Асеновград (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Община Асеновград
Asenovgrad Municipality Within Bulgaria.png
      
Герб
Общи данни
Област Пловдив
Площ 665.39 km²
Население 65 736 души
Адм. център Асеновград
Брой селища 29
Сайт assenovgrad.com
Управление
Кмет Христо Грудев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 33 съветници
ГЕРБ (9)
БСП за България (8)
ДПС (8)
• БДС „Радикали“ (3)
• Коалиция „НФСБ ,ВМРО - БНД“ (3)
• „ДБ – обединение“ – Да, България!, ДСБ, Зелено движение (2)
Map of Asenovgrad municipality (Plovdiv Province).png
Община Асеновград в Общомедия
Топографска карта на община Асеновград.

Община Асеновград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в южната част на област Пловдив. С площта си от 665,391 km2 заема 2-ро място сред 18-те общините на областта, което съставлява 11,1% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е твърде разнообразен – от равнинен в северната част, през хълмист в централната, източна и югоизточна част, до средно планински в южната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина, Хасковската хълмиста област и крайните североизточни части на Западните Родопи.

Най-северните райони на общината попадат в южната част на Горнотракийската низинаа източните ѝ са заети от крайните югозападни части на обширната Хасковска хълмиста област, като тук надморската височина варира от 200 m на север и североизток до 400 m на юг и югозапад. Северно от село Конуш, на границата с община Садово се намира най-ниската точка на община Асеновград – 161 m н.в.

Южната и югозападната част от територията на общината се заемат от крайните северни разклонения на Западните Родопи, като в нейните предели попадат частично три орографски единици на Западните Родопи. Южно от общинския център и източно от дълбоката долина на Чепеларска река се издига рида Добростан. На североизток склоновете му стръмно се спускат към Хасковската хълмиста област, а на югоизток, в района на село Мостово, чрез висока седловина се свързва с Переликско-Преспанския дял. В пределите на община Асеновград попадат и крайните източни части на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, като тази част е известна под името Синивръшки рид. Северозападно от село Бор се издига едноименният му връх с височина 1536,4 m. Южно от село Сини връх, в най-южната точка на общината, на границата с общините Лъки и Баните се извисява връх Проглед 1575,8 m, най-високата точка на община Асеновград.

Западно и северно от проломната долина на Чепеларска река в пределите на общината попадат части от друг западнородопски рид – Белочерковския рид. Най-високата му точка на територията на общината е Черни връх 1549,2 m, намиращ се североизточно от село Косово.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Асеновград е Чепеларска река, която протича през нея в югозападната и западната ѝ част на протежение от около 35 km. Тя навлиза в общината южно от село Косово и се насочва на запад, като тече в дълбока проломна долина. Минава през село Нареченски бани, постепенно завива на североизток, а след село Бачково – на север. В южната част на град Асеновград реката излиза от планината и пролома, минава през центъра на града, навлиза в Горнотракийската низина и на около 4 km северно от Асеновград напуска пределите на общината. На около 3 km южно от Асеновград в нея отляво се влива река Луковица, последният ѝ по-голям приток, която протича през община Асеновград с долното си течение през много дълбока и непроходима каньоновидна долина.

В източната част на общината протичат реките Черкезица и Мечка, десни притоци на Марица. Река Черкезица води началото си от седловината свързваща ридовете Добростан и Сини връх и тече на север през общината с горното и средното си течение. Североизточно от село Избеглии навлиза в община Садово. Река Мечка извира южно от село Новаково в Синивръшкия рид и протича през общината с горното си течение. Неин основен приток (ляв) е река Чинардере (Яворица), която води началото си от северното подножие на връх Сини връх. На тези три реки и на някои от техните притоци са изградени вножество микроязовири, водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи в общината. По-големите от тях са: „40-те извора“ (северозападно от село Мулдава), „Сушица“ (на река Черкезица, южно от село Долнослав), „Мечка“ (на река Мечка, югоизточно от село Леново) и „Леново“ (на река Чинардере, западно от село Леново).

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към град Асеновград от Асеновата крепост през 2012 г.
Изглед към село Бачково през 2008 г.
Изглед към село Врата от Белинташ през 2006 г.
Изглед към село Горнослав през 2010 г.
Изглед от село Долнослав през 2011 г.
Изглед към село Косово през 2011 г.
Изглед към село Мостово през 2006 г.
Изглед към село Мулдава през 2013 г.
Изглед към село Орешец през 2007 г.
Изглед към село Сини връх през 2016 г.
Изглед към село Тополово през 2007 г.

Общината се състои от 29 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Асеновград 50846 78,012 Станимака Лясково 19 20,215 Лесково
Бачково 360 37,333 Мостово 78 15,800 Ер Кюприя
Бор 24 16,603 Мулдава 1360 19,881
Боянци 1501 8,891 Катърлии Нареченски бани 755 16,021
Врата 29 1,318 Новаково 441 50,078
Горнослав 102 11,529 Горни Арбанас Нови извор 324 13,679 Ирилер, Извор
Добростан 58 40,527 Чаушово Орешец 55 19,999
Долнослав 304 8,219 Долни Арбанас Патриарх Евтимово 412 23,604 Пранга, Патриарх Евтимиево
Жълт камък 104 12,285 Сини връх 15 11,597
Златовръх 558 23,258 Арапово Стоево 646 4,936 Дурат ени махле
Избеглии 745 18,910 Тополово 2769 62,892
Козаново 642 14,696 Три могили 41 15,431 Юч тепе
Конуш 729 28,071 Узуново 11 8,771
Косово 9 28,449 Шейтаново Червен 708 24,395 Цървен
Леново 389 29,991 Кетенлик ОБЩО 64034 665,391 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува с. Кетенлик на с. Леново;
– преименува с. Игилер на с. Извор;
  • Указ № 311/обн. 23 януари 1923 г. – признава населеното място Бачковски манастир за отделно населено място – ман.с. Бачковски манастир;
  • Указ № 364/обн. 31 юли 1925 г. – преименува с. Тахталии (Тополово) на с. Малко Тополово;
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува гр. Станимака на гр. Асеновград;
– преименува с. Катърлии на с. Боянци;
– преименува с. Горни Арбанас на с. Горнослав;
– преименува с. Чаушово на с. Добростан;
– преименува с. Долни Арбанас на с. Долнослав;
– преименува с. Арапово на с. Златовръх;
– преименува с. Шейтаново (Шейтанкьой) на с. Косово;
– преименува с. Ер Кюприя (Ер Кюпрю) на с. Мостово;
– преименува с. Пранга на с. Патриарх Евтимиево;
– преименува с. Дурат ени махле на с. Стоево;
  • МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Юч тепе на с. Три могили;
  • МЗ № 2984/обн. 7 февруари 1944 г. – признава населената местност Нареченски бани (от с. Косово) за отделно населено място – с. Нареченски бани;
  • през 1954 г. – заличено е ман.с. Бачковски манастир и е присъединено като квартал на с. Бачково без административен акт;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Патриарх Евтимиево на с. Патриарх Евтимово без административен акт;
  • Указ № 183/обн. 14 май 1957 г. – заличава с. Малко Тополово и го присъединява като квартал на с. Тополово;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Лесково на с. Лясково;
– осъвременява името на с. Цървен на с. Червен;
  • Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава с. Наречен и го присъединява като квартал на с. Нареченски бани;
  • Указ № 1054/обн. 4 юни 1974 г. – преименува с. Извор на с. Нови извор;
  • Указ № 93/обн. 26 януари 1979 г. – признава населените местности Гуня, Дормуш, Кокез и Онбаши (всичките от с. Три могили) за отделно населено място – с. Бор;
– признава населените местности Врата и Кабата (от с. Мостово) за отделно населено място – с. Врата;
– признава населената местност Изворово (от с. Три могили) за отделно населено място – с. Изворово;
– признава населените местности Курджиево, Ряката и Чортово (от с. Мостово) за отделно населено място – с. Сини връх;
– признава населените местности Карабекир и Узуново (от с. Три могили) за отделно населено място – с. Узуново;
  • Указ № 970/обн. 4 април 1986 г. – заличава селата Горни Воден и Долни Воден и ги присъединява като квартали на гр. Асеновград;
  • Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – отделя селата Косово и Нареченски бани и техните землища от бившата община Хвойна и ги присъединява към община Асеновград;
  • Указ № 32/обн. 14 февруари 2000 г. – отделя с. Леново и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград;
  • Указ № 14/обн. 30 януари 2001 г. – отделя с. Жълт камък и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград;
  • Реш. МС № 734/обн. 18 септември 2012 г. – заличава с. Изворово и го присъединява като квартал на с. Бор.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 64034 45242 11826 633 106 451 5776 100,00 70,65 18,46 0,98 0,16 0,70 9,02
Асеновград 50846 36105 8744 199 94 420 5284 Асеновград 71,00 17,19 0,39 0,18 0,82 10,39
Бачково 360 350 0 0 9 Бачково 97,22 0,00 0,00 2,50
Бор 17 0 17 0 0 0 0 Бор 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Боянци 1501 1002 9 334 153 Боянци 66,75 0,59 22,25 10,19
Врата 29 29 0 0 0 0 0 Врата 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Горнослав 102 100 0 0 0 0 2 Горнослав 98,03 0,00 0,00 0,00 0,00 1,96
Добростан 58 58 0 0 0 0 0 Добростан 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Долнослав 304 215 0 0 0 0 89 Долнослав 70,02 0,00 0,00 0,00 0,00 29,27
Жълт камък 104 0 104 0 0 0 0 Жълт камък 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Златовръх 558 535 12 6 2 Златовръх 95,87 2,15 1,07 0,35
Избеглии 745 720 6 0 17 Избеглии 96,64 0,80 0,00 2,28
Изворово 7 6 0 0 Изворово 85,71 0,00 0,00
Козаново 642 608 7 0 25 Козаново 94,70 1,09 0,00 3,89
Конуш 729 717 0 0 9 Конуш 98,35 0,00 0,00 1,23
Косово 9 9 0 0 0 0 0 Косово 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Леново 389 341 41 2 Леново 87,66 10,53 0,51
Лясково 19 19 0 0 0 0 0 Лясково 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Мостово 78 77 0 0 0 0 1 Мостово 98,71 0,00 0,00 0,00 0,00 1,28
Мулдава 1360 183 1112 0 63 Мулдава 13,45 81,76 0,00 4,63
Нареченски бани 755 743 0 0 0 3 9 Нареченски бани 98,41 0,00 0,00 0,00 0,39 1,19
Новаково 441 439 0 0 0 Новаково 99,54 0,00 0,00 0,00
Нови извор 324 139 172 8 0 0 5 Нови извор 42,90 53,08 2,46 0,00 0,00 1,54
Орешец 55 54 0 0 0 0 1 Орешец 98,18 0,00 0,00 0,00 0,00 1,81
Патриарх Евтимово 412 391 4 14 0 0 3 Патриарх Евтимово 94,90 0,97 3,39 0,00 0,00 0,72
Сини връх 15 12 0 0 0 Сини връх 80,00 0,00 0,00 0,00
Стоево 646 54 578 0 0 0 14 Стоево 8,35 89,47 0,00 0,00 0,00 2,16
Тополово 2769 1679 995 12 0 17 66 Тополово 60,63 35,93 0,43 0,00 0,61 2,38
Три могили 41 40 0 0 Три могили 97,56 0,00 0,00
Узуново 11 0 11 0 0 0 0 Узуново 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Червен 708 661 5 19 22 Червен 93,36 0,70 2,68 3,10

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 64 034 100,00
Православие 37 674 58,83
Католицизъм 85 0,13
Протестантство 368 0,57
Ислям 11 197 17,48
Друго 46 0,07
Нямат 572 0,89
Не се самоопределят 1 547 2,41
Непоказано 12 545 19,59

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 57,02 % 57,03 % 56,46 % 50,63 %
Общ брой места 33 33 33 33 33
ГЕРБ 6 13 10 9
БСП за България 8
Движение за права и свободи 4 8 7 7 8
БДС „Радикали“ 3
Коалиция „НФСБ, ВМРО – БНД“ (Национален фронт за спасение на България, ВМРО – Българско национално движение) 3
Коалиция „Демократична България – обединение“ (Да, България!, Демократи за силна България, Зелено движение) 2
Коалиция „БСП – АБВ, ПК „Екогласност““ (Българска социалистическа партия,
Алтернатива за българско възраждане, Политически клуб „Екогласност“)
8
Реформаторски блок 3
Народен съюз 2
Зелените 2
Коалиция „Избираме Асеновград – БДЦ, НДСВ, РЗС, Движение „Демократично действие“ и Движение „Напред България““
(Български демократичен център, Национално движение за стабилност и възход,
Ред, законност и справедливост, Движение „Демократично действие“, Движение „Напред България“)
1
Българска социалистическа партия 10 5 7
Съюз на демократичните сили 6 4 3
Национално движение за стабилност и възход 3 2
Атака 5 1
Коалиция „Заедно за община Асеновград – НДСВ и ДСИ“ (Национално движение „Симеон Втори“, Движение „Свободен избор“) 3
Радикалдемократическа партия в България 2
Партия на дребния и семейния бизнес 3
Съюз на свободните демократи 1
Сезгин Сабри Аптурахман – инициативен комитет 1
ВМРО – Българско национално движение 1
Али Хюсеин Мехмедкяйе – инициативен комитет 1
Фикрет Халибрям Мехмед – инициативен комитет 1
Български бизнес блок 1
Българска социалдемократическа партия 1

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминава последния участък от 5,4 km от трасето на жп линията ПловдивАсеновград.

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 124 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ“, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен 13 юни 2018 
  2. Решение № 734 от 11 септември 2012 г. за административно-териториална про­мяна в община Асеновград, област Пловдив – присъединяване на едно населено място към друго населено място. // Решение № 734 от 11 септември 2012. ДВ. бр. 71, 18 септември 2012. Посетен на 26 януари 2013.
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)
  5. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
  6. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Асеновград“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
  7. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Асеновград“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
  8. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Асеновград“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
  9. „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Асеновград“. // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България