Асептична некроза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асептична некроза
Head of femur avascular necrosis.jpg
Хирургичен образец, получен чрез аблация на главата на бедрената кост след ендопротезиране
Класификация и външни ресурси
Специалност ортопедия
МКБ-10 M87
МКБ-9 733.4
База данни
DiseasesDB
1174
База данни
eMedicine
med/2924
Мед. рубрики MeSH D010020
Асептична некроза в Общомедия

Асептична некроза е заболяване, резултат от временна или трайна загуба на кръвоснабдяването на костите.[1] Наблюдава се най-често в детска и юношеска възраст. Болестният процес от начало до края протича асептично, без никакви признаци за инфекция. В хода на заболяването се развива некроза на костната тъкан и костния мозък в засегнатата област, поради запушване на локалните изхранващи кръвоносни съдове.

Етиология[редактиране | редактиране на кода]

Причините за възникването на болестта могат да бъдат:[1]

В протичането на болестта се установяват пет стадия:

  1. Некроза (умъртвяване) на костната тъкан.
  2. Раздробяване на некротичната костна тъкан.
  3. Проникване на кръвоносни съдове от незасегнатата в засегнатата част на костта.
  4. Образуване на нова костна тъкан и резорбция на некротичната.
  5. Оздравяване с възстановяване на нормална костна тъкан.

Най-честата форма на болестта е асептичната некроза на главичката на бедрената кост (т.нар. болест на Пертес). От нея заболяват деца на възраст от 5 до 12 години. По правило се засяга почти винаги дясната тазобедрена става, като в другата настъпват само леки изменения. Момчетата боледуват 4 – 5 пъти повече от момичетата.
Най-ранните признаци са болка и накуцване. Болката е локализирана в тазобедрената става, по-рядко се разпространява в коляното или целия крак. Постепенно се развива мускулна контрактура с принудително свит и ториран навън крак. По-късно настъпва атрофия на мускулатурата на бедрото. Заболяването продължава 3 – 5 и повече години, като в много случаи настъпва самоизлекуване с трайни последици (накуцване, скъсяване на крака, мускулна атрофия, деформираща артроза).

Асептичната некроза на гръбначния стълб засяга прешлените и междупрешленните дискове. В хода на болестта постепенно се образува гърбица. Заболяването е хронично и продължава 6 – 9 и повече години. Изкривяването на гръбначния стълб е най-силно изразено в поясната област.

Асептичната некроза на големия пищял (тибия) най-често се развива у момчета на възраст 14 – 17 години, занимаващи се със спорт (главно футбол). След травма или повишено натоварване в областта на коляното и тибията се появява оток, болезнен при натиск. Накуцването трае 2 – 3 години, след което постепенно настъпва оздравяване.

Асептичната некроза на малката костица, която се намира в средата на китката, се появява у физически работници на възраст между 20 и 40 години, главно мъже. Характеризира се с болки и оток в областта на китката и дланта и ограничаване на движенията.

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Лечението на асептичната некроза е продължително и се провежда под ръководството на специалист – ортопед. В по-ранен стадий се прилагат обездвижващи средства (шиниране, гипсова превръзка), принудителен покой, масаж, физикални процедури.

По показание се предприема хирургично-ортопедично лечение – отстраняване на некротичните костни и хрущялни секвестри, присаждане на консервирана здрава костна тъкан, реконструкция на засегнатия костно-ставен участък, артродеза, а при строго показание – костно-ставна ендопротеза.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Аваскуларна некроза 14 октомври 2011 г.