Асирия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за древната държава. За римската провинция вижте Асирия (римска провинция).

Асирия
— Независима държава —
2500 пр.н.е. – 609 пр.н.е.
Териториално разширение на Асирия (ХІХ-VІІ в. пр. н. е.)
Териториално разширение на Асирия
(ХІХ-VІІ в. пр. н. е.)
Континент Азия
Столица Ашур
(2500 – 1754 пр.н.е.);
Шубат Енлил
(1754 – 1681 пр.н.е.);
Ашур
(1681 – 879 пр.н.е.);
Нимруд
(879 – 706 пр.н.е.);
Дур Шарукин
(706 – 705 пр.н.е.);
Ниневия
(705 – 612 пр.н.е.);
Харан
(612 – 609 пр.н.е.)
Официален език акадски език,
арамейски езици,
шумерски език
Религия Асирийска митология
Форма на управление Монархия
Цар на Асирия
от 2500 пр.н.е. Тудия
(първи владетел)
612 – 609 пр.н.е Ашур Убалит II
(последен владетел)
История Бронзова епоха
Староасирийски период 20 век пр.н.е.16 век пр.н.е.
Средноасирийски период 15 век пр.н.е.11 век пр.н.е.
Новоасирийски период 10 век пр.н.е.7 век пр.н.е.
Асирия в Общомедия
Месопотамски
цивилизации
Двуречие
Тигър · Ефрат
Шумер
Ериду · Киш · Урук · Ур
Лагаш · Нипур · Гирсу
Елам
Суза · Аншан
Акадско царство
Акад · Мари
Амореи
Исин · Ешнуна · Ларса
Вавилония
Вавилон · Халдея
Асирия
Ашур · Нимруд
Дур-Шарукин · Ниневия
Анатолия
Хати · Хети · Касити
Урарту / Митани
Месопотамия (Списък на династиите)
Шумер (Списък на царете)
Еламитски царе
Асирийски царе
Вавилонски царе
Енума Елиш · Гилгамеш
Вавилонска религия
Шумерски · Еламитски
Акадски · Арамейски
Хуритски · Хетски

Асирия е наименованието на древна държава намирала се основно в географската област Месопотамия, но също така обхващала земи в Мала Азия и Египет. Името Асирия идва от град Ашур – първи голям градски център. Ашур бил разположен на десния бряг на река Тигър. Градът имал водопровод и канализация.

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Асирия възниква в горното течение на река Тигър в планинските райони на Североизточна Месопотамия. Това се случва някъде около 2000 г. пр. Хр., макар да са намерени следи и от по-ранни култури. По тези места хората се занимавали предимно с животновъдство, а в планините имало залежи на различни руди и строителен камък. Държавата се формира от различни етноси. През IV и III хилядолетие пр. Хр. се появяват семитите. Към краят на III хилядолетие пр. Хр. те вече преобладават. През II и I хилядолетие пр. Хр. проникват още множество племена.

История[редактиране | редактиране на кода]

В историята на Асирия има 3 основни периода: староасирийски (20 – 16 век пр.н.е.), средноасирийски (15 – 11 век пр.н.е.) и новоасирийски (10 – 7 век пр.н.е.).[1]

Староасирийски период[редактиране | редактиране на кода]

Староасирийския период се датира от заселването на семитите до Първото военно-политическо издигане на Асирия (средата на II хилядолетие пр. Хр.)

Средноасирийски период[редактиране | редактиране на кода]

Средноасирийския период е известен с първото военно-политическо издигане на Асирия (втора половина на II хилядолетие пр. Хр.) В края на XII и началото на XI в. пр. н. е. асирийският цар Тиглат-Пилесар I се впуска в завоевания. В продължение на повече от 30 години асирийските армии ежегодно тръгват към Вавилония, Сирия, Финикия и източна Мала Азия, подлагат ги на грабеж и опустошение, отвличат в робство огромни маси от хора, облагат местните владетели с данъци. Периодът приключва с нашествие на арамеите от Арабския полуостров, нахлули в началото на XI в. пр. н. е.

Новоасирийски период[редактиране | редактиране на кода]

Новоасирийския период е известен с второто военно-политическо издигане на Асирия в Предна Азия (първите 4 столетия на I хилядолетие пр. Хр.) От края на X в. пр. н. е. Асирия възстановява военното си могъщество и подновява завоевателните набези срещу съседите си. Значителен подем има при управлението на Ашурназирпал II и Салманасар III, но след това Асирия отново влиза в период на застой и упадък, свързан с възхода на царство Урарту, разположено на Арменското плато.

Най-блестящият период в историята на Асирия започва в средата на VIII в. пр. н. е. при управлението на Тиглат-Пилесар III, който провел значителни административни и военни реформи. Създадена е професионална царска армия, добре обучена и организирана и достигаща над 120 хиляди души. Тя има различни родове войски с уеднаквено въоръжение (тежко и леко въоръжена пехота, тежка и лека конница, бойни колесници). Развиват се строителството (укрепяване на градовете, строеж на крепости), включително изграждане на мостове и пътища, обсадната техника, транспортът и снабдяването на армията.

Асирия завладява огромни територии, превръщайки се в господар на целия Близък Изток през VIII–VII в. пр. н. е. При управлението на Тиглат-Пилесар III и наследилите го на трона Салманасар V, Саргон II и Сенахериб завоевателните походи следват методично и с огън и меч разширяват сферата на асирийското могъщество. Военната експанзия достига своя връх през първата половина на VII в. пр. н. е., когато Асархадон покорява Древен Египет и се провъзгласява за фараон (671 г. пр. н. е.). Асирийската империя се простирала на хиляди километри от праговете на Нил до Арменското плато, от Средиземно море до Западен Иран и Персийския залив.

Непрестанните войни и усилията да се държат в подчинение покорените народи в огромната държава в крайна сметка изтощават нейните сили. През 606 г. пр. Хр. под напора на нахлулите външни врагове Мидия и Нововавилонското царство настъпва краят на Асирия. Столицата Ниневия, в която последният велик асирийски цар Ашурбанипал събрал огромна библиотека от над 20 хиляди глинени плочки с клинописни текстове, е превзета и разрушена.

Култура и бит[редактиране | редактиране на кода]

Асирийците били изкусни строители. Те създали прекрасни градове и великолепно украсени дворци. Мъжете имали дълги бради и носели подобни на роби дрехи, а жените – туники с дълги ръкави и шал около раменете. Мъжете били пълни господари в семейството, а жените нямали никакво имущество. Те почитали много божества, но върховен бог бил Ашур, на чието име е наречен и главният им град.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Древна Месопотамия: Митове и легенди“. // mitove-i-legendi.net. Посетен на 11 декември 2019. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „История“         Портал „История          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Азия“         Портал „Азия