Асен Киселинчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асен Киселинчев
български философ

Роден
Починал
3 февруари 1960 г. (54 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Философия
Регионзападна философия
Епохафилософия на XX век
Школамарксизъм
Интересиепистемология
Асен Киселинчев в Общомедия

Асен Христов Киселинчев е български философ, сред видните представители на казионния марксизъм по време на комунистическия режим. Работи главно в областта на психологията и гносеологията, автор е на полемични трудове срещу бихевиоризма, прагматизма и други философски течения.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София през 1905 година. Потомък е на големия род Киселинчеви от село Косинец, Костурско.

Още като младеж се сближава с Българската комунистическа партия, като по време на Септемврийското въстание през 1923 година е арестуван за кратко в Стара Загора.

Започва да учи философия в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, но през 1929 г. е осъден на 10 години затвор за противодържавна дейност. През 1933 г. е амнистиран и завършва образованието си. След това работи като учител, като публикува в специализирани издания като списание „Философска мисъл“.

През 1949 година Асен Киселинчев става доцент, а през 1951 година – професор по диалектически материализъм в Софийския университет и завеждащ катедрата по психология, логика и етика. От 1952 година е директор на Института по философия на БАН, а от 1958 година – академик на Българската академия на науките.

От 1957 до 1959 г. е заместник-министър на просветата и културата. Умира от инсулт през 1960 година.

Носител на Димитровска награда през 1950 и 1959 г.[1].

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На него е наименувано Помощното училище-интернат „Асен Киселинчев“ в Долни Дъбник.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Георги Киселинчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Търпо Киселинчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Киселинчев
(1878 – 1971)
 
Кръстана Бурдашева
 
Лазар Киселинчев
(1874 – 1946)
 
Пандо Киселинчев
(1890 – 1980)
 
Христо Киселинчев
(1873 – 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митра Юрукова
 
Андон Юруков
(1874 – 1962)
 
Славчо Киселинчев
(1904 – 1924)
 
Лабро Киселинчев
(1897 – ?)
 
Васил Киселинчев
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, с. 426

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]