Асен Сираков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асен Сираков
български генерал
ЗваниеГенерал-майор
Години на службадо 1945
Служи наНационално знаме на България България
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
30 януари 1960 г. (64 г.)

Асен Николов Сираков е български офицер (генерал-майор).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

В Царство България[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 ноември 1895 г. в с. Мирково, Пирдопско. Завършва Военното училище през 1915 г. С влизането на България в Първата световна война е взводен и ротен командир. Участва в държавния преврат на 19 май 1934 г. Той е един от дейците на Военния съюз от 1935 до 1938 г. Асен Сираков е военен аташе в Берлин през 1935 – 1938 г. Началник е на Снабдителния отдел в щаба на армията от 1938 до 1941 г. През периода 1941 – 1944 г. е командир на Осма пехотна тунджанска дивизия в Стара Загора, а от 14 май до 30 октомври 1944 г. на Втори окупационен корпус в Беломорието. На 11 септември 1944 г. той издава заповед, съгласно която корпусът минава в пълна подкрепа на народното правителство.[1] На 30 октомври 1944 г. е назначен за командир на Четвърта българска армия. С нея участва в т. нар. първа фаза от участието на България във войната срещу Третия райх, като провежда Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция. През декември 1944 г. преминава в запаса.

Народен съд[редактиране | редактиране на кода]

Съден е от т.нар. Народен съд, но е оправдан.[2] Според редица автори, като Александър Везенков, Поля Мешкова и Диньо Шарланов, липсата на осъдителна присъда от „Народния съд“ се дължи на връзките на ген. Сираков с Военния съюз и „Звено“, които към пролетта на 1945 г. са част от управляващите.[3][4] Според Калин Янакиев, Сираков е също така и бивш съветски агент, като е вербуван по времето на неговата мисия като военен аташе в Берлин, между 1936 и 1938 г., за което самият той подробно пише в показанията си:[5]

Като военен аташе в Берлин 1935 – 1938 г. бях най-близък приятел с руските си колеги ген. Орлов и след това с полков. Герасимов. Като патриот и приятел на СССР давах и събирах всички сведения интересуващи руското командване. За това имам признателността на русите. При отзоваването ми от гр. Берлин полк. Герасимов ми даде препоръка за да влезна във връзка с руската легация в София. С връщането ми в София посредством журналиста Димитър Георгиев Ананиев влязох във връзка с аташето по печата Морозов с цел да се запозная с руския военен аташе полк. Дергачов. Влязох във връзка с полков. Дергачов като му дадох всичко що го интересуваше. Същия много пъти е идвал в къщата ми. На него дадох лично поверителния германски правилник за бойната служба, който го взех от касата на началник-щаба, бе картографиран и върнат. За този правилник бях замолен да го намеря още от полков. Герасимов, като много нужен на руското командване. Правилникът бе издействан само за лично ползване на началник-щаба и никому не се даваше. Сведения по точки 4 и 7 ще даде генерал Козовски, който прави справка чрез руското командване.

Протокол за разпит на генерал Асен Сираков. Стара Загора, 1 дек. 1944 г., IV състав. ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 107, л. 31 – 37. // Търсене по -всички подсъдими-: генерал Асен Николов Сираков

На съдебния процес показания за ген. Асен Сираков дават общо десетима свидетели. Повечето от тях (с изключение на Добри Терпешев) се изказват положително за Сираков и изнасят сведения за това, че е укривал комунистически функционери през 1919 г., че е спасил от извънсъдебна разправа арестуваните във Врачанско комунисти около Септемврийските събития от 1923 г. и че през Втората световна война в качеството си на командващ Осма пехотна дивизия е освобождавал заловени партизани и ятаци. В доклада си главният народен обвинител към т.нар. Народен съд Георги Петров пише следното относно Асен Сираков:

Наредено бе да се вземе от Старозагорския народен съд и да се съди от Софийския военен състав, за да бъде оправдан. А в Стара Загора имаше обвинителен акт, бе начело на подсъдимите и сигурно щеше да бъде разстрелян. Партията и народът в Старозагорска област и до сега не може да си обяснят това покровителство над ген. Сираков, понеже неговите подчинени бяха разстреляни, а той остана жив. Тази присъда и до сега буди недоволство в Старозагорско. Аз не бях съгласен с това покровителство над ген. Сираков, но се въздейства на самия състав директно, за да бъде спасен.

Мешкова, Поля, Диню Шарланов. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. София, Демокрация, 1994. ISBN 954-8802-01-5. с. с. 140.

В Народна Република България[редактиране | редактиране на кода]

През 1947 – 1948 г. заема длъжността главен редактор в Редакцията на военноисторическите издания към Военноисторическия отдел (по-късно известен като Институт за военна история) към Щаба на войската[6]. Пише спомени за действията на командваната от него в Брегалнишко-Струмишката операция на Втората световна война (октомври – ноември 1944 г.) Четвърта Българска армия[7].

През 1949 – 1950 г. попада в комунистическите концлагери. Първо е изпратен в „Богданов дол“ край Перник, а впоследствие е прехвърлен в „Белене“ на остров Персин.[8] В своите спомени известният лагерист Стефан Бочев нееднократно посочва достойното поведение на генерала, подпомогнал го в първите дни на престоя му в „Богданов дол“. При престоя си в „Белене“ Сираков, по думите на Бочев, демонстративно отказва да изпълни заповед на старшината да поеме ръководството на собствената си група, с което си спечелва карцер, но и уважението на лагерниците.[9]

След освобождаването му от концлагера „Белене“, от 1951 до 1954 г. е преподавател по военно дело в Селскостопанската академия „Георги Димитров“ в София.

Погребан е в Централните софийски гробища.[10] Негов внук е писателят и журналист Асен Сираков. Далечен негов сродник (правнук на негова сестра) е и историкът доц. Светослав Живков.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

  • 1919 – 1922 г. началник на Гарнизон гр. Оряхово
  • 1922 – 1923 г. началник на Охраната – Врачанския затвор.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мешкова, Поля, Диню Шарланов. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд.. София, Демокрация, 1994. ISBN ISBN 954-8802-01-5. с. 140.
  2. Удостоверение от Четвърти състав на Народния съд в София за оправдаването и освобождаването от съдебна отговорност на генерал Асен Николов Сираков. София, 30 май 1945 г., IV състав. ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 133, л. 165. // Търсене по -всички подсъдими-: генерал Асен Николов Сираков
  3. Мешкова, Поля, Диню Шарланов. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. София, Демокрация, 1994. ISBN 954-8802-01-5. с. 140.
  4. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г.. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 396.
  5. Янакиев, Калин. 9.IХ.1944 Г. В РОДОВАТА МИ ИСТОРИЯ. //
  6. Голяма енциклопедия България. Ред. Васил Гюзелев. Том 10.. София, БАН, 2011 – 2012. с. с. 4034.
  7. Спомени на командващия 4-та армия ген.- майор Асен Николов Сираков за бойните действия на армията през Отечествената война от 08 окт. до 14 ноем. 1944 г.. // Информационна система на държавните архиви. ДВИА, Спомен 28. Посетен на 2022-11-24.
  8. "Памет 1944-1989", Асен Сираков.
  9. Бочев, Стефан. Белене. Сказание за концлагерна България. Българска наука и култура, 1999. с. с. 65 – 66, 662.
  10. Карта на централния гробищен парк на град София. Парцел 26 София помни Посетен на: 2022-12-04
  • Голяма енциклопедия България, Том 10, БАН, ИК „Труд“, 2012 г., стр. 4034