Направо към съдържанието

Асен Сираков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асен Сираков
български генерал
ЗваниеГенерал-майор
Години на службадо 1945
Служи наНационално знаме на България България
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
30 януари 1960 г. (64 г.)

Асен Николов Сираков е български офицер (генерал-майор).

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

В Царство България

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 ноември 1895 г. в с. Мирково, Пирдопско. Завършва Военното училище през 1916 г. и на 12 март е произведен в чин подпоручик. По време на Първата световна война е взводен и ротен командир в 36-и пехотен козлодуйски полк, като на 14 октомври 1917 г. е произведен в чин поручик. След войната на 30 януари 1923 г. е произведен в чин капитан. След войната е началник на гарнизона в гр. Оряхово (1919 – 1922), след което е началник на Охраната на Врачанския затвор (1922 – 1923). Служи в 3-ти пехотен козлодуйски полк. През 1925 г. капитан Сираков е назначен на служба в 15-а пехотна ломска дружина, след което от 1928 г. служи в 27-и пехотен чепински полк, по-късно същата година е назначен за помоюник-началник на Врачанското бюро. В първата половина на 1929 г. е назначен за и. д. инспектор на класовете в Школата за запасни офицери[1]. На 15 май 1930 г. е произведен в чин майор.[2]

През 1933 г. майор Асен Сираков е назначен за началник на секция в Щаба на армията[3]. Участва в държавния преврат на 19 май 1934 г. Той е един от дейците на Военния съюз от 1935 до 1938 година. На 26 август 1934 г. е произведен в чин подполковник. Същата година служи като началник на снабдителния отдел в Щаба на войската[4], а през 1935 г. е назначен за инспектор на класовете във Военното училище[5], след което от началото на 1926 година е Военен аташе в Берлин, на която длъжност е до 1938 година[6]. По-късно пред 1938 г. е назначен на служба към Щаба на войската[7], а малко по-късно същата година назначен за началник на организационния отдел в Щаба на войската[8]. На 3 октомври 1938 г. е произведен в чин полковник, а от 1940 г. е началник на отдел в Щаба на войската[9][2]

По време на Втората световна война (1941 – 1945) първоначално командва Беломорския отряд (1941), след което по-късно същата година е назначен за командир на Осма пехотна тунджанска дивизия, на която служба е до 14 май 1944 г., когато поема командването на Втори окупационен корпус, където служи до 30 октомври 1944 година. На 11 септември 1944 г. той издава заповед, съгласно която корпусът минава в пълна подкрепа на народното правителство.[10] На 30 октомври 1944 г. е назначен за командир на Четвърта българска армия. С нея участва в т. нар. първа фаза от участието на България във войната срещу Третия райх, като провежда Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция. През декември 1944 г. преминава в запаса.

Народен съд

[редактиране | редактиране на кода]

Съден е от т.нар. Народен съд, но е оправдан.[11] Според редица автори, като Александър Везенков, Поля Мешкова и Диньо Шарланов, липсата на осъдителна присъда от „Народния съд“ се дължи на връзките на ген. Сираков с Военния съюз и „Звено“, които към пролетта на 1945 г. са част от управляващите.[12][13] Според Калин Янакиев, Сираков е също така и бивш съветски агент, като е вербуван по времето на неговата мисия като военен аташе в Берлин, между 1936 и 1938 г., за което самият той подробно пише в показанията си:[14]

„ Като военен аташе в Берлин 1935 – 1938 г. бях най-близък приятел с руските си колеги ген. Орлов и след това с полков. Герасимов. Като патриот и приятел на СССР давах и събирах всички сведения интересуващи руското командване. За това имам признателността на русите. При отзоваването ми от гр. Берлин полк. Герасимов ми даде препоръка за да влезна във връзка с руската легация в София. С връщането ми в София посредством журналиста Димитър Георгиев Ананиев влязох във връзка с аташето по печата Морозов с цел да се запозная с руския военен аташе полк. Дергачов. Влязох във връзка с полков. Дергачов като му дадох всичко що го интересуваше. Същия много пъти е идвал в къщата ми. На него дадох лично поверителния германски правилник за бойната служба, който го взех от касата на началник-щаба, бе картографиран и върнат. За този правилник бях замолен да го намеря още от полков. Герасимов, като много нужен на руското командване. Правилникът бе издействан само за лично ползване на началник-щаба и никому не се даваше. Сведения по точки 4 и 7 ще даде генерал Козовски, който прави справка чрез руското командване. “

Протокол за разпит на генерал Асен Сираков. Стара Загора, 1 дек. 1944 г., IV състав. ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 107, л. 31 – 37 // Търсене по -всички подсъдими-: генерал Асен Николов Сираков

На съдебния процес показания за ген. Асен Сираков дават общо десетима свидетели. Повечето от тях (с изключение на Добри Терпешев) се изказват положително за Сираков и изнасят сведения за това, че е укривал комунистически функционери през 1919 г., че е спасил от извънсъдебна разправа арестуваните във Врачанско комунисти около Септемврийските събития от 1923 г. и че през Втората световна война в качеството си на командващ Осма пехотна дивизия е освобождавал заловени партизани и ятаци. В доклада си главният народен обвинител към т.нар. Народен съд Георги Петров пише следното относно Асен Сираков:

„

Наредено бе да се вземе от Старозагорския народен съд и да се съди от Софийския военен състав, за да бъде оправдан. А в Стара Загора имаше обвинителен акт, бе начело на подсъдимите и сигурно щеше да бъде разстрелян. Партията и народът в Старозагорска област и до сега не може да си обяснят това покровителство над ген. Сираков, понеже неговите подчинени бяха разстреляни, а той остана жив. Тази присъда и до сега буди недоволство в Старозагорско. Аз не бях съгласен с това покровителство над ген. Сираков, но се въздейства на самия състав директно, за да бъде спасен.

“

Мешкова, Поля, Диню Шарланов. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. София, Демокрация, 1994. ISBN 954-8802-01-5. с. с. 140.

В Народна Република България

[редактиране | редактиране на кода]

През 1947 – 1948 г. заема длъжността главен редактор в Редакцията на военноисторическите издания към Военноисторическия отдел (по-късно известен като Институт за военна история) към Щаба на войската.[15] Пише спомени за действията на командваната от него в Брегалнишко-Струмишка операция на Втората световна война (октомври – ноември 1944 г.) Четвърта Българска армия.[16]

През 1949 – 1950 г. попада в комунистическите концлагери. Първо е изпратен в „Богданов дол“ край Перник, а впоследствие е прехвърлен в „Белене“ на остров Персин.[17] В своите спомени известният лагерист Стефан Бочев нееднократно посочва достойното поведение на генерала, подпомогнал го в първите дни на престоя му в „Богданов дол“. При престоя си в „Белене“ Сираков, по думите на Бочев, демонстративно отказва да изпълни заповед на старшината да поеме ръководството на собствената си група, с което си спечелва карцер, но и уважението на лагерниците.[18]

След освобождаването му от концлагера „Белене“, от 1951 до 1954 г. е преподавател по военно дело в Селскостопанската академия „Георги Димитров“ в София.

Погребан е в Централните софийски гробища.[19] Негов внук е писателят и журналист Асен Сираков. Далечен негов сродник (правнук на негова сестра) е и историкът доц. Светослав Живков.

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Министерска заповед (МЗ) №71 от 1929 г., МЗ №162 от 1929 г. и МЗ № 74а от 1931 г.
  2. ↑ а б Руменин, с. 207
  3. ↑ МЗ №92 от 1933 г.
  4. ↑ МЗ № 122 от 1934 г.
  5. ↑ МЗ № 88 от 1935 г.
  6. ↑ МЗ № 16 от 1936 г. и МЗ № 91 от 1938 г.
  7. ↑ МЗ № 84 от 1938 г.
  8. ↑ МЗ № 91 от 1938 г.
  9. ↑ МЗ № 92 от 1940 г.
  10. ↑ Мешкова, Поля, Диню Шарланов. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. София, Демокрация, 1994. ISBN ISBN 954-8802-01-5. с. 140.
  11. ↑ Удостоверение от Четвърти състав на Народния съд в София за оправдаването и освобождаването от съдебна отговорност на генерал Асен Николов Сираков. София, 30 май 1945 г., IV състав. ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 133, л. 165 // Търсене по -всички подсъдими-: генерал Асен Николов Сираков
  12. ↑ Мешкова, Поля, Диню Шарланов. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. София, Демокрация, 1994. ISBN 954-8802-01-5. с. 140.
  13. ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 396.
  14. ↑ Янакиев, Калин. 9.IX.1944 Г. В РОДОВАТА МИ ИСТОРИЯ
  15. ↑ Голяма енциклопедия България. Ред. Васил Гюзелев. Том 10. София, БАН, 2011 – 2012. с. с. 4034.
  16. ↑ Спомени на командващия 4-та армия ген.- майор Асен Николов Сираков за бойните действия на армията през Отечествената война от 08 окт. до 14 ноем. 1944 г. // Информационна система на държавните архиви. ДВИА, Спомен 28. Посетен на 2022-11-24.
  17. ↑ "Памет 1944-1989", Асен Сираков.
  18. ↑ Бочев, Стефан. Белене. Сказание за концлагерна България. Българска наука и култура, 1999. с. с. 65 – 66, 662.
  19. ↑ Карта на централния гробищен парк на град София. Парцел 26 София помни Посетен на: 2022-12-04

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 207.
  • Голяма енциклопедия България, Том 10, БАН, ИК „Труд“, 2012 г., стр. 4034
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Асен_Сираков&oldid=12549688“.