Асирия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за древната държава. За римската провинция вижте Асирия (римска провинция).

Асирия
на асирийски новоарамейски език: ܐܫܘܪ
2500 пр.н.е. – 609 пр.н.е.
Териториално разширение на Асирия (ХІХ-VІІ в. пр. н. е.)
Териториално разширение на Асирия
(ХІХ-VІІ в. пр. н. е.)
СтатутНезависима държава
КонтинентАзия
СтолицаАшур
(2500 – 1754 пр.н.е.);
Шубат Енлил
(1754 – 1681 пр.н.е.);
Ашур
(1681 – 879 пр.н.е.);
Нимруд
(879 – 706 пр.н.е.);
Дур Шарукин
(706 – 705 пр.н.е.);
Ниневия
(705 – 612 пр.н.е.);
Харан
(612 – 609 пр.н.е.)
Официален езикакадски език,
арамейски езици,
шумерски език
РелигияАсирийска митология
Форма на управлениеМонархия
Цар на Асирия
от 2500 пр.н.е.Тудия
(първи владетел)
612 – 609 пр.н.еАшур Убалит II
(последен владетел)
ИсторияБронзова епоха
Староасирийски период20 век пр.н.е.16 век пр.н.е.
Средноасирийски период15 век пр.н.е.11 век пр.н.е.
Новоасирийски период10 век пр.н.е.7 век пр.н.е.
Асирия в Общомедия
Месопотамски
цивилизации
Двуречие
Тигър · Ефрат
Шумер
Ериду · Киш · Урук · Ур
Лагаш · Нипур · Гирсу
Елам
Суза · Аншан
Акадско царство
Акад · Мари
Амореи
Исин · Ешнуна · Ларса
Вавилония
Вавилон · Халдея
Асирия
Ашур · Нимруд
Дур-Шарукин · Ниневия
Анатолия
Хати · Хети · Касити
Урарту / Митани
Месопотамия (Списък на династиите)
Шумер (Списък на царете)
Еламитски царе
Асирийски царе
Вавилонски царе
Енума Елиш · Гилгамеш
Вавилонска религия
Шумерски · Еламитски
Акадски · Арамейски
Хуритски · Хетски

Асирия е наименованието на древна държава намирала се основно в географската област Месопотамия, но също така обхващала земи в Мала Азия и Египет. Името Асирия идва от град Ашур – първи голям градски център. Ашур бил разположен на десния бряг на река Тигър. Градът имал водопровод и канализация.

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Асирия възниква в горното течение на река Тигър в планинските райони на Североизточна Месопотамия. Това се случва някъде около 2000 г. пр. Хр., макар да са намерени следи и от по-ранни култури. По тези места хората се занимавали предимно с животновъдство, а в планините имало залежи на различни руди и строителен камък. Държавата се формира от различни етноси. През IV и III хилядолетие пр. Хр. се появяват семитите. Към краят на III хилядолетие пр. Хр. те вече преобладават. През II и I хилядолетие пр. Хр. проникват още множество племена.

История[редактиране | редактиране на кода]

В историята на Асирия има 3 основни периода: староасирийски (20 – 16 век пр.н.е.), средноасирийски (15 – 11 век пр.н.е.) и новоасирийски (10 – 7 век пр.н.е.).[1]

Староасирийски период[редактиране | редактиране на кода]

Староасирийския период се датира от заселването на семитите до Първото военно-политическо издигане на Асирия (средата на II хилядолетие пр. Хр.)

Средноасирийски период[редактиране | редактиране на кода]

Средноасирийския период е известен с първото военно-политическо издигане на Асирия (втора половина на II хилядолетие пр. Хр.) В края на XII и началото на XI в. пр. н. е. асирийският цар Тиглат-Пилесар I се впуска в завоевания. В продължение на повече от 30 години асирийските армии ежегодно тръгват към Вавилония, Сирия, Финикия и източна Мала Азия, подлагат ги на грабеж и опустошение, отвличат в робство огромни маси от хора, облагат местните владетели с данъци. Периодът приключва с нашествие на арамеите от Арабския полуостров, нахлули в началото на XI в. пр. н. е.

Новоасирийски период[редактиране | редактиране на кода]

Новоасирийския период е известен с второто военно-политическо издигане на Асирия в Предна Азия (първите 4 столетия на I хилядолетие пр. Хр.) От края на X в. пр. н. е. Асирия възстановява военното си могъщество и подновява завоевателните набези срещу съседите си. Значителен подем има при управлението на Ашурназирпал II и Салманасар III, но след това Асирия отново влиза в период на застой и упадък, свързан с възхода на царство Урарту, разположено на Арменското плато.

Най-блестящият период в историята на Асирия започва в средата на VIII в. пр. н. е. при управлението на Тиглат-Пилесар III, който провел значителни административни и военни реформи. Създадена е професионална царска армия, добре обучена и организирана и достигаща над 120 хиляди души. Тя има различни родове войски с уеднаквено въоръжение (тежко и леко въоръжена пехота, тежка и лека конница, бойни колесници). Развиват се строителството (укрепяване на градовете, строеж на крепости), включително изграждане на мостове и пътища, обсадната техника, транспортът и снабдяването на армията.

Асирия завладява огромни територии, превръщайки се в господар на целия Близък Изток през VIII–VII в. пр. н. е. При управлението на Тиглат-Пилесар III и наследилите го на трона Салманасар V, Саргон II и Сенахериб завоевателните походи следват методично и с огън и меч разширяват сферата на асирийското могъщество. Военната експанзия достига своя връх през първата половина на VII в. пр. н. е., когато Асархадон покорява Древен Египет и се провъзгласява за фараон (671 г. пр. н. е.). Асирийската империя се простирала на хиляди километри от праговете на Нил до Арменското плато, от Средиземно море до Западен Иран и Персийския залив.

Непрестанните войни и усилията да се държат в подчинение покорените народи в огромната държава в крайна сметка изтощават нейните сили. През 606 г. пр. Хр. под напора на нахлулите външни врагове Мидия и Нововавилонското царство настъпва краят на Асирия. Столицата Ниневия, в която последният велик асирийски цар Ашурбанипал събрал огромна библиотека от над 20 хиляди глинени плочки с клинописни текстове, е превзета и разрушена.

Култура и бит[редактиране | редактиране на кода]

Асирийците били изкусни строители. Те създали прекрасни градове и великолепно украсени дворци. Мъжете имали дълги бради и носели подобни на роби дрехи, а жените – туники с дълги ръкави и шал около раменете. Мъжете били пълни господари в семейството, а жените нямали никакво имущество. Те почитали много божества, но върховен бог бил Ашур, на чието име е наречен и главният им град.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Карти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Древна Месопотамия: Митове и легенди“. // mitove-i-legendi.net. Посетен на 11 декември 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]