Асколд (бронепалубен крайцер, 1900)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асколд
Крейсер Аскольд в 1904.jpg
Крайцерът „Асколд“ в Порт Артур, 1904 г.
Флаг Военноморски флот на Русия Русия
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Germaniawerft във Кил, Германия
Живот
Заложен 24 октомври 1898 г.
Спуснат на вода 2 март 1900 г.
Влиза в строй януари 1902 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1922 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 132,50 m
Ширина 16,67 m
Газене 6,30 m
Задвижване 3 вертикални парни машини с тройно разширение
9 котела „Шулц-Торникрофт“
3 гребни винта
23 600 к.с.
Скорост 23,8 възела
(44,1 km/h)
Водоизместимост 5860 t (нормална)
5 950 t (пълна)
Броня на палубата: 51 mm (по скосовете: 76)
на бойната рубка: 152 mm
щитове оръдия: 25 mm
Екипаж 580 души
Далечина на
плаване
6500 мили при 10 възела ход
запас гориво: 1300 t въглища
Въоръжение
Артилерия 12×152 mm
12×75 mm
47 mm
2×37 mm
63,5 mm
Торпеда 6×381 mm ТА
Други 4 картечници
Асколд в Общомедия

Асколд (на руски: Аскольд) е бронепалубен крайцер 1-ви ранг на 1-ва Тихоокеанска ескадра на Руския императорски флот, в периода на Руско-японската война базирана в Порт Артур.

Името си носи в чест на Асколд – легендарния киевски княз. От особеностите на кораба е задължително да се отбележи характерният петкоминен силует, единствен в Руския флот за онова време.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Построен е в Кил от немската корабостроителница „Германия“ (Germaniawerft). Заложен е на 8 юни 1899 г., спуснат е на вода на 2 март 1900 г. Влиза в строй в началото на 1902 г.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус и архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Корпусът крайцера е изграден чрез клетъчна (брекетна) система на набора. Корпусът е разделен от водонепроницаеми прегради на 13 отсека.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Бронираната палуба е главната защита на кораба. Нарича се още „карапасна“ (черупковидва), тй като по форма напомня на черупката на костенурка. Тук бронираната палуба се състои от два слоя плочи: долният пласт е от корабостроителна стомана с дебелина от 10 или 15 mm и горен от легирана никелова броня дебела 30 и 60 mm.

Хоризонталната част на бронепалубата е дебела 40 (10+30), а скосовете 75 (15+60) или 100(10+30+60) mm. Основите на комините и елеваторите за подаване на бое­припаси са защитени от броня до жилищната па­луба с дебели 40 mm вертикални бронирани плочи. Спуска към румпелното отделение се защитава от наклон­ен 100 mm брониран комингс. Надводните тор­педни апарати се прикриват от вертикална 60 mm броня, отгоре и отдолу по 30 mm.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Артилерийското въоръжение се състои само от „скорострелни“ оръдия: дванадесет 152 mm патронни оръдия система Кане с дължина на ствола от 45 калибра в палубни и казематни установки, дванадесет 75 mm оръдия Кане с дължина на ствола от 50 калибра и осем едностволни 47 mm оръдия Хочкис.

Освен това, в състава на артилерийското въоръжение влизат и две десантни 63,5 mm оръдия система Барановски на колесни лафети, предназначени за усилване на корабния десант.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Списание „Нива“, 2 май 1915 г. Статия за операциите на крайцера „Асколд“ в Черно и Средиземно море

Службата си в руския военен флот кораба започва в състава на Балтийския флот, а през 1903 г. е изпратен в Далечния Изток.

В началото на Руско-японската война „Асколд“ е един от най-активно действащите кораби на порт артурската ескадра. Крайцерът участва във всички нейни операции: води артилерийски боеве с японските кораби, прикрива своите миноносци, отбива атаките на вражеските и проверява подозрителни търговски съдове.

На 10 август (28 юли по стар стил) 1904 г. „Асколд“, на който държи флага си командира на отряда крайцери контраадмирал Николай Карлович Рейценщейн, заедно с порт артурската ескадра участва в неуспешния опит за разкъсване на блокадата и плаване до Владивосток. Преминалия блокадата заедно с крайцера „Новик“, „Асколд“, получава тежки повреди, пристига в Шанхай, откъдето е интерниран до края на войната. След нея влиза в състава на Сибирската флотилия.

В началото на Първата световна война „Асколд“, който тогава е в Далечния Изток, влиза в състава на союзната англо-френска ескадра за действия против германската крайцерска ескадра на адмирал Шпее.

По-късно е изпратен в Средиземно море, където участва в бойните действия против Турция и Австро-Унгария, в това число и в Дарданелската операция.

След продължителен ремонт във Франция (от март 1916 г.) „Асколд“ през юни 1917 г. под командването на Казимир Филипович Кетлински пристига в Мурманск и влиза в състава на флотилията на Северния Ледовит океан.

През 1918 г. е пленен от англичаните в Колския залив.

Крайцера участва в операциите на интервентите, а по-късно влиза в състава на британския флот под името „Glory IV“.

През 1922 г. е откупен от Съветска Русия, но поради лошото му техническо състояние е продаден за скрап и отбуксиран в Хамбург, където е разкомплектован.

Командири на крайцера[редактиране | редактиране на кода]

  • 1899 – 1904. -Рейценщейн, Николай Карлович
  • 1904 – 1905. -Граматчиков, Константин Алексеевич
  • 1905 – 1906. -Стеценко, Константин Василиевич
  • 1906.01 – 03.-Теше, Лев Карлович
  • 1906 – 1908. -Глизян, Сергей Александрович
  • 1908 – 1910. -Бурлей, Сергей Иванович
  • 1910 – 1913. -Теше, Лев Карлович
  • 1913 – 1914. -Свешников, Дмитрий Александрович
  • 1914 – 1916. -Иванов, Сергей Алексеевич
  • 1916 – 1917. -Кетлински, Казимир Филипович
  • 1917 – 1918. -Шейковски, Александър Иванович
  • 1918 – 1922. -?

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Екипажът на крайцера „Асколд“, както и самият крайцер са главни действащи лица в романа на Валентин Пикул „Из тупика“.
  • По време на Руско-японската война 1904 – 1905 г. на крайцера служи бъдещият Върховен управител на Руската държава адмирал Колчак.
  • В нощта на 20 към 21 август 1916 г. в погреба на кораба има взрив. Командването обвинява за случая матросите на крайцера, смятани от преди това за „неблагонадеждни“, макар и да не са намерени преки доказателства за виновност на екипажа. След скоротечен съд и следствие четирима от „Асколд“ – Захаров, Бешенцев, Шестаков и Бирюков – са осъдени на смърт. Моряците са разстреляни на 15 септември във форта Малбуск. Над сто души от екипажа на „бунтовния“ крайцер са изпратени в плаващи затвори и наказателни части. След революцията много моряци обвиняват офицерите на кораба в това, че са организирали провокация с цел да извадят наяве и да ликвидират „болшевистката нелегална съпротива“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Аскольд (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.