Асен Чолаков (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Асен Чолаков.

Асен Чолаков
български военен деец
Роден
1879 г.
Починал
1947 г. (68 г.)

Асен Георгиев Чолаков е български военен, генерал-майор и революционер.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чолаков е роден в Трън в семейството на революционера от Долно Драглища Георги Николов Чолаков. Завършва Военното училище в София в 1900 година с чин подпоручик и постъпва на служба в Тринадесети пехотен рилски полк. През 1903 година напуска службата и взима участие в Илинденско-Преображенското въстание. Участва в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). През 1922 е началник на гарнизона в Мехомия. В началото на 1923 година става заместник-командир на Седма пехотна рилска дивизия. Служи като началник на гранични сектори в Свети Врач, Бургас и Елхово. В 1930 година постъпва в Министерството на войната. След като се уволнява е избран за председател на Съюза на запасните офицери.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 434.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония