Асен Киселинчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асен Киселинчев
български философ

Роден
Починал
Философия
Регион западна философия
Епоха философия на XX век
Школа марксизъм
Интереси епистемология

Асен Христов Киселинчев е български философ, сред видните представители на казионния марксизъм по време на комунистическия режим. Работи главно в областта на психологията и гносеологията, автор е на полемични трудове срещу бихевиоризма, прагматизма и други философски течения.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София през 1905 година. Потомък е на големия род Киселинчеви от село Косинец, Костурско.

Още като младеж се сближава с Българската комунистическа партия, като по време на Септемврийското въстание през 1923 година е арестуван за кратко в Стара Загора.

Започва да учи философия в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, но през 1929 г. е осъден на 10 години затвор за противодържавна дейност. През 1933 г. е амнистиран и завършва образованието си. След това работи като учител, като публикува в специализирани издания като списание „Философска мисъл“.

През 1949 година Асен Киселинчев става доцент, а през 1951 година – професор по диалектически материализъм в Софийския университет и завеждащ катедрата по психология, логика и етика. От 1952 година е директор на Института по философия на БАН, а от 1958 година – академик на Българската академия на науките.

От 1957 до 1959 г. е заместник-министър на просветата и културата. Умира от инсулт през 1960 година.

Носител на Димитровска награда през 1950 и 1959 г.[1].

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На него е наименувано Помощното училище-интернат „Асен Киселинчев“ в Долни Дъбник.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, с. 426

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]