, прокудени от Али паша Янински. На преселниците се гледало с добро око и дори се издействали пари от цариградските власти за построяване на собствена черква през 1765 г.

Етнографският музей

В първата половина на 19 век френският геолог Ами Буе пише за Станимака:

На една и половина левги от Филибе се минава Станимак по един каменен мост с два свода, наречен Кемер-кюпри. При входа на моста има хан и голям кьошк или квадратен чардак, където човек може да си почине и да се наслади на прохладата, идеща от близостта на водата. От това място се разстила най-красива гледка към пролома на Станимак, един от най-живописните в Родопа… Станимак е населен с българи и мюсюлмани.[6]

Фанариотските попове влизат във всички станимашки черкви и се превръщат в оръдия на гръкоманството. През 1881 г. манастирът решава да отхвърли Патриаршията и да мине под ведомството на българския екзарх. Това намерение обаче среща отпор. Започва процес, който трае 27 години и завършва с отхвърляне на молбата.

Много от храмовете по това време се превръщат в институт за претопяване на българите в елиногласни. Колкото повече българи употребяват гръцки език, толкова повече са и приходите за църквата и фанариотското духовенство. През 1847 г. започва отпорът срещу Цариградската патриаршия – в Марашката махала на града се изгражда първата българска черква и българско училище. В помощ на станимачани срещу все още силната фанариотска партия се притичат пловдивските родолюбци начело с Челеби Георгаки. Гръкоманите действат със заплахи и понякога – с насилие. Един от паметните случаи е убийството на станимашкия първенец Стоян Апостолов (Пантата).

През 1857 г. станимаклии извоюват първа победа над фанариотите и тепърва осъзнават значението на черквите. Взето е решение в черквата „Свети Атанас“ да се чете на черковнославянски език. Със задачата е натоварен 22-годишен младеж – Георги Тюнев Караанлъ. Българите в храма били слисани, а гръкоманите налетели на бой. Родолюбците също се включили и храмът бил потрошен.

Най-ценните придобивки от борбата срещу Цариградската патриаршия са двете български училища. През 1861 г. българите от Бахча махала откриват също свое училище.[4]

Станимака изрично е изключен от фермана за създаването на Българската екзархия.[7] До началото на 20 век Станимака си остава преобладаващо гръцки град с около 9 хиляди души население. Затова, въпреки че в него е основан революционен комитет през 1876 г., градът не взима активно участие в революционните борби през Българското възраждане.

Станимака е освободен от османска власт по време на Руско-турската освободителна война на 6 януари 1878 г. от войните на генерал-майор Виктор Дандевил. След освобождението Станимака е малък град, чието население се препитава предимно от земеделие – винарство, бубарство и занаятчийство. Гръцкото население на града започва да се изселва след антигръцките вълнения в България през 1906 г. Според доклад на секретаря на Министерството на вътрешните работи Тома Васильов от юни 1907 г. от Станимашка околия са изселени 1640 гърци по официален път и 170 нелегално без паспорт.[8]

Изселването на гърците се засилва след договорения обмен на население между България и Гърция по Спогодбата Калфов-Политис след Първата световна война. Тогава около 300 гръцки семейства се заселват в обезбългарения Кукуш[9] (Килкис), други се заселват в негушкото село Хоропан, прекръстено на Стенимахос, а някои – в днешния квартал на Драма Неа Стенимахос.[10] Поради тази причина и днес Асеновград е побратимен с Кукуш и Негуш. .

Население

Преброявания

Асеновград
година 1985 1992 2000 2005 2010 2011 2012
население 47 061 Повишение 52 360 Повишение 52 224 Понижение 52 098 Понижение 51 499 Понижение 54 788 Повишение 50 590 Понижение

Религии

Храм „Света Троица“
Храм „Света Богородица“

Религиите в града са:

Асеновград е силно свързан с християнската религия. В околностите на града има точно 80 религиозни храма – 5 манастира, 17 църкви и 58 параклиса. Някои от най-известните и красиви християнски храмове са: църквата „Света Богородица“, църквата „Свети Архангели“, манастирът „Света Петка“, Горноводенски манастир „Св. св. Кирик и Юлита“, „Света Богородица Благовещение – Рибната“, „Успение Богородично“, „Свети Иван Рилски“, „Свети Атанасий Александрийски“, „Свети Никола Мирликийски“, „Свети Георги“ в квартал Амбелино, „Свети Георги“ в квартал Метоха, „Света Марина“, параклисите „Света Богородица Малката“, „Свети Константин и Елена“, Параклис „Свети Яни“, „Света Варвара“ и други.

Около 20% от населението е съставено от български турци и българомохамедани, изповядващи исляма. В града има една функционираща джамия и една в строеж, за която по всичко личи, че ще бъде внушително здание, разположено в близост до казармата. До стадион „Шипка“ се намира адвентистката църква.

Асеновград е център на архиерейско наместничество на Пловдивската епархия на Българската православна църква.

Политика

Стабилно присъствие в периода 1990-2005 г. имат Съюзът на демократичните сили (СДС), Движението за права и свободи (ДПС) и Национално движение „Симеон Втори“ (НДСВ). Българската социалистическа партия (БСП) често е втора политическа сила в град Асеновград. Сред нейните лидери по-известни са Божидар Малинов (кмет на Асеновград през периода 1995–1999 г.), Мария Вълканова, Любомир Пандърски и Георги Динков. Основни лидери на СДС през този период са Георги Игнатов (народен представител в 7 ВНС и 36 ОНС), Николай Налбантов (народен представител в 37 ОНС), Симеон Тодоринов (кмет на Асеновград 1991–1995 г.), Йордан Бакалов (народен представител в 38, 39 и 40 ОНС). Министри в правителството на Сергей Станишев са асеновградчаните Гергана Грънчарова и Джевдет Чакъров.

През 2003 г. с много малка разлика от кандидата на БСП, изборите за кмет печели Кирил Трендафилов от СДС. Тенденцията, която се забелязва е, че доверието към СДС намалява, а избирателите предпочитат БСП, ДПС или Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ). Заместник-кмет е инженер Георги Чордов.

Кмет

На първия тур на местните избори през 2011 кандидатът за кмет Христо Грудев (ГЕРБ) получава 32,82% от гласовете, а Емил Караиванов (БСП) – 20,63%. Избирателната активност на втория тур е 52%.[11] С 50,39% за кмет на Асеновград е избран Емил Караиванов.

Общински съвет

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Асеновград е съставено от градоначалник и общински съвет от 33 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2015 г. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 г., при изборна активност от 54,24%, е следното:[12]

Общински съвет (2011–)
Партия Изборен резултат Получени гласове Места
ГЕРБ 29,76% 8994 13
Българска социалистическа партия 17,63% 5326 7
Движение за права и свободи 16,17% 4886 7
Съюз на демократичните сили 6,52% 1969 3
Национално движение за стабилност и възход 3,69% 1116 2
Атака 3,35% 1013 1

Побратимени градове

Асеновград е побратимен град или има сътрудничество с:[13]

Икономика и инфраструктура

Икономическа характеристика

Изглед от центъра на града

Асеновград е известен и в чужбина със своята запазена винарска традиция и по-точно със станимашката малага и асеновградския мавруд.

През втората половина на 20 век около града са построени няколко големи промишлени предприятия: комбинат за цветни метали (КЦМ-АД, най-големият на Балканите[17]), завод за полимерни опаковки (Асенова крепост ЕАД[18]), завод за преработка на отпадъчна пластмаса (Химик АД, единствен в България[19]), завод за калциев карбид, негасена вар, калциев карбонат преципитат, опаковани фино очистена гасена вар и варови разтвори (Калцит АД [20]). По пътя за Козаново има завод за производство на захарни изделия (Алпи). Асеновград е прочут и с производството на консервни кутии и детски храни и пюрета.

В днешно време градът е известен и с множеството си магазини за булчински рокли и аксесоари. В града се развива също така консервна промишленост, производство на пластмаси, части за металорежещи машини, винарска промишленост и други.

Главната улица на града, водеща към площад „Николай Хайтов“

Асеновград има стратегическо географско разположение за привличане на чужди инвеститори и може да се развие като средище на леката промишленост (кожухарска, пластмасова, дървообработваща и текстилна), както и хранително-вкусовата промишленост.

В последните години се забелязва тенденцията за урбанизиране на териториите около първокласния път Асеновград – Пловдив. Погледнато в перспектива се очаква в близките 10 години Асеновград и Пловдив да се съединят в една голяма икономическа агломерация. За изграждането и функционирането на тази агломерация са необходими усилия от община Асеновград, община Куклен и община Пловдив за изграждане на 6-лентов път между Асеновград и Пловдив. През 2009 г. с държавна намеса беше изграден нов терминал на летище „Пловдив“, (намиращо се на около 8 километра от Асеновград), позволяващ на час да се обработват до 4 самолета с около 800-1000 пътници, както и построяване на нови халета с цел създаване на възможност за престояването на над 25 самолета в денонощието на летище „Маврудово“.

Транспорт

За подобряване на инфраструктурата около града е належащо и необходимо да се изградят нови обиколни пътища в посока Кърджали и Смолян, най-малкото поради очертаващия се повишен трафик на автомобили, преминаващи транзитно през град Асеновград. По направлението Асеновград – Кърджали е необходимо да се изгради ново околовръстно шосе, което да започва преди карбитния завод и преминава през края на промишлената зона, продължаващо покрай река Чая, което ще бъде съпроводено и с изграждане на нов мост над реката, така че пътят да излиза преди завод „Химик“, съответно да преминава покрай манастира „Свети Илия“ и да се включва в тополоския път на няколко километра след града. Нов път или друго трасе трябва да се изгради и в посока Смолян с цел да се преодолеят проблемите с повишения трафик на автомобили в града. Този нов път трябва да започва някъде около град Куклен, да преминава над кв. Долни и Горни Воден, село Лясково и село Яврово и да се създаде възможност за връзка с първокласния път Асеновград-Смолян около 20 – 25 километра от град Асеновград.

В града има автогара и железопътна гара. От железопътната гара се движат влакове само до село Крумово и Пловдив.

Медии

През 1986 г. в града започва да се излъчва програмата на Централната съветска телевизия чрез предавател на върха на хотел „Асеновец“. През 1997 г. това излъчване е прекратено и на същата честота започват да се излъчват сателитни или регионални програми. Асеновградската телевизия се казва ТВ САТ КОМ и се излъчва само в домакинствата, които са свързани към кабелния оператор, който носи същото име.[21]

Вестниците в Асеновград са три – вестник „Асеновградски новинар“[22], „Вестител“ и „Регион“. В тях се публикуват предимно местни новини.

Култура и забележителности

Храм „Света Богородица – Благовещение“

Градът е важно средище за религиозен и културен туризъм. Особено атрактивни са туристическите маршрути до манастирите „Света Петка“, „Свети Кирик“ и Араповския манастир. Около града има общо 5 манастира, 15 църкви и 58 параклиса, исторически,[23] етнографски,[24] палеонтологичен[25], музей на рока[26] и винарски музей, а на 2 km от града е Асеновата крепост.

Край Асеновград се намира и комплексът за спортен лов и риболов „40-те извора“. Климатът е изключително мек през зимата и относително прохладен през лятото, което прави града и околностите примамливи за туризъм. Особено важно за туристическото и урбанизационно развитие на град Асеновград има югоизточния му район, който включва местността „Параколово“, местностите около язовир „Четиридесетте извора“ (там е изграден и първият туристически обект „Тракийският хан“).

В близкото минало градът е известен и с една от първите дискотеки в България („Джамбуре) с 600 места и кръгъл дансинг, завършена през 1977 г. Тя се е намирала в хотелски комплекс „Асеновец“, който понастоящем се възстановява изцяло, но дискотеката вече не съществува. Центърът на град Асеновград се обновява постоянно и в кратко време ще бъде завършен в окончателния си вид.

Асенова крепост

Асеновата крепост

Асеновата крепост е разположена в планината Родопи и е свързана с Асеновград посредством двукилометрово шосе. Крепостта съществува още по времето на траките, а през Средновековието нейната позиция става стратегическа. Крепостта е наречена на цар Иван Асен II. Църквата „Света Богородица Петричка“ е единствената изцяло запазена сграда в Асеновата крепост. През 1991 г., след завършването на цялостната реставрация на църквата, тя отново започва да функционира като православен храм.

Крепостта е сред Стоте национални туристически обекта и е отворена целогодишно за посещения. Ежедневно десетки асеновградчани и туристи правят преход до скалата.

Палеонтологичен музей

Палеонтологичен музей
Deinotherium giganteum Kaup, експонат на музея

Палеонтологичният музей в града, филиал на Националния природонаучен музей, е основан през 1990 г. и се гордее с една от най-богатите палеонтологични колекции в България. Сред експонатите има останки от саблезъб тигър, тигър метаилурус и дейнотерий. Дейнотерият (Дейнотериум – Deinotherium giganteum Kaup) е огромно хоботно животно. То е живяло в блатистите райони преди 8 милиона години. Теглото му е било повече от 12 тона. Находката е уникална в световен мащаб. Това е един от петте екземпляра, извадени при разкопки в света и е един от най-запазените. Целият скелет на животното е бил открит при село Езерово през 1967 г. Именно защото е уникална находка, истинските кости се пазят в Националния природонаучен музей в София. В музея в Асеновград можете да видите точно копие на скелета на величествения динотерий.

Редовни събития и празници

Празниците в Асеновград са християнски, но се срещат и някои езически мотиви. Градът се отличава с особено развита християнска култура. Живелите тук гърци и българи образуват една духовна общност. Някои от обичаите не се срещат никъде другаде в България. Днес Асеновград е една от крепостите на православната религия. В града се празнуват всички християнски празници по един внушителен начин, като се започне от Богоявление, Атанасовден, Антоновден, Трифон Зарезан, Тодоровден и се премине през Великден, Света Богородица, Кръстовден и се завърши с Никулден, Коледа и Стефановден. Градът през годините е създал уникална топлина и съчетание на празничност.

Мюсюлманите в града през летните месеци, обикновено през месец август, правят курбан за здраве и берекет, който е станал традиционен техен празник. През летните месеци в селата около Асеновград се провеждат и различни събори и веселби, свързани с бита и поминъка на асеновградчани.

В църквата, намираща се в квартал „Свети Георги“ и носеща името „Света Богородица – Свето Благовещение“, се намира икона на Света Богородица, която е смятана за чудотворна. На 15 август тя се носи от Асеновград до Бачковския манастир и после се връща обратно.

Йордановден – 6 януари

Храм „Свети Никола“

Както в повечето български градове, така и в Асеновград на Йордановден се извършва тържествено хвърляне на кръста в река или водоем. За целта е избран мостът, който води към центъра на града. В определен сутрешен час свещениците и енориашите от всички църкви се събират на определеното място, за да извършат „кръщаването“. Начело на всяко шествие върви свещеникът, а след него се носят иконите, хоругвите и запалени фенери. Желаещите да гледат се събират по двата края на реката или върху моста, а младежите, желаещи да уловят кръста, са в коритото на реката. Иконите, които са донесени от църквите, се измиват в реката.

Свети Трифон Зарезан – 1 февруари

Трифон Зарезан е един от най-големите празници на града, също така широко известен и в цяла България. Посетителите се събират на параклиса „Свети Трифон Зарезан“, където се води празнична програма, има сергии и шумна музика. Голямо зрелище са пехливанските борби, които се провеждат всяка година на този празник. Победителят в тях печели овен или коч. Този празник отбелязва края на зимата и началото на прехода към пролетта.[27]

Поклонение до манастира „Света Петка“ – 19 февруари

Както много български градове, така и Асеновград е посещаван от Васил Левски. Има легенда, че Апостола е прекарал известно време (или е бил чест гост) на манастира „Света Петка“, който се намира на 4 километра югоизточно от Асеновград. Така всяка година ако не на самата дата през съботата или неделята около 19 февруари в манастира се отбелязва годишнината от смъртта на Васил Левски. Обикновено много хора и граждани на града и околните села отиват на поклонение до манастира.

Св. св. Константин и Елена – 21 май

Параклис „Света Великомъченица Варвара“

В града има параклис „Св. св. Константин и Елена“, построен през 1821 г. Според вярването на този ден Свети Константин и Света Елена могат да възвърнат говора на деца, които не могат да говорят или заекват. На всички деца, имащи този проблем, свещеникът дава да пият светена вода, в която той пуска специален ключ, който „отключва говора“. Ключът задължително трябва да постои едно денонощие във водата. При идването на детето в параклиса то трябва да отключи вратата, да го даде на жената в параклиса, тя го потапя в светената вода и го слага в устата на детето като имитира „отключване“.[27]

Туристически маршрути

Асеновград – хижа „Момина сълза“, хижа „Безово“, връх Безово, Червената стена, село Бачково.

Асеновград – лагер „Гонда вода“, хижа „Безово“, хижа „Марциганица“.

Асеновград – хижа „Руен“, Копривките, хижа „Здравец“, летовище „Бяла черква“.

Асеновград – село Лясково, връх Баба, село Бачково“.

Асеновград – Мулдавски манастир „Св. Петка“, хижа „Ловна“, лагер „Гонда вода“, Асеновград.

Асеновградска празнична седмица

Като всеки град в България ежегодно в Асеновград се чества градският празник. В историческата традиция на града обаче няма фиксирана точна дата, обикновено се приема датата да бъде около 27 май, но културните събития продължават цяла седмица. Прието е това да става в последната седмица на месец май, като празниците протичат от понеделник до неделя, кулминацията обикновено е в съботния ден. Майските празници на града показват напредъка и прогреса на асеновградчани в съчетание в културните и фолклорни традиции на бита и душевността на станимаклии, провеждат се множество светски и културни събития, концерти, изложби, лектории, семинари, колопоходи, събрания и много спортни състезания. Празниците олицетворяват завета на академик Николай Хайтов: „Да пазим спомена за Асеновград, като ключ за нашето бъдеще“.

Кухня

Типично асеновградски ястия и деликатеси са[28]:

  • Асеновградска малага – червено вино
  • Агнешки крачета по касапски
  • Супа от агнешки главички
  • Бурания (кисело зеле и ориз)
  • Целина със сос
  • Сланутък (говеждо с нахут)
  • Сладкиш с петмез
  • Туршия от пълнени камби

Спорт

В града най-популярен спорт е футболът. В Асеновград винаги е имало около 2 – 3 футболни отбора, от които най-стар и известен е ФК Асеновец, който през последните години присъства неизменно във „В“ група. Стадионът на отбора се казва Шипка. „Асеновец“ е бил четвъртфиналист за Купата на Съветската армия през 1981 г. и осминафиналист за Националната купа през 1979 г. Друг известен футболен тим е ФК Сокол Долни Воден, който се състезава в регионалните групи. Най-известният асеновградски футболист е Марин Бакалов, играл в Тракия (ПД), Ботев ПД, ЦСКА и чуждестранни отбори, шампион на България и носител на националната купа. Друг популярен спорт е кану-каяк, големи имена са братя Кърмаджиеви, Камен Куцев и др.

Асеновград се слави с елитната си школа по вдигане на тежести, в която са тренирали много олимпийски и световни шампиони. Йордан Митков е носител на олимпийска титла от XXI летни олимпийски игри в Монреал през 1976 г. Олимпийският медалист от игрите в Сеул през 1988, световен и европейски шампион – Стефан Топуров e асеновградчанин. Роденият през 1952 щангист, Иван Веселинов е подобрил 250 републикански рекорда. Залата за вдигане на тежести в Асеновград носи неговото име.

Щангистът Севдалин Маринов е олимпийски шампион от XXIV летни олимпийски игри в Сеул през 1988 г. в категория 52 kg. Световният шампион за 2007 г. в категория до 77 kg – Иван Стоицов е състезател на клуб Асеновец[29].

Известен асеновградски спортист е и Велик Капсъзов. Той е първият българин носител на два златни медала от европейски първенства по спортна гимнастика. Печелил е още много медали и е „Заслужил майстор на спорта“. Писал е статии и научни трудове. Изобретява тренажори и други уреди. Обявен е за почетен гражданин на София.

Известен асеновградски акробат е Георги Кехайов, който е бил акробат в Софийския цирк. Получил е много признания за себе си и трупата му от чужбина. Трупа „Кехайови“ постигат световни рекорди и имат диплом от Гинес.

Шахматът също се ползва с голям интерес. Известният български шахматист Иван Чепаринов е родом от Асеновград. Петър Лянгов е асеновградски шахматист и майстор на спорта. Димитър Янков (р. 1934) е бил три пъти републикански шампион в този спорт.

Асеновград има и клуб по гребане, който се подготвя на язовир „40-те извора“ и редовно взима участия в републикански шампионати. Известен спортист е Георги Златев – пет пъти републикански шампион на каяк на дестинация 2000-5000 m. Като треньор е подготвял редица национални състезатели.Също така изявен гребец е Благовест Стоянов на летните олимпийски игри в Барселона печели бронзов медал.

Баскетболен клуб „Асеновец“ стават републикански шампиони при 12 годишните момичета през 2011 г.

Личности

Родени в Асеновград
Починали в Асеновград
Свързани с Асеновград

Външни препратки

Литература

  • Μυρτίλος-Αποστολίδης, Κ. Ο Στενήμαχος. Αθήνα, 1929.
  • Кънчов, В. Станимака и Бачковският манастир. – Български преглед, 7, 1897,
  • Хайтов, Н. Асеновград в миналото. С., 1965; 2 изд. Пловдив, 1983.
  • Даскалова, Б. Социокултурна роля на православния храм „Св. Богородица Благовещение” в Аденовград. – В: Малкият свят на социалните процеси. С., 1996, 77-94.
  • Маринова, Г. Календарни празници, обичаи и вярвания от Асеновград. Асеновград, 1996.
  • Стоилов, Кр. С колесницата на слънцето из Родопската Света Гора. Асеновградските параклиси – култ и календар. С., 1997.
  • Маринова, Г. Легенди и предания от Асеновград. Асеновград, 1998.
  • Маринова, Г. Литийните шествия в Асеновград. Асеновград, 1998.
  • Г. Григоров. Механизмите на усвояване на пространството (наблюдения върху селата от бившата Асеновградска околия). – Годишник на Асоциация „Онгъл“, т. 1, год. I. Светци и фолклор. Ред. Р. Малчев, К. Рангочев и Н. Ненов. С., 2000.
  • Малчев, Р. Малкият Йерусалим – локална религия и идентичност в района на Асеновград. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 2. Русе, 2001,
  • Ганева-Райчева, В. Асеновград: споделено различие и диалогични отношения. – Български фолклор, 2004, № 1-2 (Град и наследства), 5-21.
  • Ганева-Райчева, В. Асеновград. Смолян, 2005.
  • Станчев, Х. Винарската слава на Асеновград. С., 2007.
  • Баева, В. Нишката на живота. Между коланчето за рожба и Богородичния пояс. С., 2012 [църква в кв. Горни Воден].
  • Валентина, А. Община Асеновград. А. 2012 изд. „Виктори- ПР“ http://www.assenovgrad.com/userfiles/file/docs2/Asenovgrad_e-book.pdf

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. Асеновград – Малкият Йерусалим // asgr.hit.bg. Посетен на 19 април 2007.
  3. Ανατολική Ρωμυλία // thrakiki.gr, 2004. Посетен на 19 април 2007.
  4. а б в г д е ж Хайтов, Николай. Асеновград в миналото. София, Наука и изкуство, 1965.
  5. http://www.sadibayram.com/?page=makaleler&mid=52&id=3 /
  6. La Turquie d'Europe; observations sur la geographie, la géologie, l'histoire naturelle, etc. Paris, 1840. Цитирано по „Френски пътеписи за Балканите, XIX век“, София, Наука и изкуство, 1981, стр.265.
  7. Бурмов, Тодор. Българо-гръцката църковна распра. С., 1902, стр. 351.
  8. Писмо от МВР до МВРИ за изселването на гърци от България, София, 9 юни 1907 г. – в: Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. „История на българите в документи (1878-1944), Том 1 (1878 – 1912), Ч. 1“. С., 1994.
  9. Δήμος Κιλκίς. Αδελφοποιήσεις // dhmoskilkis.gr. Посетен на 19 април 2007.
  10. Δήμος Νάουσας. Στενήμαχος. // naoussa.gr. Посетен на 19 април 2007.
  11. Драма в Асеновград
  12. Централна избирателна комисия за местни избори. Ноември 2011. Посетен на 3 април 2012.
  13. Списък на побратимени градове
  14. а б http://www.asenovgrad.info/index.php?page=36 Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>; името „http://www.asenovgrad.info/index.php?page=36“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание
  15. а б http://www.tova-e-bulgaria.com/Plovdiv/Asenovgrad/
  16. http://www.assenovgrad.com/object.php?id=67
  17. Комбинат за цветни метали
  18. http://www.assenova-krepost.com/
  19. Капиталов пазар. Борсова информационна компания
  20. Калцит АД
  21. http://www.predavatel.com/bg/3/ase.htm
  22. http://region.asenovgrad.info/
  23. http://asmuseum.hit.bg/
  24. http://asmuseum.hit.bg/etno_bg.htm
  25. http://www.terranatura.hit.bg/bgmus/asenovgrad.htm
  26. Музей в Асеновград представя историята на рокерското движение в България, статия в Дневник.БГ от 29 януари 2012 г.
  27. а б „Календарни празници от Асеновград“, Ганка Маринова, 1996 г.
  28. „Българска национална кухня“ Л. Петров, 1983
  29. Иван Стоицов покори върха до 77-килограмовите на световното в Тайланд topsport.bg


Тази статия е включена в списъка на избраните на 24 април 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.