Асен Сираков
| Асен Сираков | |
|---|---|
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
| Години на служба | до 1945 |
| Служи на |
 България |
| Битки/войни |
Първа световна война Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
|
|
|
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
Асен Николов Сираков е български офицер (генерал-майор).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 2 ноември 1895 г. в с. Мирково, Пирдопско. Завършва Военното училище през 1915 г. и Военната академия в София през 1928 г.
С влизането на България в Първата световна война е взводен и ротен командир.
Той е един от дейците на Военния съюз от 1930 до 1936 г. Участва в държавния преврат на 19 май 1934 г.
Асен Сираков е военен аташе в Будапеща през периода 1935–1936 г. и в Берлин през 1936–1938 г.
Началник е на Снабдителния отдел в щаба на армията от 1938 до 1941 г.
През периода 1941–1944 г. е командир на Осма пехотна тунджанска дивизия в Стара Загора, а от 14 май до 30 октомври 1944 г. на Втори окупационен корпус в Беломорието.
На 30 октомври 1944 г. е назначен за командир на Четвърта българска армия. С нея участва в първата фаза от участието на България в окончателния разгром на Германия и провежда Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция.
През декември 1944 г. преминава в запаса. Съден е от т.нар. Народен съд, но не получава тежка присъда, заради застъпничеството на участващи в новия режим дейци на Военния съюз.[1] От 1951 до 1954 г. е началник на военната катедра в Селскостопанската академия в София.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (12 март 1916)
- Поручик (14 октомври 1917)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (15 май 1930)
- Подполковник (26 август 1934)
- Полковник (3 октомври 1938)
- Генерал-майор (6 май 1943)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г.. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 396.
- Голяма енциклопедия България, Том 10, БАН, ИК „Труд“, 2012 г., стр. 4034
